Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.04.2016 15:26 - Философията - Диалектика на процеса на познанието
Автор: kvg55 Категория: Забавление   
Прочетен: 2098 Коментари: 20 Гласове:
21


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
25.04.2016г.
     Както се видя от предишните постинги за философията, законите и категориите на диалектиката са закони на развитието не само на битието, но и на мисленето, познанието. Процесът на обективното научно познание е също така диалектичен, както и самата реална действителност. Познанието е отражение на действителността в съзнанието на човека. То представлява сложен диалектически процес на проникване на ума в същността на нещата. Действителните закони на познанието могат да бъдат разбрани, само ако анализираме обективното съдържание на знанието. Така наречената субективна диалектика (развитието на нашето мислене) е отражение на обективната диалектика (развитието на явленията в материалния свят) : "Законите на мисленето и законите на природата по необходимост се съгласуват помежду си, щом са правилно познати". Способността за човешко познание има и исторически характер и зависи от развитието на човека и на неговия орган на мислене – мозъка. Процесът на познанието  има и обществено-исторически характер и се развива съобразно с развитието на обществото. Крайната цел на познанието е задоволяване на обществено необходимите практически потребности. В действителност познанието се осъществява не от изолирани индивиди (такива хора няма), а от хората като членове на обществото и за задоволяване на техните потребности.
Не само диалектиката изучава законите и формите на мисленето. С това се занимава и формалната логика. Затова възниква въпросът за отношението на диалектиката към формалната логика, за различието между тях в подхода към изучаване на мисленето. Формалната логика е наука за формите на мисленето, за правилата и формите, по които едно съждение следва от други. Тя изучава формите на мисленето откъм тяхната структура, описва най-простите начини на мислене, които се използват в познаването на действителността, формулира правилата за извеждане на едно съждение от други. Най-съществената част на формалната логика е учението за доказателството, за неговия строеж и видове и за възможните грешки в него. Умението мислите да се свързват правилно в разсъждението е задължително условие за всяко елементарно грамотно мислене. Характерна особеност на формалната логика е, че при изучаване на структурата на формите на мислене тя се абстрахира от тяхното възникване и развитие. Формалната логика взема формиралите се съждения, понятия, умозаключения и ги описва откъм тяхната форма и структура. При това тя изхожда от определени закони : закона за тъждеството, закона за противоречието, закона за изключеното трето и закона за достатъчното основание.
Законът за тъждеството гласи, че една и съща мисъл в рамките на дадено разсъждение трябва да бъде тъждествена на себе си.
Законът за противоречието забранява логическите противоречия в мисленето : две съждения, в едното от които се твърди нещо за един предмет, а в другото за същия предмет в същото време и в същото отношение то се отрича, не могат да са едновременно истинни.
Законът за изключеното трето гласи, че две противоречиви съждения, едното от които отрича другото, не могат да бъдат едновременно неверни.
Законът за достатъчното основание гласи, че всяко съждение може да се смята за истинно само тогава, когато са приведени достатъчно основания за неговата истинност. Всички тези закони на формалната логика трябва да се спазват в мисленето за всеки предмет. Тяхното нарушаване води до грешки и прави нашето мислене нелогическо, несъстоятелно. Формално-логическите противоречия трябва да се отстраняват, като се стремим към ясно и последователно мислене.
Диалектическата логика без да отрича значението на формалната логика, показва нейното място в изучаването на законите и формите на мисленето и се обявява против превръщането на формалната логика в единствена наука за законите и формите на мисленето.
Главен въпрос на диалектическата логика е въпросът за истината; тя разглежда формите на мисленето като съдържателни, показва по какъв начин във формата на мисленето се постига истинно знание за света. В процеса на развитието на познанието едно понятие може да изменя своето съдържание, да се задълбочава, да се развива; то може да влиза в противоречие със себе си. Диалектическата логика изисква предметът и неговото отражение в съзнанието на хората да се разглеждат всестранно; в развитие, в самодвижение, в съществените му връзки с другите предмети, чрез възникване и разрешаване на противоречията, в количествените и качествените изменения. Диалектическата логика няма отделни закони, различни от законите на диалектиката. Всички закони на диалектиката са и закони на диалектическата логика.
"За да познаваме действително един предмет, трябва да обхванем, да изучим всички негови страни, всички връзки и "опосредствувания". Диалектическата логика изисква да разглеждаме предмета в неговото развитие, "самодвижение". Цялата човешка практика трябва да влезе в пълното определение на предмета. Диалектическата логика учи, че "абстрактна истина няма, истината всякога е конкретна".
Главната проблема на диалектиката като теория на познанието е въпросът за истината; има ли обективна истина, тоест такова знание, съдържанието на което да не зависи нито от човека, нито от човечеството. Когато знанието отразява вярно онова, което съществува в обективния свят, то е обективна истина. Обективната истина е форма на човешкото знание и само в този смисъл тя е субективна (безсмислено е да се говори за истина без човека и неговото съзнание), но по своето съдържание е обективна. В разрешаването на въпроса за истината има две страни, които не трябва да се смесват. Първата е : съществува ли обективна истина? На този въпрос диалектическият материализъм и материализмът изобщо, дават положителен отговор. И втората : как се постига истината – изведнъж в пълния й обем или постепенно. Истината е процес, тоест до абсолютната истина се стига постепенно, преминавайки през установяването на редица относителни истини. Относителната истина е знание, което общо взето вярно отразява действителността, но не пълно, а в известни предели, в определени условия и отношения. Абсолютната истина се създава от относителните истини, всяка степен в развитието на науката прибавя зърно към абсолютната истина. Абсолютната истина е диалектически сбор от множество относителни истини.  В пълната си и завършена форма обективната истина се нарича абсолютна истина. Абсолютната истина е знание, което не може да бъде опровергано от по-късното развитие на науката и практиката. Относителната и абсолютната истини са два момента на обективната истина.
Достигането до абсолютната истина често изисква много време. Това противоречие между способността на човека да познае всичко и невъзможността това да бъде осъществено от отделните хора в един ограничен период от време се разрешава само в процеса на постъпателното движение на човешкото общество от редицата последователни човешки поколения. В това е и приемствеността на поколенията в познавателния процес.
Формите на мисленето са едни от най-важните моменти, средства на познанието, в тях човек отразява универсалната закономерност на вечно движещата се природа. Логическият процес на създаването на научна картина на света се осъществява в съжденията, умозаключенията, хипотезите, теориите, понятията, категориите.
Една от формите на мисленето е съждението, чрез което се познават различните страни, свойства, отношения на предметите, явленията и процесите. Съждението е мисъл, която твърди или отрича нещо за нещо. В него се отразява диалектиката на единичното и общото. Познанието върви от единичното през особеното към всеобщото.
Умозаключение се нарича онази форма на мислене, посредством която въз основа на наличното, по-рано установено знание се извежда ново знание.
Обективна основа на възможността да се преминава от известното към неизвестното е закономерността в природата и обществото. Закономерната връзка между явленията има всеобщ характер, затова, ако познаваме тази закономерност, можем да правим изводи за явления, които не могат да се наблюдават непосредствено, но са подчинени на действието на известните закони.
Формите на умозаключението са разнообразни. Едно средство за постигане на умозаключение е индукцията, при която процесът на познанието върви от частното към общото, от отделните факти към общия извод. Друго такова средство е дедукцията или умозаключение от общото към частното, когато едно общо положение се разпростира върху отделни частни случаи.
Диалектическата логика показва връзката, единството на различните форми на умозаключението в процеса на познаване на действителността. Индукцията и дедукцията се допълват взаимно. Дедукцията не може без индукцията : за да извеждаме от общото, трябва да получим това общо. Няма вродени човешки знания. Индукцията от своя страна предполага по необходимост дедукция. Само взаимната връзка между индукция, дедукция и практика води към достоверно знание.
Науката не стига изведнъж до достоверно знание на същността на закона за развитие на явленията. Пътят към достоверното знание минава през изказването на хипотези, предположения и създаването на теории; през проверяването им на практика.
Хипотезата е форма на развитието на научното знание по пътя към обективната истина. Хипотезите насочват изследването на предмета към определена цел. Когато експериментира или наблюдава нови факти, изследователят се ръководи от някоя хипотеза или теория. При наблюдението трябва да знае къде да се гледа и какво да се търси. Именно хипотезата дава насоката.
Понятието като форма на мисленето отразява същността на явленията. С помощта на понятията се обхващат множество различни, сетивно възприемани неща. Същността на предмета се разкрива чрез всестранното определяне на неговите връзки и опосредствувания, чрез изясняването на неговото място и роля в една или друга система.
Анализът или мисленето разчленяване на предмета на неговите съставни части с цел да се открият най-простите елементи на сложното, е необходим при всяко мислене.
Синтезът дава знание за обекта като единно цяло, но в мисълта трябва да се съединява само онова, което е съединено в действителността, обективно.
Понятията са също така променливи, като всичко останало. Движението на понятията се извършва въз основа на разрешаването на противоречията между новооткритите факти и съществуващото понятие.
Процесът на развитието на понятието протича в две посоки : 1) предишните понятия се задълбочават, уточняват се и се издигат на по-високо равнище на абстракцията; 2) възникват нови понятия.
Най-общите понятия, в които се отразяват най-важните свойства, закономерности на света се наричат категории. Всяка наука има свои категории.
Категориите на диалектиката отразяват най-общите закони и свойствата на явленията в природата, обществото и мисленето. Затова умението да си служим правилно с категориите на диалектиката е необходимо за изследването на всеки предмет. Категорията е най-общо понятие. Научните категории взети във взаимната им връзка, отразяват дълбоко и всестранно най-важните свойства и закономерности в развитието на природата, обществото и човешкото мислене. Категориите, отразявайки най-важните свойства и закономерности на външния свят, представляват степени в развитието на знанието. В категориите е обобщен целият предшестващ опит на познанието. Трябва да се научим да оперираме правилно с категориите, да ги използваме за научно опознаване на света.
Познанието възниква върху основата и за задоволяване нуждите на практическата дейност на човека. Практика се нарича сетивно-материалната дейност на хората, която изменя предметите, явленията, процесите в действителността. Практиката изменя не само обекта, но и субекта – човек се развива в труда.
Теорията е научно обобщение на практиката, отражение на действителността в човешкото съзнание. Теорията сама по себе си не изменя действителността – това прави практиката. "Наблюдението събира това, което му предлага природата, а опитът взема от природата онова, което той иска". Огромната активна роля на познанието, мисленето и теорията се състои в това, че те могат да посочат пътищата за преобразуването на света. Практиката е основата и движещата сила на развитието на теорията. Агностиците, които отричат, че светът е познаваем, се аргументират с липсата на сигурен критерии на истината. Те обаче не се досетиха, че "Въпросът, дали човешкото мислене притежава предметна истинност, не е въпрос на теорията, а практически въпрос. В практиката човек трябва да докаже истинността, тоест действителността и мощта на своето мислене, неговата принадлежност към този свят. Спорът за действителността или недействителността на мисленето, което се изолира от практиката е чисто схоластичен въпрос". Критерият на практиката е едновременно и абсолютен, и относителен.
Този критерии е абсолютен, защото всичко, което е доказано от практиката е обективна истина.
Относителността на критерия на практиката се състои в това, че практиката не може на всеки даден исторически етап от своето развитие напълно да потвърди или опровергае съществуващите теоретически положения. Само практиката в нейното развитие може да бъде критерии за истинността на развиващото се познание.

С този постинг приключвам поредицата от популярни писания за философията.



Гласувай:
21
0



1. mt46 - Поздрав!...
25.04.2016 19:18
Според мен може да се стремим към абсолютната истина, но никой не може да достигне до нея...
цитирай
2. kvg55 - До mt46
25.04.2016 20:27
По някои въпроси, произхода на вселената например, мисля, че никога няма да достигнем абсолютната истина.
цитирай
3. zaw12929 - Есин дълбок поглед към философията на матетиалния свят!
26.04.2016 18:42
Науката е достояние на човечеството: непрекъснато се допълва с нови и нови открития на природни закони
Науката не стига изведнъж до достоверно знание на същността на закона за развитие на явленията. Пътят към достоверното знание минава през изказването на хипотези, предположения и създаването на теории; през проверяването им на практика.
И при всички тези успехи познанието, което имаме за света, който ни заобикаля е далеч от пълното знание, то е пътят, мисията , която ще продължава. Само истинските познания донасят на човека нови възможности за творчество, за създаване все по модерна цивилизация, все по ускорено развитие.
Ако има нещо, което блокира истинското приложение на науката е пазарната капиталистическа икономика, даваща монопол на парите- не на таланта, не научната мисъл движи света, а финансовата олигархия и тогава диалектиката има закони на развитието , но те боксуват... ако 85 % от хората едва оцеляват, тогава те не могат да развият таланта си в полза на науката...
цитирай
4. born - Мисля, че времето на философията ...
26.04.2016 21:20
Мисля, че времето на философията отмина. Безвъзвратно. Всички направления на науката са дотолкова задълбали в познанието по пряката си насока, че пълния поглед, който едно време философията е претендирала да показва върху нещата, сега изглежда невъзможен, претенциозен и твърде нелеп. Съжалявам, ако мнението ми е различно от това на любителите на философските идеи, но аз лично съм технократ и обичам точността, прецизността. Няма лошо да имаме и философски поглед върху някои от нещата. Приемам го и го уважавам, но просто не го споделям. Поздрави и моля за извинение за собствения поглед. Нямам намерение да го налагам. И наистина е крайно време да станем толерантни към останалите.
цитирай
5. kvg55 - До zaw12929
26.04.2016 22:23
Прав си. Капитализмът вече е изчерпил творческият си заряд и затова все го избива на война. Сега светът тъпче на едно място. Необходим е радикален социален преврат за да се отприщят творческите сили на човечеството.
цитирай
6. kvg55 - До born
26.04.2016 22:50
Природните науки са напреднали в изследванията си, но ако не се познават общите закони на развитието на природата, изследванията зациклят и откритите резултати не могат да се обощят и синтезират. Знаеш, че никой не се ражда научен, включително научен да мисли. Мисленето също се научава и култивира, а това прави философията, която отдавна няма претенцията да обединява цялото познание. Физиците от ЦЕРН търсят "божествената" частица, която е в основата на материята и е неделима, а то такава няма.
цитирай
7. litatru - "Всичко
29.04.2016 20:20
тече, всичко се променя" - природата, обществените отношения, познанията, истината... също.
Постингът Ви е много хубав - обстоен и научно издържан. Вероятно е свързан с професията Ви, защото ми прави впечатление, че имате точен, кратък и ясен изказ в коментарите си (не само към моите работи). Освен това не сте зложелателен към другите блогъри.
С уважение - Литатру!
цитирай
8. kvg55 - До litatru
30.04.2016 21:26
Благодаря за добрата оценка.
Смятам, че трябва да бъдем възпитани и доброжелателни колеги-блогъри.
цитирай
9. tres1 - Имам следното въпросче
03.05.2016 19:51
...как се постига истината – изведнъж в пълния й обем или постепенно ?Цитирани са постановките от т.н.ДиаМат та Менделеев след като за една нощ е подредил световната вече таблица, носеща неговото име постепенно или изведнъж го е сънувал това прозрение ? По-надолу в материала се споменава и човешкото мислене - то не беше ли абстрактно /няма определена скорост или маса/ - каква е истината за човешкото мислене ?
Според мен сетивата с които разполагаме и възможностите на придобитият опит и познание не дават пълна картина или определение на понятието природа или свят. Със сигурност ДИАМАТа дава в голяма степен обосновка на познанието за т.н. материален свят, но освен него има и друг, който не се отрича и който ако не изобщо не познаваме, то твърде малко знаем на какви правила или закони се подчинява. Както не съществува монета само с една страна, така и в живота има друга такава. Нека бъдем малко по-коректни и отворени за света и познанието с което разполагаме или не разполагаме за него.
https://www.youtube/watch?v=O2AV5zeOnLw
цитирай
10. kvg55 - До tres1
03.05.2016 20:09
Не съм запознат със сънищата на Менделеев, но сътворената от него Периодична таблица на химичните елементи е променяна с времето до придобиването й на съвременен вид.
Човешкото мислене е функция на високоорганизираната материя, наречена мозък. Мисленето е свързано с протичането по определен начин на електромагнитни импулси в мозъчните клетки.
Даденият в сетивата ни свят е единственият възможен. Светът е единен, защото е материален. Материалният свят е около нас, идеалният свят е в главите ни.
Прочетете първият постинг за философията - за материалното и идеалното.
цитирай
11. tres1 - Нека бъдем малко по-отворени за ...
03.05.2016 20:54
Нека бъдем малко по-отворени за света и познанието - там няма само ДИАМАТ и ИСМАТ. Мисленето е свързано с протичането на електромагнитни импулси и не само.
Сънувайки може да видите картина от пейзаж или друго обкръжение, което никога в живота си не сте виждал или срещал - как ли са се озовали в мозъчните ви клетки?
Материалното е едно, нематериалното - друго, а идеалното - трето не е нужно да ги бъркаме. Всички те имат своите места, за това говоря за монетата и двете и страни.
цитирай
12. kvg55 - До tres1
03.05.2016 21:07
За картините по време на сън питайте древните гърци - как са сътворили горгоните, кентаврите, хидрата, минотавъра и прочие митични същества.
Нематериалното и идеалното са едно и също.
цитирай
13. tres1 - Нематериалното и идеалното са едно ...
04.05.2016 13:21
Нематериалното и идеалното са едно и също....вероятно грешиш. Обратното на материалното е нематериалното, а идеалното ще да е онова, което поддържа баланса между двете материалното и нематериалното. Не се доверявай само на наученото - това знание вече е отминала епоха - то се базираше на това "око до види, ръка да пипне. Сега обаче твърде много станаха людете, които активно се възползват от достиженията на наука, техника и всякакво друго познание и изненадите валят ежеминутно, та за това призовавам блогърите и вас да са по-отворени за света и познанието.
цитирай
14. kvg55 - До tres1
04.05.2016 15:10
Окото като види и ръката като пипне, изпращат информация в мозъка, която той обработва и прави умозаключения. За какви изненади говорите? Досега не съм чул и видял, някой да е станал невидим, да съживява умряли, да лети като птичка из въздуха, да ходи по водата и прочие чудеса.
цитирай
15. kabarge - Хороший у Вас блог, приносит пользу ...
05.05.2016 15:17
Хороший у Вас блог, приносит пользу и просвещение.
цитирай
16. tres1 - Досега не съм чул и видял. . . това е ...
05.05.2016 15:25
Досега не съм чул и видял ... това е разбираемо, но не означава директно онова, което твърдите. Още колко много неща не знаем, не сме видяли или опитали за това казвам да сме по-отворени за света и познанието. Познанието е не само инструмент като например очилата - слагаш ги и хоп всичко си идва на място, то задава въпроси, търси отговори не само за онова, което ни заобикаля, но и за онова, което е в онова, дето ни заобикаля, както и това, което заобикаля онова, дето ни заобикаля. Не всеки търси, не всеки намира и не всеки иска да търси или да намира - въпрос на интелект. Това е и буквалният смисъл и превод на думата диа-лектика - между доводи или науки. Едни са съгласни с едно, други не.
цитирай
17. kvg55 - До kabarge
05.05.2016 15:26
Спасибо!
цитирай
18. kvg55 - До tres1
05.05.2016 15:38
Отворен съм към света, но възрастта и здравето не ми позволяват да поемам повече знания. Освен това, в езотериката специално, не намирам никаква логика. А в уфологията все още не виждам доказателства.
цитирай
19. tres1 - Отворен съм към света, но. . . в ез...
06.05.2016 14:13
Отворен съм към света, но ...в езотериката не намирам никаква логика, а в уфологията все още не виждам доказателства.
Това много ми напомня прословутата приказка на онзи селяндур от т.н. народно събрание - ДА, ама НЕ ... както и да е - пожелавам ви успех!
цитирай
20. kvg55 - До tres1
06.05.2016 16:19
Благодаря! Подобно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 201057
Постинги: 187
Коментари: 661
Гласове: 6222
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31