Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08.2015 13:25 - Философията - Материя и съзнание
Автор: kvg55 Категория: Забавление   
Прочетен: 2896 Коментари: 8 Гласове:
13

Последна промяна: 09.09.2015 13:02


11.08.2015г.
 Философията – Материя и съзнание  

      След като се запознахме с философското понятие материя (10.05.2015), нека го сблъскаме с противостоящото му понятие съзнание за да се види кой е победител в борбата между философите материалисти и философите идеалисти. Да научим що е съзнание и какви са неговите качества, свойства и особености.
От "Философията – Основен въпрос на философията и главни направления в нея" (06.06.2014г.) вече знаем, че материята е първична, а съзнанието вторично, производно от движението на материята.
Въпросът, как е възникнало съзнанието на човека, какви са неговите свойства и особености много време е затруднявал учените и философите в частност. Постепенно, стъпка по стъпка философията стига до разбирането на съзнанието като свойство на високоорганизираната материя, като продукт от дейността на мозъка и особено на кората на главния мозък. Мозъкът се явява материалният носител на съзнанието, а съзнанието е неговият идеален продукт. Съзнанието се явява вътрешно състояние на материята. С прекратяването работата на мозъка изчезва и поражданото от него съзнание. То не може да съществува самостоятелно без пораждащата го материя.
Някои древногръцки философи-материалисти са смяли, че всяка материя е одухотворена, дори камъните. Това философско виждане се нарича "хилозоизъм", което се оказва доста жилаво, защото се споделя векове наред до Джордано Бруно и Дени Дидро. Съвременната наука е доказала несъстоятелността на "хилозоизма". Не е правилно да се мисли, че всяко материално тяло притежава съзнание, но е логично да се приеме, че материята притежава свойство близко с усещането, свойството да отразява.
Трудностите, които възникват при изучаването дейността на мозъка, на психичните процеси се състои в това, че те не се възприемат пряко и непосредствено от нито един от сетивните органи на изследователите.
С просто око може да се види органът на мисленето – мозъкът, с микроскоп може да се видят мозъчните клетки, с други помощни уреди могат да се регистрират протичащите в нервните тъкани и мозъка електромагнитни импулси, но мисълта не може да се види, претегли или измери. Мисълта може да се чуе или види само, ако бъде изказана на глас или написана на хартия, тоест бъде проектирана на материален носител.
Съзнанието, мисленето нямат физически, сетивно-познавателни свойства, каквито имат сетивните органи на човека, но това съвсем не означава, че съзнанието образува отделен свой свръхестествен свят, принципно различен от материалния свят, и че не зависи от материята. Това също така не означава, че съзнанието не може да бъде изследвано с научни методи и средства.
За протичащите в главата на човека усещания, възприятия, представи и мисли може да се съди донякъде по думите и особено по делата му. В дейността на човека и неговото отношение и поведение към заобикалящия го свят се разкрива неговото съзнание. Изучаването на практическата дейност на човека, на неговите взаимоотношения с околната природна и обществена среда способства за изучаването на съзнанието много повече, отколкото самонаблюдението върху собствените мисли. Не случайно за хората, които хвърлят безразборно отпадъци, драскат по стените, особено на исторически обекти или предизвикват пожари в планините, казваме, че нямат съзнание.
Психиката е резултат от материалната дейност на мозъка и зависи от неговото състояние. Когато мозъкът е повреден, съзнанието на индивида е неадекватно на действителността, което се наблюдава при различни болести, шизофренията например.
Съзнанието е идеален продукт на мозъка, продукт на високоорганизираната материя, функция на мозъка, а мозъкът е орган на съзнанието, орган на мисленето.
Човешкият мозък е продукт на дълга еволюция, в която еволюция от най-важно значение имат двата фактора – трудът и членоразделната реч. Съзнанието пораждано от материята и зависимо от нея не съществува като нещо външно спрямо нея, както плодовете на едно дърво съществуват редом с родилото ги дърво или както черния дроб отделя жлъчния секрет, тоест съзнанието не е материално, както са смятали философите вулгарни материалисти. Съществуването на материалното е независимо от нашето съзнание, докато идеалното съществува като отражение на материалното, като отражение на материята, като образ на материалното тяло в съзнанието.
Съзнанието е едно от свойствата на материята и то на високоорганизираната материя, каквато е човешкият мозък.
Като такова могат да се направят следните изводи :
1)    Съзнанието се е появило едва на определен етап от развитието на материята.
2)    Съзнанието е неразривно свързано с най-високоорганизирания вид материя – главния мозък на човека, то е негова функция.
3)    По самият си произход, по своето съдържание, по своята роля съзнанието не e нищо друго освен най-съвършено отражение на материалния свят.
4)    Както самият човек, така и съзнанието му са резултат на труда.
Физиологическите процеси в мислещия мозък и мисълта са един единен процес. Съзнанието се явява като вътрешно състояние на материята и съвсем не може да бъде отделено от материята, която мисли. Но с изчезването на мислещата материя, изчезва и породеното от нея съзнание. Съзнанието не се отделя от мъртвото тяло като душа, както смята религията, а просто престава да съществува, след като материята вече не мисли. Понятието "душа" е възникнало, когато не е имало научно знание за произхода на съзнанието и е обобщавало мисловните и главно емоционалните процеси у човека. Не случайно за човек, който не реагира емоционално в отношенията си с другите хора и не проявява интерес към проблемите им се казва, че няма душа, че е бездушен.
Едно от свойствата на материята е свойството й да отразява и съзнанието се явява като най-висшата форма на отражението.
Съзнанието е продукт от дейността на мозъка, но то възниква и се формира в него само благодарение на неговата материална връзка с външния свят. Мозъкът е свързан с външния свят чрез периферните сетивни органи : очите, ушите, рецепторите на вкусът, обонянието и кожата. Усещанията възникват в мозъка, когато до него достига нервно възбуждение, предизвикано от дразнещото действие върху сетивните органи. Източник на усещанията е външния свят. Външният свят се отразявя в мозъка посредством усещанията. Усещанията са основата, върху която се градят всички явления на съзнанието. Съзнанието е субективно отражение, картина на обективния свят. Без усещанията съзнанието е невъзможно. Колкото по-обширна, по-разнообразна е връзката на съзнанието с външния свят посредством сетивата, толкова по-съдържателно е то. При увредени сетива човек няма пълно съзнание за материалната действителност, а понякога при липсата на основните сетива, зрението и слухът, животът му се свежда до изпълнение само на физиологични функции.
Различните усещания се предизвикват от различните свойства и качества на материалните обекти. От различните усещания в мозъка се създава единно цялостно възприятие за предметите. Възприятието е съвкупност от усещания, свързани помежду си съобразно с това, как са свързани помежду си свойствата на предмета, който предизвиква дадено възприятие. В особеностите на възприятието се изразяват особеностите на материалните обекти – размери, състояние, консистенция, мирис, вкус. Усещанията и възприятията представляват изображения, снимки, образи на материалните обекти в мозъка. На усещанията като форма на отражение на материалния свят в мозъка са присъщи две важни особености :
1)    усещането е непосредствено отражение на материалния свят; между усещането като елемент на съзнанието и отразяваната обективна действителност няма посредник.
2)    усещането е отражение на определени конкретни свойства на конкретните материални обекти – конкретна форма, конкретен цвят и мирис, тежест и прочие.
Свойствата на материалните обекти не предизвикват у човека хаотични, постоянно сменящи се усещания, а постоянни и определени, съответстващи на обективната им природа. В сходството и различието на усещанията се изразява сходството и различията на свойствата на самите отразявани материални обекти. По същия начин усещанията предават точно подредена по определен начин информация на мозъка. Това, че усещанията дават вярна картина на обективния свят се потвърждава и от физиолозите, които изследват сетивата на човека.
Но сетивата дават само външните свойства за предметите. Вярно, цялостно и пълно познание за предмета се постига чрез продължителна и трудна работа на ума.
Човек е не само биологическо, а и обществено същество и следователно сетивните органи на човека са продукт не само на биологическото, но и на общественото му развитие. Съзнанието също е повлияно от обществената дейност на индивида.
Зрението, слухът, осезанието и обонянието са резултат от историческото развитие на човека, резултат от приспособяването му към условията на живот, на особеностите на практическата му дейност. В зависимост от професионалните си умения различните хора различно са развили своите сетива. Някои животни в определено отношение имат по развити сетива от човека. Например кучето има силно развито обоняние, а соколът силно развито зрение, но нито кучето, нито соколът могат да усетят и видят това, което усеща и вижда човекът, не само с обонянието и очите си, но и с мозъкът си.
Възприемането на света от страна на човека не е пасивно-съзерцателно, не е мъртво-огледално, а активно. В резултат на натрупания опит и запазените в паметта впечатления мозъкът притежава способността да дава представи – образите на такива предмети, които в даден момент не предизвикват преки усещания. Представи може да има само за такива обекти, които някога реално са предизвиквали у нас усещания, чиито следи са се запечатали в мозъка. След усещанията, възприятията и представите следва мисленето. Мисленето се осъществява с помощта на понятията. Понятието съчетава в себе си общото в нещата и явленията – налице е абстрактно мислене, чиято физиологическа основа е втората сигнална система на човека, отличаваща свойствения на човека начин на отражение дори от отражението при най-висшите животни.
По-висша степен в мисленето е създаването на хипотези и теории. Отражението на света в абстрактното мислене не е непосредствено, тъй като между обективната действителност и мисълта стоят усещанията, възприятията и представите. Сетивното и абстрактното се намират в диалектическо единство, те се преплитат едно с друго. Качеството на мисленето зависи от качеството на усещанията и качеството на мозъка.
Обобщеното абстрактно мислене с понятия изразявани чрез думи е свойствено само на човека. Срещал съм твърдения за наличието на съзнание при животните – веднъж наблюдавах по телевизията предаване за животните, в което една дама твърдеше, че животните имат съзнание. Какво точно имаше предвид – представи или абстрактно мислене – не стана ясно.
Речта и мисленето имат обществен характер. Благодарение на трудовата дейност при човека са се появили мисленето и речта. Последната се явява като материален носител на мисленето. Езикът е непосредствената действителност на съзнанието. Той е природната материя на мисълта. Мисълта и езикът са неделими, но не са тъждествени. Мисълта е отражение на обективната реалност, докато думата е начин на изразяване, на фиксиране на мисълта и същевременно средство за предаване на собствената мисъл на други хора. Благодарение на думите ние възприемаме мислите на другите. Думата, речта е абстракция на действителността и представлява средство за абстрахиране, за обобщаване. Човешкото мислене е езиково мислене. В съзнанието ни мисълта възниква и се изразява с езика и чрез езика. Освен форма на съществуването на мислите, езикът е и средсво за предаване и приемане мисли на други хора.
Като частен случай, шеговито може да се каже, че понякога думите служат за прикриване на мисълта, особено в дипломацията.
В процеса на труда и в резултат на труда човекът е превърнал в своя неприкосновена собственост висшата форма на отражението – съзнанието и самосъзнанието.
Самосъзнанието е висша форма на съзнанието, при която човекът става личност. Достигналият самосъзнание човек, влизайки в определени обществени отношения с други личности е вече личност.
Освен всичко казано до тук, човешкото съзнание е винаги целеустремено. То винаги си поставя цели и задачи, които се стреми да достигне или изпълни. Целеустремеността на човешкото съзнание е в основата на човешката практика и постиженията – научно-технически, културни и всякакви на човешката цивилизация.
Вагнер от трагедията на Гьоте "Фауст" казва :
"Щом мозъкът може да мисли,
може да създаде и мислещ."
Едно гениално прозрение на Гьоте, идеал – предаването на човешките мисловни функции и мисли на мислещата машина, който ни е поставил за осъществяване. Но, който идеал, като всеки идеал не е напълно осъществим.
Изложеното до тук потвърждава тезата на философите материалисти, че материята е първична, а съзнанието производно. Материализмът като философско течение, заедно с природните науки, все повече стесняват полето на философския идеализъм.




Гласувай:
13
0



1. mt46 - Поздрав за интересния материал!...
12.08.2015 23:49
Чел съм доста философи... Според мен спорът между идеалисти и материалисти остава неразрешен... Има ценни мислители и от двете направления...
цитирай
2. kvg55 - Прав сте. Има ценни мислители и м...
13.08.2015 13:18
Прав сте. Има ценни мислители и мисли и от двете философски направления.
Материалистите заимстват доста идеи от идеалистите.
Хегел, обективен идеалист и основоположник на научната диалектика е в основата на марксовия диалектически материализъм.
цитирай
3. pitagorid - Не съм съвсем съгласен
30.08.2015 16:03
Че съзнанието е плод на материята, продукт на мозъка и т.н. По-скоро това е нещо "първично". Нещо което е създадено и съществува извън материята, такава каквато я познава науката. Материята, това е веществото, полетата, енергията, пространството и времето. Това са атомите, лъченията, елементарните частици и всичко, което днешната наука знае за въздействията между тях. Съзнанието е нещо друго!! Ние го наричаме съзнание и вярваме, че е плод на материята. НО! Това според мен не е ТОЧНО ТАКА! Това е нещо свръх естествено, непознато за днешната наука. Аз бих у нарекъл ИНФОРМАЦИОННА МАТЕРИЯ (ИМ). Тя управлява останалата материя, за която се говори тук. Цялата вселена се управлява именно от тази ИМ. Това всъщност е същността на БОГА. Този бог, създателя на всичко материално. Не си мислете за бога от всевъзможните религии. Бога е именно тази ИМ, която прави светът такъв какъвто го познаваме. Съществуват цяла дузина физически константи. Ако се променят техните стойности, целия свят ЩЕ СЕ РАЗПАДНЕ. А кой е този, който е "измислил" тези константи. Това науката НЕ МОЖЕ ДА ОБЯСНИ, защото се смята че материята е първична, а всичко друго е следствие. Аз мисля ОБРАТНОТО. ИМ е първичното, за да съществува материята, в частност живата материя и това което автора нарича съзнание. Лично аз съм привърженик, вместо съзнание да го наричаме ДУША. Душата е особена материя, която не се подчинява на време-пространството и съществува извън него. Това е БОГА (Природата, а не Светата Троица)
цитирай
4. kvg55 - За философията пиша това, което е ...
30.08.2015 20:15
За философията пиша това, което е досегашното й класическо виждане
за света. От съвременната философия не се интересувам, защото съм
разочарован от еклектиката, която се преподава в университетите като
философия.
Изглежда че в неформалните философски среди се говори по-сериозно
за философията и се прокарват нови идеи и знание. Такъв е блогът на Цветан Иванов : begetron426.
Потърсих във вашият блог постинги за философията, но не открих.
Искам да науча повече за Информационната материя.
цитирай
5. pitagorid - Аз не съм философ
30.08.2015 20:47
И не мога да дам обяснение на феномена, който аз наричам ИМ. Но разсъждавам така: Представете си един жив човек. Той има тяло (хардуер) живее и има съзнание (софтуер). В следващия момент той е вече мъртъв. Хардуерът е абсолютно същия, мозък, сърце, кръв, вътрешни органи и т.н. Но човекът е мъртъв и няма съзнание (липсва софтуера). А какво е това софтуер. Програмата която прави материята от която е създаден човека ЖИВА. Къде изчезна този софтуер. Ами там откъдето е дошъл. В онова място, което не е подвластно на време-пространството. В "информационното пространство". И този софтуер е готов да се инсталира в ново "човешко тяло". Тази е моята логика. Прекланям се на всички древни философи, които са осъзнали тази "истина". Можете ли да си обясните защо във всички съществуващи религии има такова разбиране за "живот след смъртта".
Да наистина нямам постинги по философия. Не виждам и основание да пиша по тези въпроси, защото най-много за "разлая кучетата". Прочетох няколко ваши материала и просто споделих моите виждания. Не претендирам че съм открил "Америка", но по пътя на логиката споделям много от вижданията на древните философи "идеалисти". Какво е "Големия взрив". Ами началото на реализирането на ПРОЕКТА на БОГА. Оная информационна материя, която е заложена и превърната в днешната НАША ВСЕЛЕНА (време-пространството). За мен също остава загадка, кой е създал тази ИМ. Това може би никой никога няма да може да даде отговор. И затова ще си остане завинаги като тайнствена и свръхестествена. Благодаря, че сте си направили труда да прочетете моите постинги, където има за всекиго по нещо (с изключение на философия).
С поздрави. инж. Иван Иванов
цитирай
6. kvg55 - Благодаря за информацията!
31.08.2015 21:10
Благодаря за информацията!
цитирай
7. kvg55 - Да, знанията до които е достигнала ...
31.08.2015 23:20
Да, знанията до които е достигнала философията, както и всички останали науки, не са абсолютни, те са относителни. Но те са обективна истина, защото са потвърдени от практиката. Абсолютната истина е диалектически сбор от относителните истини. Най-вероятно никога няма да достигнем до абсолютната истина за произхода на вселената.
Философията не твърди, че съзнанието е присъщо само на човека. Съзнание може да притежават и други живи организми, различни от земните човеци, но задължително по-висши или поне висши, колкото човека.
Но философията не допуска наличието на съзнание без материален носител. Вие също говорите за информационна материя, тоест материя, която съдържа информация за произхода на вселената.
Относно мигрирането на съзнанието от мъртвото тяло до Информационната материя и към друго живо тяло, може да се говори за някакво базово съзнание, което не съдържа в себе си конкретна информация придобита от мъртвото вече тяло, защото е доказано, че човекът не се ражда научен, той се учи в процеса на своя живот.
Съгласен съм с вас за Природата-бог. Също отъждествявам Природата с бога.
цитирай
8. pitagorid - Съзнанието е частен случай
01.09.2015 08:15
Вие говорите за съзнанието, като имате предвид човека като интелигентно същество. И се предполага, че и други същества имат съзнание, но те задължително са по-висши или поне колкото човека. Тук не става въпрос за това. Съзнанието тук е само частен случай. Затова аз имам предвид ДУШАТА. Душа има всяко живо същество, всяка тревичка и бактерия. Също така мигрирането на съзнанието от мъртвото тяло към друго тяло не може да става чрез копиране. Наистина става въпрос за базово състояние. Новата душа започва своето развитие в ново тяло "на чисто".
Но нека не продължаваме на тази тема, защото както казах по-горе, само ще "разлайваме кучетата". Благодаря за коментарите.
С поздрави
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 649518
Постинги: 297
Коментари: 3369
Гласове: 17036
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930