Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2015 12:59 - Философията - Закономерната връзка между явленията на действителността
Автор: kvg55 Категория: Забавление   
Прочетен: 3839 Коментари: 9 Гласове:
22


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
09.09.2015г.
Философията – Закономерната връзка между явленията на действителността.

     От написаното до тук за философията (06.06.2014, 10.05.2015, 11.08.2015) установихме, че светът е обективен, материален и се намира във вечно, непрекъснато и закономерно движение, развитие и изменение. Следователно законите, от които и по които светът съществува са законите на движението и развитието. Признаването на принципа на движението и развитието обаче, не е достатъчно. Движението и развитието трябва и правилно да бъдат разбрани, особено характерът и източникът на това развитие.
Един учен или редови гражданин може да признават движението и въпреки това да бъдат метафизици, тоест да не разсъждават диалектически. Развитието не трябва да се разбира само като процес на малки, частни, чисто и само количествени изменения, а като сложен процес, при който нещата претърпяват не само количествени, но и дълбоки качествени изменения и превръщания, при което отживялите форми изчезват, като отстъпват място на нови, по-висши и съвършени форми с ново съдържание. Първото разбиране на развитието е метафизическо и ненаучно, а второто разбиране на развитието е диалектическо и е единствено научното, защото науката като цяло отдавна е отрекла метафизиката като метод на познанието. Имайки развитието като закономерно заменяне на старото с ново, диалектиката придобива революционно значение. Неслучайно Херцен нарича диалектиката "алгебра на революцията".
Това са двете основни концепции за развитието (еволюцията) : развитието като намаляване и увеличаване, като повторение и развитието като единство на противоположностите, раздвояването на единното на взаимно изключващи се противоположности и взаимоотношенията между тях.
Основните закони на диалектиката са : Законът за преминаването на количествените изменения в качествени, Законът за единството и борбата на противоположностите и Законът за отрицание на отрицанието. Всеки от тези закони отразява някаква съществена страна и момент от развитието.
1)     Законът за преминаването на количествените изменения в качествени обяснява в резултат на какви процеси и как предметите претърпяват качествени изменения и превръщания; той показва, че наред с формата на постепенното, плавното нарастване на незабележимите количествени изменения развитието включва в себе си формата на прекъсване на постепенността, на скок от старото качествено състояние към ново.
2)     Законът за единството и борбата на противоположностите разкрива източниците на всяко развитие, неговия вътрешен импулс, двигателната сила, която се крие в борбата на противоположните страни, сили, тенденции, свойствени на предметите.
3)     Законът за отрицание на отрицанието отразява и характеризира приемствената връзка между различните стадии на развитието, главната насока, главната тенденция на развитието, съдържаща се в постъпателното движение от простото към сложното, от низшето към висшето, сложната, "спираловидна" форма на това движение.
Тук му е мястото да споменем, че от няколко години във философските среди се говори за тетралектиката като по-съвършен метод за изследване на действителността. Не съм достатъчно компетентен по това ново знание, затова ще пиша за диалектиката, а повече информация за тетралектиката може да се добие от книгата "Тетралектика на природата – противоположно на противоположностите, механизъм на еволюцията" с автор Цветан Павлов и на
http://begetron426.blog.bg/technology/2008/03/05/tetralektika-na-prirodata-reziume.169856. Все пак за да се усвои по-висшето знание, трябва да се познава неговата основа, по-низшето знание.
В постинга си от 06.06.2014г. споменавам за философските категории и понятия. Научният метод на познанието не е сбор от произволни правила, сътворени от човешкия ум. Научният метод е аналог на самата действителност. Нашето мислене следва развитието на действителността. За да се възпроизведе обективната диалектика правилно в съзнанието във вид на субективна диалектика, необходимо е понятията и категориите, които ползваме, също да бъдат диалектически подвижни и гъвкави. Следователно научното познание изисква изследване на конкретните факти и връзки помежду им. Само конкретното прилагане на диалектиката като метод към конкретните явления и изучаването на конкретните факти и условията на развитието са ключ към успеха на познанието и практиката. Диалектиката следва да се прилага винаги конкретно. Именно затова един от най-важните нейни принципи гласи, че абстрактна истина няма, че истината е винаги конкретна. Основните философски закони и категории са общи, но те винаги се прилагат конкретно към определени конкретни обстоятелства. Винаги трябва да се имат предвид условията, в които живееш и действаш. "Диалектиката е именно в това, че тя изисква винаги да се вземат под внимание условията и обстоятелствата, при които се извършва всяко едно действие, протича всяко едно събитие". Всичко зависи от мястото, времето и условията. Точното отчитане на тези три обстоятелства е гаранция за успех в практическата дейност.
Науката доказа и продължава да доказва, че светът е единно цяло, при което отделните негови части са свързани помежду си неразривно. Движещата се материя е една и различните нейни форми преминават една в друга. Единната движеща се материя поражда универсална, всеобща взаимна връзка и взаимна обусловеност на явленията и безкрайното им преплитане.
Връзката между отделните предмети и явления в единния свят има различен характер : при едни е непосредствена, при други е опосредствана, но връзката винаги съществува и се проявява като взаимна връзка, взаимна зависимост и взаимодействие. Тази връзка е универсална, защото всяко явление е свързано с друго. Така че, за да се разгадае един предмет и един процес, те трябва да се разгледат в цялото многообразие на тяхните връзки и опосредствания. Изследването на връзките е изследване на самия предмет. Връзките показват отношенията на предметите и явленията с други предмети и явления и мястото им сред тях.
Тук ще спомена за видовете връзки без да излагам подробности за всичките, защото ще отнеме много място и време. В своето развитие философията е различила и формулирала следните видове връзки : Непосредствени, видими с просто око и опосредствани, виждат се от ума чрез мислене; Времеви и пространствени връзки; Една от времевите връзки е причинно-следствената; Времева връзка, която не е причинно-следствена се определя като генетическа връзка; Съществени и несъществени връзки и още необходими и случайни връзки; Вътрешни и външни връзки; Преки и обратни връзки. Заобикалящият ни свят можем да разберем правилно, ако на него гледаме като на връзки и взаимодействия между предметите и явленията, където всичко в края на краищата е в самодвижение и в саморазвитие.
Всички явления в природата и обществото се намират във всеобща връзка, влияят се едно от друго и си въздействуват едно на друго. В процеса на развитието на предметите и явленията непосредствената връзка може да се превърне в опосредствана и обратното.
Всички явления в заобикалящата ни действителност се намират във взаимна връзка. Независими едно от друго явления няма. Връзките между предметите и явленията са различни и неизчерпаеми. Според диалектическото мислене, връзката между предметите довежда до взимодействие между тях. Диалектически мислещият човек не се задоволява само с регистриране на връзките между предметите. Той разкрива взаимната връзка между тях, следователно и тяхното зараждане и изчезване, самодвижение и развитие. Диалектически мислещият човек изследва обективно съществуващите връзки между предметите и явленията.
В многообразието на връзките необходимо е да разграничаваме съществените и несъществените връзки, необходимите и случайните. Между предметите и явленията необходима е онази връзка, без която не може да се осъществи единството или едновременното съществуване на дадените обекти. А случайна е онази връзка, която може да съществува и да не съществува между дадените предмети.
Ако разгледаме заобикалящите ни предмети ще забележим, че всички те имат определена форма, в която се намира някакво съдържание. Съдържанието и формата са основни философски категории, затова да видим има ли връзка между тях и каква е тя. Връзката между съдържанието и формата е необходима връзка в смисъл, че всяко съдържание е с определена форма и всяка форма е изразител на някакво съдържание.
В зависимост от гледната точка на разглеждане на връзките, правилно ли разбираме тяхния характер или не, ние може да добием диалектическо или метафизическо схващане за света. За правилното разбиране на връзките като ключово понятие във философията може да се започне с изучаване на най-елементарните, видими с просто око връзки между предметите и хората, които са най-разбираеми за човека.
Една от формите на всеобщата закономерна връзка на явленията в единния свят е причинността (каузалността). Причинността не е връзката на мислите в умозаключението, както смятат философите идеалисти. Тя е реална връзка на реалните явления, при която едно явление предизвиква друго. Формите на причинната връзка са многообразни. Познаването на реалната причинна връзка служи за основа на практическата дейност на човека. Причиността е необходима връзка между предметите и явленията, при която едно явлениие неизбежно поражда друго явление. За да бъде разбрано едно отделно явление, то трябва да се изолира от всеобщата връзка, да се разгледа изолирано, било като причина или като следствие. Знанието за явленията е знание за тяхното възникване и развитие. Така човекът е обособил понятията причина и следствие за по-лесно и правилно изучаване на действителността. В категориите причина и следствие мисленето е отразило такава важна закономерност на обективния свят, познаването на която е необходимо за практическата дейност на хората. Познавайки добре причината, понякога хората могат да въздействат върху нея. Причината и следствието са съотносителни понятия. Явлението, което предизвиква друго явление се явява по отношение на второто като причина. Резултатът от действието на причината е следствието. Причината предшествува следствието във времето и го предизвиква. Причинността е такава необходима връзка между явленията, при която едно явление неизбежно поражда друго. Понятията причина и следствие са се изработили в процеса на обществената практика и на познаването на света. Причинната връзка на явленията има универсален, всеобщ характер. Положението, че всички явления в единния свят са причинно обусловени, се изразява от Закона за
причинносттта. Законът за причинносттта е един от много важните и основни закони на диалектическия материализъм.
Понякога наличието на дадена причина не винаги поражда очакваното действие и следствие, но този факт не опровергава обективността на причинността, а я потвърждава, защото винаги откриваме друга по-силна причина, изместила първата и довела до неочакваното следствие.
Връзката между причина и следствие има характер на взаимодействие : не само причината поражда следствието, но и следствието действува активно върху причината и я променя. "Онова, което тук или сега е причина, там или тогава става следствие и обратното". Причината и следствието са само моменти, звена в непрекъснатата  верига на развитието на материята. В света всяко нещо има своята причина.
Върху взаимодействието между причина и следствие оказват влияние заобикалящите ги явления, чиято съвкупност се нарича условия. В зависимост от условията едно и също явление може да се поражда от различни причини и обратно, една и съща причина може да довежда до различни следствия. Условията са ония фактори, чиято комбинация е необходима, но не е достатъчна за възникване на дадено явление. Тези условия стават достатъчни, когато към тях се прибави решителния фактор, който се явява като причина за появата на явлението.
Причинно-следствената връзка е времева връзка, следствието следва причината – причината предшествува следствието във времето. След като има времева връзка има и пространствена връзка – отношението между два предмета или явления в пространството.
Трябва да се прави разлика между причина и повод. Причината за Първата световна война са неразрешимите по мирен път противоречия между големите капиталистически държави. Поводът за войната е атентатът в Сараево на 28 юни 1914 година, при който сръбски терорист убива австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд. Ако не беше този атентат, щеше да се намери друг повод за война.
След като разгледахме законът за причинността, нека да формулираме едно определение за закон във философията. И така. В най обща форма законът е определено необходимо отношение между нещата, явленията или процесите, което произтича от тяхната вътрешна природа, от тяхната същност. Когато между предметите необходимите, съществените връзки придобият постоянен характер и се повтарят периодично, тогава те се проявяват като закон. Законът е такава вътрешна връзка, която има съществен характер. Законът е същественото в движението на явленията. Понятията закон и същност са от една категория, от една степен. Под същност на нещата и явленията и отношенията между тях се разбират вътрешните, устойчивите връзки. Същността като нещо вътрешно се противопоставя на външното, изменящата се страна на действителността. Законът е конкретната необходима връзка между явленията. Законът е необходимото отношение между явленията и той не може да не действува, ако съществуват всички изискващи се за това условия. Законът е всеобщото в явленията.Това значи, че определена необходима връзка, изразявана от закона, е присъща не на отделни единични явления, а на всички явления или процеси от даден вид. Природният или общественият закон се нарича закон именно, защото изразява всеобщност. Природните и обществените закони са проява на вътрешни, съществени, необходими, устойчиви връзки на явленията. В зависимост от това, колко обширен кръг от явления обхващат, законите могат да бъдат повече или по-малко общи. "Законът е трайното, устойчивото, повтарящото се, тъждественото в предметите и явленията".
Откриването на един закон е резултат от продължителния процес на абстрахиращата дейност на човешкото мислене, резултат на познанието.
Законите съществуват обективно, както движещата се материя е обективна, така и законите по които се движи материята са обективни. Те не се създават от съзнанието и волята на хората, а съществуват независимо от тях. Законите открити от науката – от физиката, механиката в частност, химията, биологията, социологията и философията, са отражение на обективните закони на природата и обществото.
Законите на природата и обществото не се проявяват в чист вид. В своето проявление те се усложняват от много и различни обстоятелства и условия. Действието на един или друг закон се натъква на редица противодействащи сили и тенденции, през които той си проправя път. В зависимост от различните условия се променя формата, в която се проявява законът. Законът като всеобщо не съществува независимо от единичните явления, извън тях, а само във връзка с единичните предмети, явления и процеси. Въпреки своята всеобщност, проявлението на законите е винаги конкретно.
Законите не са вечни. В развитието на вселената и човешкото общество едни закони са прекратявали действието си, а са въниквали нови. Това е резултат от променените условия. "Вечните закони на природата също се превръщат все повече и повече в исторически (преходни – б.м.) закони". Абсолютно всеобща валидност имат само движението и развитието.
Природата не си поставя цели. В природата си взаимодействат слепи, несъзнателни сили, а общите закони се проявяват чрез взаимодействието на тези сили. В природата няма съзнателна цел. В обществото законите се проявяват посредством практическата дейност на хората при реализиране на поставените от съзнанието им цели.
От "Философията – Материя и съзнание" (11.08.2015г.) научихме, че човешкото съзнание е винаги целеустремено. Целите, които си поставя човекът в своята практическа дейност, могат да съответстват, а могат и да противоречат на закономерностите на обективния свят. Колкото по-точно човек познава законите на природата и обществото, толкова по-правилни, научно обосновани цели си поставя той. Когато целите на човека произтичат от познатите закони на развитието на материалния свят, тогава практическата дейност за осъществяването на тези цели е успешна. Правилното, научното поставяне на целта и правилния избор на средствата за нейното постигане дават възможност на хората да използват обективните закони, за да господстват над силите на природата и обществото. Всички научно-технически постижения на човечеството се дължат на добро познаване на природните закони.
Най-общите закони присъщи и на природата и на обществото, и на мисленето, се изучават от философията. Диалектическият материализъм е учение за връзките, наука за най-общите закони за развитие на природата, обществото и човешкото мислене.
Понеже говорим, че законът е всеобщото в явленията, то нека видим що е всеобщо, както и що е единично и особено, тъй като трите понятия са свързани помежду си.
Всеобщото
е обективно съществуващата общност на реалните предмети, явления и процеси. Тази общност се изразява в единството на тяхните свойства, белези и черти.
Единични
(отделни) са предметите, явленията, процесите и събитията, които съществуват и стават в природата и обществото. Единично може да бъде и цяла група от предмети или явления, когато тази група се разглежда по отношение на друга, по-обща група, обединена от определена общност.
Особеното
се явява като свързващ елемент между единичното и всеобщото. По отношение на единичното особеното е всеобщо, по отношение на всеобщото е единично. Това по-лесно може да се разбере със следния пример : Например плодовете ябълки са единичното, дърветата ябълка са особеното, а всички растения, към които принадлежат и дърветата ябълки са всеобщото. Ябълките дървета като особено са всеобщо по отношение на плодовете ябълки и единично по отношение на всички растения. Друг пример може да бъде отделния човек (единичното), неговото семейство (особеното) и човешкия род като цяло (всеобщото).
Отделното не съществува иначе освен в онази връзка, която води към общото. Общото съществува само в отделното чрез отделното. Всичко единично е така или иначе общо. Всяко общо е частица или страна, или същност на отделното. На отделното и общото се гледа като единство на противоположности, което се осъществява на основата на особеното. Особеното е базата, която прави единичното и общото единни.
Всеобщото и неговото отношение към единичното се тълкуват различно от различните философски направления. Обективните идеалисти, най-изявен представител на които е Хегел, абсолютизират всеобщото; при тях всеобщото предшества единичното и го създава, което всеобщо при Хегел е абсолютната идея. Тази постановка на обективните идеалисти е доста опростена и не е вярна, защото единичното и общото се намират в сложна диалектическа връзка помежду си.
Например понятието газ е общо понятие. Но газ въобще в природата не съществува. Общото понятие газ обхваща единични, конкретни видове газ – водород, кислород, азот, хлор, неон, пропан, метан, въглероден окис, въглероден двуокис и други газове.
Ревизионистът пренебрегва всеобщото в предметите и явленията, като абсолютизира единичното и особеното.
Догматикът абсолютизира само общото в предметите и явленията, като пренебрегва единичното и особеното.
От гносеологически аспект единичното, особеното и общото се явяват като последователни степени на развитие на познанието. Всеобщото може да се познае само чрез изучаване и съпоставяне на голям брой единични предмети, явления и процеси. Познанието е възхождане от единичното през особеното към всеобщото.
Съжденията за единичното, особеното и общото можем да класифицираме по принципа на субординацията, който принцип ни дава възможност висшите форми да произтекат от низшите, но забранява висшите форми да се свеждат до низшите. Съждението за общото е най-висша форма на съждение, а съждението за особеното от своя страна е по-висша форма от съждението за единичното. Единичното, особеното и всеобщото също се намират в диалектическа връзка помежду си.
Последователното следване на принципите на детерминизма (Философско учение за всеобщата обективна обусловеност и причинна зависимост на всички явления в природата и обществото) е свързано с правилното разрешаване на проблема за съотношението между необходимост и случайност. Без да се изясни това съотношение, не могат да бъдат разбрани действията на обективните закони.
Когато разглеждахме връзките като философска категория установихме, че закономерните връзки са обективно обусловени, съществени и необходими.
Необходимост
е това, което произтича от същността, от вътрешната връзка на нещата и неизбежно трябва да стане.
Противоположност на необходимостта е случайността.
Случайността
е неустойчива, не е свързана вътрешно, по необходимост със същността на процеса. Случайното явление може да се прояви, а може и да не се прояви, то може да стане по различни начини – така или иначе.
Необходимостта съдържа причината в самата себе си, а случайността в нещо друго. Причината за случайното явление не произтича от същността му, тя е външна. Необходимостта и случайността са форми на връзка между явленията. Необходимостта е такава връзка между явленията, която произтича от същността на явленията, от вътрешните закономерности на развитието. Необходимостта произтича от вътрешното устройство на предметите, а случайността не. Случайността е такава форма на връзка между явленията, която не произтича от тяхната същност, от закономерностите на тяхното развитие. Необходимоста и случайността се проявяват и като степени на развитието на познанието. Развитието на познанието се осъществява чрез преминаване от случайност към необходимост.
Обективното съществуване на неоходимостта и случайността в природата и обществото се доказва от практическата дейност на хората. Случайността е форма на проявление на необходимостта и допълнение към нея. Случайност не значи безпричинност. Тя е също така причинно обусловена, както и необходимостта. Случайността се появява в точката на пресичането на различните причинно обусловени явления. В процеса на развитието случайността и необходимостта преминават една в друга. Необходимостта е една, а случайностите са много. Случайностите влияят различно върху човешкото битие. Едни се благоприятни, други са пагубни; едни ускоряват развитието на процесите, други го забавят и усложняват.
Затова учените в своите изследвания се стремят да създадат почти идеални условия за това, което изследват, като елиминират случайните прояви.
Задача на науката е да открие, да намери в привидния хаос от случайности скритата необходимост, закономерността; да разкрие зад случайностите необходимостта, закономерността, която се проявява в случайностите.
И тук възниква въпросът : След като всичко протича по необходимост, къде е свободата на човека. Хегел казва, че "свободата е осъзната необходимост". Философите след Хегел приемат неговата постановка и я доразвиват – "Свободата не е въображаема независимост от природните закони, а познание на тези закони"; "Свободата на волята не е нищо друго освен способността да се вземат разумни решения".
За да се разбере по същество действието на законите на природата и обществото, проявяването на необходимостта през случайностите, пътищата и средствата, чрез които човек използва обективните закони за своите практически цели, трябва да се разгледа въпроса за възможността и действителността, както и условията за преминаването на първата във втората. Категорията възможност изразява способността на материята да взема в процеса на движението различни форми. При известни условия всяко явление може да измени формата на своето съществуване, да премине, да се превърне в друго явление. Тази възможност се определя от това, че всички предмети, явления и процеси се намират в непрекъснато движение, което се извършва по определени, независещи от съзнанието и волята на хората закони.
Да разкрие възможностите, които се крият в природните и обществените явления, и условията за превръщането им в нова действителност – това е извънредно важна задача на науката и практиката. По силата на заложените в битието необходимост и закономерност, възможността се превръща в действителност. Действителността е осъществена възможност (терминът "действителност" се употребява и в по-широк смисъл, като целият заобикалящ ни свят. В моето писание разглеждам действителността в нейното съотношение с възможността).
Формите на осъществяване на възможностите са най-различни и зависят от много обстоятелства. Например добивите от пшеница зависят, както от закономерни фактори (качествено семе, добра оран, въобще обработка на почвата, правилно засяване), така и от случайни обстоятелства (количеството на валежите на сняг и дъжд, слънчевите дни  в процеса на растеж и съзряване, състоянието на времето при прибирането на реколтата).
Възможността е противоположна на невъзможността. Възможността и невъзможността трябва да бъдат разглеждани конкретно.
Възможността и действителността са две страни на развитието : като изходен момент и като резултат на развитието. В практическата дейност трябва да се опираме не на това, че всичко е възможно (Всичко може да се случи), а на реалната възможност, която произтича от съществуващата и действащата закономерност и от наличните условия. Съществуването на обективната закономерност е необходимо, но още не е достатъчно условие за възникването на една или друга реална възможност. Нужни са условия, които да спомагат тази закономерност да се прояви именно в дадена форма.
Съществуват разни възможности, но не трябва да се смесват и бъркат два вида възможности : абстрактната (формалната) и реалната възможност. Наличността на определена закономерност обуславя само абстрактната възможност, която в дадена конкретна обстановка още не може да се превърне в действителност, тъй като липсват необходимите предпоставки за нейното реализиране. Например съществува абстрактната възможност водата да стане на пара, но липсва обстоятелството температура на водата над 100 градуса по Целзий. Ако няма всички необходими условия, то и реалната възможност няма да се превърне в действителност. Семето съдържа в себе си възможността да се превърне в растение, на за тази цел в определен годишен сезон то трябва да бъде засято в разорана почва, нужни са топлина и влага. От много семена не поникват растения, защото липсват необходимите условия.
Между възможностите има такива, които имат характер на необходимост и рано или късно неизбежно се реализират в действителност.
Възможността и действителността са философски категории. Действителността е това, което съществува. Възможността е това, което още не съществува, но има вероятност, от която можем да предположим, че тя може да се превърне в действителност. Възможността е надеждата на действителността, а действителността е сънят на възможността. Възможното и невъзможното са противоположности. Ако възможността е надеждата на действителността, то невъзможността е разочарованието на действителността. Невъзможността се противопоставя не само на възможността, но и на действителността. Невъзможността е онова, което се противопоставя на реалното съществуване на нещата и тяхното движение и развитие.
В обществото превръщането на възможностите в действителност се осъществява чрез практическата дейност на хората. Като познае стоящата в основата на възможността закономерност, с практическата си дейност човек може да ускори превръщането на тази възможност в действителност, да насочи развитието по желания път. Именно това правят учените в своите лаборатории. Изучаването на възможностите, които се съдържат в съществуващото положение на нещата, намирането сред тях на онази възможност, която отговаря на потребностите на прогресивните сили на обществото, определят до голяма степен успеха на практическата дейност.
Обективният подход към явленията на заобикалящия ни свят, разкриването на всички условия, необходими за реализирането на възможностите – това са извънредно важни елементи на диалектическия научен анализ на явленията.
Разбирането на философските категории връзка, закон, причина и следствие, единично, особено и общо, необходимост и случайност, възможност и действителност е от голямо значение за разбирането на философията въобще като наука.




Гласувай:
22
0



1. mt46 - Поздрав!... Запознат съм с диалектическия материализъм...
09.09.2015 20:36
"Диалектиката е понятие във философията, което неколкократно изменя значението си в хода на историята.

В Античността диалектиката е форма на излагане на философски разсъждения във вид на диалог между две противопоставящи се страни, развита най-добре в сократическите диалози на Платон. През Средновековието диалектиката е академична дисциплина, част от тривиума, приблизително съответстваща на логиката.

Във философията от 18 век насам диалектиката е метод на разгръщане и примиряване на противоположни твърдения, наричани теза и антитеза, чрез тяхното всестранно обсъждане и решаването на противоречието между тях чрез разумна аргументация. Резултатът често може да доведе не просто до отричане на една от гледните точки, а и до тяхната синтеза или обединение в ново твърдение или до качествена промяна в начина на разглеждането им.

Враждебността или приемането на диалектическия метод е една от основните разграничителни линии в съвременната Западна философия, отделящи англо-американската философия от континенталната традиция - диалектиката играе централна роля в континенталната философия, но почти не присъства в англо-американската, където са по-силни позитивистичните тенденции."
цитирай
2. mt46 - ...
09.09.2015 20:44
"Основните принципи на съвременната диалектика са формулирани от Йохан Готлиб Фихте и Георг Вилхелм Фридрих Хегел:

1. Всичко е преходно и крайно, съществуващо в рамките на времето.
2. Всичко се състои от противоположни сили и има противоположни страни.
3. Постепенните промени водят до повратни точки, в които една от силите надделява над другата (количествените натрупвания водят до качествени изменения).

Подобни възгледи споделят широк кръг философски системи, съществували още от Античността, като според някои изследователи историята на диалектиката съвпада с пълната история на самата философия."
цитирай
3. kvg55 - Имате много добри познания по фи...
09.09.2015 23:46
Имате много добри познания по философия
и диалектиката в частност. Поздравявам ви.
Ако имате познания, напишете нещо за тетралектиката.
цитирай
4. mariniki - силно... добре написано и обосновано...
10.09.2015 10:01
накара ме да се замисля... от диалектика не разбирам много
но знам, че всичко се свежда до хората и техните взаимоотношения... ето един
от уроците на мъдрецът Ошо... който мен чисто по човешки ме впечатлява...

За взаимоотношенията и хората

Какво значение има кой е по-силен, по-умен, по-красив, по-богат? В крайна сметка има значение дали ти си щастлив, или не.
Желанието да бъдеш необикновен – това е много обикновено желание. Да се отпуснеш и да бъдеш обикновен – ето това е наистина необикновено.
Всички ние сме уникални. Никога не питайте никого какво е правилно и какво - не. Животът е експеримент, в хода на който следва да се изясни какво е правилно и какво неправилно. Понякога може да постъпите неправилно, но това ви дава съответния опит, от който ще получите полза.
Хората приемат всичко толкова сериозно, че това става бреме за тях. Научете се да се смеете повече. За мен смехът е толкова свят, колкото и молитвата.
Вие се променяте във всеки един момент. Вие сте река. Сега тя тече в едно направление и климат. Утре - в друго. Нито веднъж не съм виждал едно и също лице два пъти. Лицето се променя. То постоянно се променя. Но трябва да имате проницателни очи, за да видите това.

Слушайте по-съзнателно. Събудете се. Когато почувствате, че ви е омръзнало, побутнете се. Себе си, а не другия. Отворете очите си. Пробудете се. Слушайте отново. Този, който може да е щастлив сам, е истинска личност. Ако щастието ти зависи от другите, ти си роб, не си свободен!
цитирай
5. kvg55 - Мariniki, Най-големите блага в ...
10.09.2015 19:24
Мariniki,
Най-големите блага в живота на човека са здравето и щастието.
Ако имаш любима работа и любим човек до себе си, ти си щастлив,
макар да не си свободен.
"Вие се променяте във всеки един момент. Вие сте река. Сега тя тече в едно направление и климат. Утре - в друго. Нито веднъж не съм виждал едно и също лице два пъти. Лицето се променя. То постоянно се променя. Но трябва да имате проницателни очи, за да видите това."
Ето това е диалектиката, постоянна промяна.
цитирай
6. yoan2015 - 6
26.09.2015 00:18
Извинявам се, че не коментирам темата, нямам необходимите познания, просто исках да изкажа благодарности на автора.
цитирай
7. zaw12929 - ЕДИН ПРОСТРАНЕН МАТЕРИАЛ, СИЛНА ...
29.09.2015 07:40
ЕДИН ПРОСТРАНЕН МАТЕРИАЛ, СИЛНА ПОЗИЦИЯ НА АВТОРА- ЗАСЛУЖАВАЩА ПОЗДРАВЛЕНИЕ.
ПРИ МЕН БОЖЕСТВЕНОТО И ИДЕАЛНОТО НЕ СА В КОНФЛИКТ, ДОКАТО НАУЧАВАМ ЗА ТРАКИЙСКИТЕ СЛЕДИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ, КАТО ТРАМПЛИН, КОЙТО ДА НИ ДАДЕ ОТНОВО СИЛИ ДА СЕ ОТКЪСНЕМ НАПРЕД И НАГОРЕ... ИМА ОЩЕ ИНТЕЛЕКТ ЩЕ НАДДЕЛЕЕ НАД ФИЛОСОФИЯТА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ КЪМ ПЪТЯ НА НАПРЕДЪКА
цитирай
8. gmihov - Когато!
30.09.2015 07:45
Когато мисълта се откъсне от реалността, като продукт на същността на Вечността,хората , в наука, религия и пр. се отзоват, на полето на обективното познание, "като патета в кълчеща.Навлизат в зоната на нереалността, плод на мисълта, която приемат за реалност, а реалността приемат за нереалност.
Така е било, докато разберат, че земята е във вечно движение, че атома е делим, и пр. Така е и ще бъде, докато разберат , че гравитационното поле не е консервативно, че това, което днес квалифицират, като вечен двигател, не е вечен двигател.
Когато хората разберат Общата теория за базовата същност на Вечността, конкретно обективната истина"Всичко е от същността на Вечността, в нея и тя /същността на Вечността/ е във всичко, като част от нея., те ще разберат и директната гравитационна енергетика, която с гравитационното излъчване от телата/ гравитационният вятър/ ще им осигури неограничен полет не само в гравитационните полета на небесните тела, но и в необятното космическо пространство и заблудата, че гравитационното поле е консервативно. щ отиде на бунището на историята, при заблудата неподвижна земя, неделим атом и пр.
цитирай
9. kvg55 - ". . . заблудата, че гравит...
30.09.2015 21:02
"... заблудата, че гравитационното поле е консервативно."

gmihov,
Разбира се, че гравитационното поле не е консервативно,
в смисъл на неподвижно. Както всичко във вселената и то
се намира във вечно движение и изменение. Даже бих
казал, че не е достатъчно изучено от учените физици и други.
В неговата неизменност вярват философски неграмотните люде,
каквито в България има много.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 649488
Постинги: 297
Коментари: 3369
Гласове: 17036
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930