Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11.2015 15:06 - Философията - Законът за преминаване на количествените изменения в качествени
Автор: kvg55 Категория: Забавление   
Прочетен: 3660 Коментари: 14 Гласове:
30

Последна промяна: 18.11.2015 09:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
16.11.2015г.
Философията – Законът за преминаване на количествените изменения в качествени.

     Изучавайки действителността около нас, изучавайки природата пред нас се разкрива едно изумително многообразие от предмети, явления и процеси. Защо това е така? Отговорът на този въпрос не е постигнат лесно.
Векове философията и природните науки са се блъскали над това многообразие.
В света, който ни заобикаля, имаме възможност да различим предметите и да разграничим всеки от тях като определености. Това е качествената определеност или накратко качеството.
Науката бавно достига до това качествено многообразие на света, установявайки отношението между количествената и качествената страна на предметите, явленията и процесите. Развитието на химията, физиката, биологията и другите природни науки, позволява на човека да разбере развитието като качествени превръщания на едни предмети в други в резултат на количествените изменения в тях.
Така се стига до откриването и формулирането на първия основен закон на диалектиката – Законът за преминаването на количествените изменения в качествени.
За да се разбере по-добре този закон е необходимо да се изяснят понятията качество и количество.
Определеността на предмета, която го отличава от другите предмети съставлява неговото качество. Многообразието на природата е израз на качествената разлика между предметите. Гардеробът и столът могат да бъдат изработени от една материя – дърво, но имат различно качествено предназначение. Качеството е определеност на предметите и явленията, единство на тяхните съществени черти и страни, които именно ги правят тези предмети и явления. Всички предмети и явления имат качествена определеност. Битие лишено от качествена определеност е невъзможно. Дърво, скала, животно, река, планета, всичко това са различни предмети благодарение на своята качествена определеност.
Качеството на предмета представлява съвкупност от съществените му свойства. То е тъждествено (в смисъл съвпадащо) с предмета (с явлението или битието), негова определеност. Качеството е единство от свойствата на предмета – Човекът е качествена определеност. Той може да се различава от другите одушевени същества със способността си да мисли и да говори; Масата се различава от другите мебели с точното си предназначение. Това важи за всяка мебел. Електромерът и водомерът се различават един от друг по различното си приложение. Електромерът се използва за измерване на преминаващият през него електрически ток, а водомерът за измерване на преминаващата през него течаща вода.
Но качеството не е просто и само определеност. То е определеност, вътрешно присъща на предмета, по силата на което изменението на качеството означава цялостно изменение на дадения предмет. Качеството се разкрива чрез свойствата на предметите и явленията. Свойството е качество в неговия външен израз, в отношението на дадените предмет и явление към другите предмети и явления. Свойството е признак за приликата и разликата между предметите – Телевизорът се отличава от другите битови вещи със същественото си свойство да излъчва картина и звук от специален източник. Ако това му свойство да излъчва картина изчезне, телевизорът се превръща само в радио. Едно правителство се излъчва за да защитава и удовлетворява интересите на народа и държавата. Ако то не прави това, а се поставя в услуга на чужди интереси, то престава да е национално-отговорно и се превръща в компрадорско. Свойството е показател за еднаквост и различие. Има съществени и несъществени свойства.
Един предмет и явление се характеризират с повече от едно свойства, но не можем да сведем качеството до простия сбор на свойствата. Качеството свързва всички свойства в едно, което определя и целостта на предмета. Качеството изразява относителната устойчивост, постоянството на предмета и явлението. Качеството прави нещата такива, каквито са. Времето на съществуване на нещата се определя от тяхното битие като определено качество. Качественото изменение означава прекратяване на съществуването на нещото и превръщенето му в друго. Унищожаването на предмета значи унищожаване на неговото качество и обратното, ако предметът загуби качеството си, той престава да съществува като такъв. Според израза на Хегел, качеството е граница, по която едни предмети се различават от други.
От казаното до тук можем да обобщим : качеството може да се определи като неразривно свързана със самия предмет определеност, като съвкупност на всички съществени черти, признаци, които придават на нещата относителна устойчивост и ги отличават от другите неща.
За предметите е присъщо както качествената, така и количествената определеност. Качеството показва вътрешната характеристика на предмета, а количеството външната. Качеството на предметите и явленията не съществува откъснато от тяхната количествена страна. Понятието количество е също всеобща категория, отразяваща една от важните страни на всеки предмет и явление, то е също определеност на предмета, но определеност откъм степента на развитие на неговите свойства – обем, величина, скорост, маса, сила, интензивност и т. н. – количеството показва числените, пространствените и времевите свойства на предметите. Качеството е това, което е даденото нещо, а количеството е това, колко е взето от това нещо. Както качеството, така и количеството на предметите се появяват в отношението си към другите предмети. Когато загуби своето качество предметът престава да бъде това, което е бил : следователно качеството е тъждествено, слива се и съвпада със самият предмет, докато количеството може да се увеличава или намалява, но при това изменение на количеството предметът не се променя качествено. Когато се изменя количествено до известен предел, предметът запазва своето качество. Всяко качество има своите количествени граници – водата може да изменя температурата си от 1 до 99 градуса по Целзий, без да променя своето качество на вода, макар и топла.
Количеството, количествените изменения са вътрешно свързани с качеството. Границите на количествените изменения са по еластични, количествените изменения могат да се колебаят от < > до. Количествените изменения имат предел, преминаването на една граница при количествените изменения, довежда до възникването на ново качество – количествените изменения водят до качествени. Количествените изменения, натрупвайки се, на определена степен водят до изменения на качеството. Количествените изменения в предмета водят до промяната му в друг предмет.
Така че, количеството е такава страна на предметите и явленията, която характеризира степента, обема, интензивността на тяхното развитие, има числен израз и особеността на която се състои в това, че нейните изменения, като достигнат известен предел, въздействуват върху качеството. И така качествената и количествената определеност са тясно свързани помежду си. Щом достигнат определената граница, количествените изменения предизвикват качествени изменения. Но връзката между количество и качество не е едностранна. Всеки процес на преминаване на количествените изменения в качествени означава същевременно и преминаване на качествените изменения в нови количествени изменения; качествените изменения предизвикват нови количествени изменения – не само количеството преминава в качество, а и качествените изменения водят до количествени. Отново ще дадем пример с водата. Нагряването й над 100 градуса по Целзий я превръща в пара – ново качествено състояние. В същото време количеството вода в съда намалява – промяна в количеството.
Друго важно философско понятие свързано с понятията количество и качество е понятието мяра. За да доведат количествените изменения до качествени изменения, това зависи от природата на предмета и условията, при които се извършват процесите. Онази граница, с нарушаването на която количествените изменения водят до качествени изменения, се нарича мяра. Мярата е единство на количество и качество – мярата е единството, взаимната връзка и зависимост между качеството и количеството. Хегел нарича мярата качествено количество. Мярата е единството и взаимодействието между качество и количество, мярата е точката, границата при чието преминаване промененото количество е вече с ново качество. Мярата е граница на битието на предмета. Нарушаването на мярата прави даденото битие на предмета невъзможно. Мярата определя докога, до какъв предел количествените изменения не водят до качествени изменения – мярата за превръщането на водата в лед е 0 градуса по Целзий. Периметърът на мярата на даден предмет или явление е областта, в която съществува даденото качество при каквито и да било количествени стойности на свойствата на предмета. Като граници на мярата служат такива количествени характеристики на предмета или явлението, при които даденото количество вече не може да съществува и се превръща в друго качество. Вследствие на излизането извън мярата количествените изменения довеждат до коренни, качествени изменения. Старото качество изчезва, възниква ново качество. Заедно с това възниква и нова мяра.
Мярата е важна философска категория и спазването на точно определено съотношение в количеството прави качественото състояние на нещата такова, каквото го виждаме. Мярата е диалектическото единство между количеството и съответстващото само на това количество качество. Мярата е онази граница, след която всяка промяна в количеството, неминуемо предизвиква промяна в качеството на предмета или процеса. И обратното – промяната в качеството предизвиква промяна и в количеството. Тя определя "докога и докъде", до какъв предел "нещото" може да се променя количествено без да се промени и качествено. Например, ако вашата мяра е пет водки, след чието изпиване вие все още можете да мислите, да говорите и слушате или да се движите приблизително, както преди изпиването им, то след шестата водка нарушавате мярата си и преминавате в друго качествено състояние, т. е. вече трудно или съвсем не можете да мислите, да говорите и слушате или да се движите в онова качество, в което сте извършвали тези действия преди първата или преди шестата водка. Вече възниква и друга мяра. Ако тази мяра е седмата водка, след която падате на пода мъртво пиян, не можете да ходите и да възприемате действителността, то вие сте преминали в друго качествено състояние. Когато трупаме в главата си знания ние невидимо преминаваме от едно качествено състояние в друго. Също, когато губим способности в резултат на напредване на възрастта или някаква болест.
Диалектиката учи, че трябва да се следят винаги двете страни на процеса, тоест не само постепенно протичащите количествени изменения, но и появата на коренни качествени различия. Цялата тази възлова редица Хегел нарича "възлова линия на отношенията на мярата". В тази последователна редица едната мяра се допира плътно да другата мяра и се съотнася с нея по определен начин. Съотношениято помежду им е такова, че с изменението на количеството се извършва всеки път преминаване от областта на една мяра в областта на друга, съседна с нея мяра.
И така, можем да формулираме разглеждания закон : "Законът за преминаването на количествените изменения в качествени е закон, по силата на който малките, в началото незабележими количествени изменения, постепенно натрупвайки се, при известно стъпало нарушават мярата на предмета и предизвикват коренни, качествени изменения, вследствие на което предметите се изменят, старото качество изчезва и възниква ново качество".
Законът за преминаването на количествените изменения в качествени показва процеса на развитие на предметите и явленията. Преминаването на количеството в качество протича като "прекъсване на постепенността". Развитието е единство на непрекъснатост и прекъснатост – съдържа в себе си както прекъснатостта, така и непрекъснатостта. Прекъсването на непрекъснатостта е скок, който води до ново качество. Скокът е преход от едно качество към друго. Скокът предполага наличието на такава дълбока, качествена разлика между две неща или явления, или между състояниятя им. Скокът може да протича бързо, бурно и рязко, както при кипенето на водата – скок чрез взрив. Или бавно, плавно и постепенно, както превръщането на маймуната в човек. Крупният скок се състои от множество малки скокове.

     Тетралектиката, за коята споменах в постинга си от 09.09.2015г. привежда примери от химията (алотропията и изомерите) и биологията (гъбите), които са в противоречие със Закона за преминаване на количествените изменения в качествени. Твърди се, че този закон не е всеобхватен, а диалектиката е вярна, но непълна и несъвършена като метод на познанието. Смята се, че броят на противоположностите не е две, а четири. Посочват се още и други примери за несъвършенствата на диалектиката – неизяснени от нея са понятията противоположност, противоречие и равновесие. Тетралектиката се смята за доразвитие на диалектиката в тетралектичен материализъм. Последният разглежда еволюцията като смяна на системи – "противоречива система на развитието, в която противоположностите имат относителна свобода" и "равновесната система, в която преобладават свързаните в равновесие противоположности". Двете системи се превръщат директно една в друга, поради зараждане на необходимите за това условия.




Гласувай:
30
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - Поздрав!...
16.11.2015 21:43
Мигрантите преминаха доста граници и увеличават количеството си. До какво качество ще доведе това?...
цитирай
2. kvg55 - mt46, Отговарям - Нарастването на ...
16.11.2015 22:32
mt46,
Отговарям - Нарастването на количеството на имигрантите от Близкия и Средния Изток и Африка в Европа ще доведе до понижаване стандарта на живот в Европа материално и културно, но ще го повиши морално, защото нашествениците са по-морални от европейците - не употребяват алкохол, не ходят по проститутки, не слушат развращаваща музика и прочие добродетели. С нарастване количеството на нашествениците, което kushel определя като повече от 20% от общото население, Европа ще стане континент с мюслюмански порядки - бит, закони, правосъдие, раждаемост, мода и прочие подробности. Това накратко.
цитирай
3. zaw12929 - Поздравление за философската позиция, но... моята е инженерната техника
17.11.2015 13:32
Всички ще се съгласите, че най доброто качество на парите е количеството, но само количество, не може да се превърне в ново качество. Прогресът се базира на техниката, при която ново свойство на предмета му дава ново качество Пример
часовник
часовник със звънец- будилник и т.н.
Освен природата човекът е изобретил паралелно един човешки свят- рожба на техниката, която е далеч от философията- базира се, на онова, което се докосва, гледа, което прави светът ни удобен.
цитирай
4. kvg55 - Философията и конкретно Истори...
18.11.2015 02:51
Философията и конкретно Историческия материализъм, разглеждат ролята на научно-техническия прогрес в човешкото общество. НТП е рационалното зърно в
производителните сили, свързано с човека, което не може да бъде спряно от нищо в своето развитие.
Мисълта на Спиноза за количеството и качеството на парите ми е известна, но вие поставяте интересен казус в светлината на философското разбиране за количество и качество.
Ще се опитам да поразсъждавам - Увеличаването на количеството на парите променя качеството на този, който ги притежава. От бедняк ставаш богаташ. При намаляването им е обратното. Дали са много или малко, парите са си пари и не променят предназначението си като платежно средство. Говорим за книжните пари. Излиза, че разглежданият закон не е всеобхватен. Това твърди и "begetron426". Може да му предложите въпросния казус, да видим, какво ще каже тетралектиката по въпроса.
цитирай
5. zaw12929 - Философията и конкретно Истори...
18.11.2015 10:46
kvg55 написа:
Философията и конкретно Историческия материализъм, разглеждат ролята на научно-техническия прогрес в човешкото общество. НТП е рационалното зърно в
производителните сили, свързано с човека, което не може да бъде спряно от нищо в своето развитие.
Мисълта на Спиноза за количеството и качеството на парите ми е известна, но вие поставяте интересен казус в светлината на философското разбиране за количество и качество.
Ще се опитам да поразсъждавам - Увеличаването на количеството на парите променя качеството на този, който ги притежава. От бедняк ставаш богаташ. При намаляването им е обратното. Дали са много или малко, парите са си пари и не променят предназначението си като платежно средство. Говорим за книжните пари. Излиза, че разглежданият закон не е всеобхватен. Това твърди и "begetron426". Може да му предложите въпросния казус, да видим, какво ще каже тетралектиката по въпроса.


ЩЕ ОПИТАМ, ЗАЩОТО ОТГОВОРЪТ ИМА ЗНАЧЕНИЕ
ПРИЯТЕН ДЕН! УСПЕХ!
цитирай
6. begetron426 - Всичко, което си написал за диалектическата взаимовръзка между количеството и качеството е вярно...
18.11.2015 21:48
Всичко, което си написал за диалектическата взаимовръзка между количеството и качеството е вярно. Това е истинската диалектика започнала от противоположностите на Лао Дзъ, преминала през диалектиката на Хераклит, през разкриване на диалектичните закони от Хегел и полагане на началото от Маркс и Енгелс на научната диалектика равностойно на научната философия. Да не забравяме, че всяко начало започва с най-опростената законова форма на истината при раждането на новата обективна система в еволюция на материята и от най-първичното познание при разкриване и разбиране на определен етап от еволюцията на материята и еволюция на познанието. Следователно материята е трябвала да извърви около 14 милиарда години от своето най-просто неделимо начало, за да роди разумната примитивна форма на мислещ човек преди около 100 хиляди години, а той да положи началото на философията преди около 3 хиляди години и да положи научното философско начало преди около 200 години като научна диалектика. Изводът, е че научната диалектика не може да се роди като завършено всеобхващащо познание за съществуването, развитието, управлението и разбирането на света. Тя се ражда като примитивно вярно начало, съдържащо много противоречия, които социалистическите философи се опитваха да разрешат, но без свободата на действия, ограничена от тоталитарните управници не можаха да развият диалектиката въпреки, че социалистическите философи бяха стигнали по близо до истината за същността на света. Западните философи пък поради всевъзможната свобода на идеите принизиха философията да аналитична и накрая я унижиха като започнаха да я изхвърлят от учебния образователен процес, което нагледно го наблюдаваме днес в произвола на нашите политици. През времето на студената война най-много се воюваше на идеологическия фронт или това беше борбата на идеите на философския фронт. Запада измисляше какви ли не субективни философии, които не се съобразяваха с обективната материална действителност и обективното научно познание.
цитирай
7. kvg55 - Пиша за философията така, както съм ...
18.11.2015 22:32
Пиша за философията така, както съм я разбрал от учебниците и произведенията на класиците, но в много опростена форма, защото е предназначена за масовия български читател, който смятам, че няма елементарни познания по философия, а също и за студентите, защото в университетите под името философия се преподава някакъв еклектически буламач.
Поздрави!
цитирай
8. zaw12929 - Не оспорвам написаното- не съм ф...
19.11.2015 17:51
Не оспорвам написаното- не съм философ, но ми е интересно да чета
Както винаги сте с лек изказ. Поздрав!
цитирай
9. begetron426 - Продължение на коментар № 6
19.11.2015 18:17
Продължение на коментар № 6. Западните философи измисляха какви ли не субективни философии, които не се съобразяваха с обективната материална действителност и обективното научно познание като отричаха реалното обективно съществуване на света. Западът поддържаше идеалистичната линия на Платон и Хегел като се развиваха равновесни философски теории, в които нямаше диалектичната борба на противоположностите, но се ползваха от научното познание съобразено не с идеалистичната линия на Платон Хегел, а с материализма на Демокрит. Социалистическите философи подържаха материалистичната линия на Демокрит и се плашеха от идеалистичните равновесни теории и отричаха съществуването на равновесието, за да не ги обвинят в идеализъм, че горко им тогава. Защото трябваше да критикуват Маркс, Енгелс и Ленин, които отричаха равновесието като несъществено, а борбата на противоположностите най- необходима, реална и вечна същност на диалектиката. Западните философи, които пък се страхуваха от всемогъщата диалектична революционна борба на противоположностите и отричаха философията, критикуваха социалистическите философи като им се присмиват, че искат да построят комунистическа система на равенството, което означа на равновесие, а го отричат. Идеалистите подкрепяха религиите и демокрацията като отричаха социализма, а материалистите подкрепяха атеизма и социализма като отричаха демокрацията, свободната изборна система и пазарната икономика. И от двете страни не осъзнаваха, че поотделно, нито демокрацията е истинска нито социализма е истински. Демокрацията е възможно най-добрата производителна сила, но лош разпределител на благата като създаде огромна противоречива пропаст между малцинството на богатите и мнозинството на бедните, а социализма по лош производител, но добър разпределител на благата, които нямаше от къде да вземе. Всичките тези фалшиви борби и от двете страни като от едната викаха Долу капитализма, а от другата Долу комунизма като не осъзнаха, колко са важни и двете същности, което доведе до днешния хаос в света. Така научната философия, като научна диалектика остана на нивото на Хегел, Маркс и Енгелс като, неразвита като не се разреши проблема със същността на произхода, съществуването, развитието и управлението на света. В днешно време западните философи започнаха да осъзнават необходимостта от философията като я връща в учебните програми, но си продължават с неверните и илюзорни философии. Защото набира скорост нова посмодерна философия наречена Процесуална философия, която приема първичността на процесите и забранява и забранява първопричината на субстанцията и целостта на структурите и формите като издигайки формулата, че всичко е процеси, но такъв свят е само от процеси е невъзможен. След падането на социализма източните философи се изпокриха по църквите и така диалектиката остана, недоразвита само с противоречията на оръфано сираче. Едно от основните противоречия в диалектиката, е че съществуват процеси, които водят до ново качество без количествени промени. Това са частиците и античастиците във физиката; алотропията, верижната изомерия, изомерията по място и оптичната изомерия в химията; гъбите, двете форми на аминокиселините; Антисиметрията при животинските и човешките органи и системи. Не е изяснен прехода между противоположностите при тяхното преобразуване, не е уточнен броя на противоположностите като Антипротивоположностите са приети от диалектиците само за диалектични. Не е обяснена същността на триадата, защото тя си остава недоразвита на ниво предложено от Хегел. Не е обяснена системността, периодичността и цикличността на света. Не е разкрита същността на протоотражението и ролята на отражението за първопричината на съществуването, на развитието, на управлението и разбирането на света. Не е разкрита същността на противоречието и равновесието. Не е разкрита и обяснена същността на симетрията или не са открити основните видове симетрии, въпреки че философи и учени са прозрели истината за нея като са я приели над природните закони, защото са стигнали до разбирането, че законите управляват структурите и формите на материя, а симетрията управлява законите. Симетрията е всеобхващаща същност на света и затова Всеобщият Тетралектичен закон е симетричен закон на материята. При толкова много недостатъци на Диалектиката не и остава нищо друго освен да претърпи развитие. Затова Тетралектиката е нейното продължение, разрешила всичките нейни недостатъци и стига до решението на много научни проблеми и решението на основния философски въпрос за първичността на материята или съзнанието. Понеже коментарът стана прекалено дълъг ще го превърна в постинг под заглавие: „Истината за Диалектиката и Тетралектиката като нейно продължение“ и ще го публикувам в моя блог като ще бъде допълнено с Тетралектичните обяснения. Поздрав!!!
цитирай
10. gosho568 - Интересен постинг. . . постинг, ...
20.11.2015 01:05
Интересен постинг... постинг, който определно успя да ми завърти главата! ;) Поздрави!
цитирай
11. jelezov - Авторът на поста осъзнато и дост...
02.12.2015 11:38
Авторът на поста осъзнато и достатъчно аргументирано е избрал популярното изложение на основните идеи на Марксистко-ленинската философия, т. е. поднася ги така, както ги е слушал във ВУЗ и чел от учебниците по ОСНВИ на млф. Това осъзнато, целенасочено и в много отношения полезно принизявана на философските знания изигра лоша шега на обществото: философското мислене на висшите и средните нива на партийната и държавната номенклатура замръзна на това равнище. И това е една от съществените причини за краха на реалния социализъм. Това принизено равнище, бих казал, по гениален начин е изразил zaw12929 в коментар № 3 в следното съждение:
“Освен природата човекът е изобретил паралелно един човешки свят - рожба на техниката, която е далеч от философията - базира се, на онова, което се докосва, гледа, което прави светът ни удобен."
Мислене, което „се базира на онова, което се докосва, гледа, което прави светът ни удобен”, се нарича разсъдък, който е способен само на едностранчиво разбиране на „изобретения паралелно един нов човешки свят”. Последният, освен че притежава неща, които могат да се докосват и гледат, притежава и нещо неподатливо за всичките човешки сетива, следователно и недостижимо за разсъдъка. Това НЕЩО го откри Карл Маркс с разума си и го вкара в научния оборот с понятието „обществени отношения”, които той определи като същност на човешкия индивид и на човешкото общество. От крупните комунистически дейци, може би, само Ленин, Сталин и Роза Люксембург проумяха до дъно тази истина – основа на основите на Марксовото учение.


цитирай
12. kvg55 - До jelezov
03.12.2015 22:36
jelezov,
Мисля, че номенклатурата , пък и Т.Ж., който се смяташе за теоретичен продължител на класиците, нямаха интерес от правилното и точното усвояване на марксизма-ленинизма, защото съществуващата практика беше в големи противоречия с учението им. На много от тях не им достигаше и умствен багаж. През 80-те години се издадоха пълните събрани съчинения на Ленин,но от произведенията на Маркс и Енгелс се намираха изостанали отделни екземпляри в забутани книжарници.
От края на 70-те години и философията и социализма тръгнаха към упадък.
цитирай
13. jelezov - Съгласен съм с това, "че но...
04.12.2015 11:15
Съгласен съм с това, "че номенклатурата , пък и Т.Ж., който се смяташе за теоретичен продължител на класиците, нямаха интерес от правилното и точното усвояване на марксизма-ленинизма, защото съществуващата практика беше в големи противоречия с учението им. На много от тях не им достигаше и умствен багаж." Но! Вина за това имат и много от изтъкнатите наши философи, като акад. Тодор Павлов например, който с налагането на своята "теория на отражението" нанесе големи щети на развитието на философията не само у нас.
Според мен, "философията и социализма тръгнаха към упадък" не в края на 70-те години, а доста по-рано. Латентно упадъкът започна със смъртта или убийството на Сталин и убийството на Берия, и преврата, който извърши "номенклатурата" (новата класа според Милован Джилас) под ръководството на Хрушчов.
цитирай
14. kvg55 - До jelezov
04.12.2015 12:21
jelezov,
Прочетох за една интересна книга : "Экономика Сталина в истории СССР" от
Валентин Юрьевич Катасонов. Не знам дали се е появила на нашия пазар.
То вече няма и отделна книжарница за руска литература.
Не съм добре с очите и четенето ми е затруднено, но предполагам, че
книгата определено ще е интересна. Знаем какво е била царска Русия преди революцията и какво е преди началото на войната. Поздрави.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 649477
Постинги: 297
Коментари: 3369
Гласове: 17036
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930