"Uber" ухажваше богатите и могъщите в Русия, но така или иначе се провали там", признава Иън Дънкан в The Washington Post.
Лобисткият натиск в руския парламент се провали и силната конкуренция от местен съперник се оказа непреодолима, допълва авторът.
И това в силно корумпираната Русия? Интересно! Да видим какво има предвид Иън Дънкан.
Когато главният изпълнителен директор на "Uber" Травис Каланик кацна в Москва през юни 2016 година, компанията беше на поход в Русия, започва повествователно авторът.
Компанията беше работила упорито, за да изгради връзки в нация, известна като трудна за западния бизнес, и се беше облегнала на всички съмнителни тактики за растеж на всяка цена, които се превърнаха в нейна отличителна черта по целия свят.
"Ще превземем Русия – трябват ми двадесет души, които да стоят възможно най–близо до Владимир Путин. Това ще ми помогне да разпръсна конкурентите на местния пазар на таксита. Не жалете за парите", била стратегията за Руската федерация на Травис Каланик.

Главният изпълнителен директор на компанията "Uber" Травис Каланик 

Подходът на Каланик изглежда работещ и на втората вечер от пристигането му технологични предприемачи и държавни служители се събраха около огромна маса, за да вечерят с главния изпълнителния директор на "Uber" в "Moscow City Golf Club" 

На четири мили от Кремъл голф клубът "9–те дупки" стои на върха на бивше градско сметище и не е толкова изискан като тези в предградията, но все пак предлага някакъв задушевен лукс. Според плана, получен от The Washington Post, на масата Каланик трябваше да седи срещу един от министрите на Путин и управителя на "Сбербанк", най–голямата банка в Русия.
Но подобно на голф клуба "9–те дупки", основите на "Uber" в Русия бяха съмнителни. Малко повече от година по-късно "Uber" по същество ще се оттегли от страната.
Отстъплението беше доказателство, че дори с купища инвеститорски пари и готовност да прегърне руския елит във време на растящ авторитаризъм, растежът на "Uber" имаше граници. В нации като Русия и Китай, от който "Uber" също излезе, пътищата към властта бяха неясни за аутсайдерите и местните конкуренти доминираха, констатира авторът.

Растежът на "Uber" в Руската федерация не се състоя 

Файловете изнесени от The Guardian показват, че управителят на "Сбербанк" Херман Греф е представил служители на "Uber" на кмета на Москва и "Uber" е отбелязал помощта на банката за осигуряване на сделка с градските власти, която избягва изискването всички шофьори на "Uber" да имат жълти коли. Те също така показват, че през февруари 2016 година "Uber" е акцептирала 200 милиона долара от "LetterOne", инвестиционната фирма на Михаил Фридман и Петр Авен, олигарси, които са направили своето състояние след разпадането на Съветския съюз, и е сключила тайна сделка на стойност допълнителни 50 милиона долара за насърчаване те да подпомогнат за успеха ѝ в Русия.
С помощта на лобист, показват имейлите и бележките, Фридман и фирмата на Авен работят за написването на федерален закон за такситата, който да попречи на регионалните правителства да ограничават растежа на "Uber" в страната.
До края на годината [2016–та] "Uber" се очаква да бъде в 18 града в Русия, според бележките на The Guardian.
Но имаше признаци, че не всичко е наред. Като американска компания с глобални амбиции, "Uber" все повече се разминаваше с развитието на Русия в средата на 2010–те години.
А какво е развитието на Руската федерация в средата на десетилетието? Дънкан отговаря така  : Основните клиенти на компанията бяха ориентирани на запад членове на средната класа – които "Uber" представяше като желаещи да използват същото приложение, което парижани използваха, дори ако вече не можеха да си позволят да пътуват до Франция, според меморандум на компанията – и нейните политически съюзници бяха икономически реформатори с връзки със Съединените щати и Европа. Но надигащата се сила в Русия беше Путин, който консолидираше контрола над страната и ограничаваше независимостта по–специално на технологичните компании.
Така де. Владимир Владимирович започва очистване от либерастите и глобалистите.
Консултанти, наети от "Uber", са стигнали до заключението, че политическото влияние на Фридман и Авен не е това, за което се е смятало, според доклад, предоставен от тях на компанията. Ръководителите на компанията скоро щяха да разберат, че избраният от тях лобист не е направил много, за да оправдае своите десетки хиляди долари месечни такси.
Направил, колкото са му позволили.
Така разработваната от "Uber" стратегия озаглавена "Укротяване на мечката" за прокарването на благоприятен федерален закон през Думата, който би позволил на "Uber" да расте сравнително безконтролно, като ограничи властта на регионалните власти да изискват коли с определен цвят или да ограничи броя на лицензите за таксита пропада безнадеждно.
И така в Русия "Uber" е победена от местната "Яндекс такси", клон на руската технологична фирма, която също управлява търсачката "Яндекс" и картографски услуги.
През юни 2017 година Каланик подаде оставка като главен изпълнителен директор след вълна от обвинения за сексуален тормоз в "Uber". В рамките на седмици "Uber" подписа сделка за създаване на съвместно предприятие, контролирано от "Яндекс", отбелязвайки края на усилията си за разширяване в Русия. Uber започна да прекратява участието си в това начинание през 2021 година, ускорявайки усилията си след нахлуването на Русия в Украйна през февруари. LetterOne на Фридман и Авен по–късно продаде дела си в "Uber" на загуба. Русия показа, че има части от земното кълбо, които "Uber" просто не може да завладее, приключва статията си Иън Дънкан.

https://www.washingtonpost.com/world/2022/07/11/uber-leak-russia-lobbying/

В други "части от земното кълбо", във Франция например, Каланик успя във всичко. Ама там основен лобист на интересите на американската корпорация се оказа Еманюел Макрон, тогава още не президент на републиката, а само министър в правителството. Всъщност защо им е такъв персонаж някъде на върха – не стигат ли контактите с местния бизнес елит? Защо точно джобен политик?
И ето защо : във Франция, както и в Русия, компанията "Юбер" изисква от местните власти да приемат закон, който ѝ дава специални права. В случая с Франция става дума за премахването на местните правила за защита на труда за нейните таксиметрови шофьори, а в случая с Русия за правото им да работят без лиценз и да не боядисват колата в жълто.
И тук се усеща разликата. Във Франция Каланик успя във всичко, а в Русия – нищо.