Постинг
10.05.2015 10:32 -
Философията - Материя и форми на нейното съществуване. Единство на света
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 3658 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 07.08.2015 15:26
Прочетен: 3658 Коментари: 3 Гласове:
13
Последна промяна: 07.08.2015 15:26
10.05.2015г.
Философията – Материя и форми на нейното съществуване. Единство на света.
Ако се огледаме около себе си ще забележим, че сме заобиколени от безбройно много предмети, тела с различни форми, качества и свойства. Като започнем от най-близките – столът, масата, бюрото, нашите близки и колеги и свършим с най-отдалечените – планетите и звездите. В своята съвкупност всички тези тела и предмети образуват това, което наричаме природа и заобикалящ ни свят. От пръв поглед между повечето от заобикалящите ни тела няма връзка. Но това не е съвсем така, защото видима връзка може и да няма, но има невидима за очите връзка, което е и задачата на философията – със силата на абстракцията да установява невидимите за очите връзки в обективния свят. И така, каква е връзката и какво е общото между телата в заобикалящия ни свят. Първо, тези тела са обективни, те съществуват вън и независимо от нашето съзнание. Ако не приемате, че телата около нас са обективно съществуващи, то няма смисъл да четете написаното, но битовият реализъм на всеки здрав човек, който не е пребивавал по определени причини в психиатрията и не е придобивал знания при философите идеалисти, възприема света като съществуващ извън нашето съзнание и независимо от човека. Второ, тези тела са материални, съставени са от една и съща материя – атоми и молекули на различни химически елементи, подредени по различен начин, което прави заобикалящите ни неща различни – твърди, меки, течни и газообразни; малки, големи и гигантски; тежки и леки; живи и неживи; с електрически или без електрически заряд и трето, всички заобикалящи ни тела се намират в постоянно движение и изменение. Изучавайки философията, арменският поет-философ Егише Чаренц се провикнал проникновено : "Ти знаеш ли, че светът е движение, в процес на вечно изменение?".
Това, че заобикалящите ни тела са материални, обективни и съществуват независимо от нашите мисли научаваме веднага, когато някой ни блъсне силно или настъпи по пръстите в обществения траспорт. Блъска ни и ни настъпва тялото на човека, което е материално, а не мисълта му, която е нематериална, идеална, макар че нашата мисъл също може да "настъпва", разпореждайки се на тялото, но това е частен случай, характерен само за хората, при които имаме съзнателно действие. По-подходящ пример за илюстриране материалността и обективността на заобикалящите ни предмети е, когато от недоглеждане се блъснем в някой стълб или пътен знак.
Това, че материята е изградена от молекули и атоми е доказано от науката. Само това, че всички заобикалящи ни тела се намират в постоянно непрекъснато движение е малко по-трудно за възприемане. От пръв поглед движението на някои тела е забележимо с просто око, но други определено стоят неподвижно и не се движат. Така е, но във времето на моята младост беше популярен лафа : Земята се върти и ний се возим без пари. Така че, дори когато стоим неподвижно, ние пак се движим, заедно със земята. Даже масивният ни гардероб, който не мръдна и сантиметър при всички земетресения от 1960-та година насам, съдържа в себе си движение – движението на електроните, протоните и неутроните в изграждащите го атоми. Също така дървесните червеи доста са го прояли, а лакът му е значително овехтял, което също е определена форма на движение и изменение.
Днес са известни следните три основни форми на съществуване на материята : неорганична, органична и социалноорганизирана – човешкото общество. Погледнато от по-обща гледна точка материята се проявява като вещество и като поле. А състоянията, в които тя съществува като вещество, биват : твърдо, течно, газообразно, плазмено и звездно. Относно проявата на материята като поле, съвременното природознание познава гравитационно, електромагнитно, ядрено, мезонно и други полета. И тъй като материята се движи, то основните форми на нейното движение са : 1. Механическата форма на движение – преместването на телата едно спрямо друго в пространството. 2. Група от форми на движение изучавани от физиката – топлинните и електромагнитните процеси, светлинните явления, гравитационните взаимодействия, вътрешноатомните и ядрените процеси, движението и взаимното превръщане една в друга на "елементарните частици". 3. Химическата форма на движение – химическите процеси. 4. Биологическата форма на движение – органическият живот и обмяната на веществата в частност и 5. Социалната форма на движение – социалните процеси, историята на човешкото общество.
Поне засега това са открили и научно установили със сигурност природните и обществените науки.
От казаното до тук, като се абстрахираме от конкретната форма и състояние на телата, които ни заобикалят, можем до заключим и обобщим, че сме заобиколени от материя, както и, че ние самите представляваме материя. И то не каква да е материя, а движеща се, постоянно и непрекъснато движеща се материя. Това е гледната точка и обяснението на философията за света – вечно движеща се материя. Всичко в света е движеща се материя и всичко в света се поражда единствено и само от движещата се материя.
В природата няма нещо неизменно и постоянно, някаква абсолютно проста постоянна и неизменима субстанция, която да се явява като основен градивен елемент на материята и затова учените в Европейския център за ядрени изследвания (CERN) все още трудно изолират практически бозонът на Хигс, защото тази уж най-елементарна частица постоянно се превръща в нещо друго, все още непознато на учените. Така че, към казаното до тук за материята следва да добавим и следното : материята е неизчерпаема в дълбочина. Зад бозонът на Хигс и успоредно с него стоят други, все още непознати нам "елементарни" частици и това до безкрайност. Дълто време се е смятало, че атомът е най-малката неизменна и неделима частица на веществата. Но когато на учените става известна радиоактивността, което означава разпадане, делимост на атомите, това схващане се променя. Откриването на електрона, най-малката частица с електрически зараяд влизаща в състава на атома, поставя пред учените нови предизвикателства. Така се стига до бозонът на Хигс. Несъмнено и тази преграда пред учените в изследването строежа на материята след време ще бъде преодоляна.
И така, разбираме че светът съществува като вечно и непрекъснато движеща се материя. Абсолютизирайки движението, все пак трябва да кажем, че в съществуването си материята има и периоди на покой. Именно когато е в състояние на покой материята предоставя на човека най-благоприятни условия за изследването й. Покоят на "елементарните" частици, в сравнение със зведните системи например, е твърде кратък и това затруднява учените при изследването им. Но покоят и равновесието са относителни и временни състояния на материята, а движението й е абсолютно. Покоят и равновесието се явяват като частни случай на всеобщото движение на материята.
Продължавайки разглеждането на телата около нас забелязваме, че няма такива, които да не притежават измерение на дължина, широчина и височина, Всички заобикалящи ни тела имат параметрите дължина, широчина и височина, тоест те притежават определен обем, притежават една или друга пространствена протяжност. Освен това, телата в заобикалящия ни свят се намират на определени места, независимо в каква външна форма съществуват, отстоят на различно разстояние от нас или едно от друго. Във всичко това намира израз обстоятелството, че телата съществуват в пространството.
Едно и също тяло или промеждутъка между няколко тела, в зависимост от разстоянието, на което отстоят от нас, може да изглеждат по-малки или по-големи. Но това не означава, че обемът на тялото, пространствената му протяжност и размерът на промеждутъка са субективни, зависещи от нашия окомер. Напротив, размерите на телата и разстоянията между тях са напълно реални и обективно съществуващи и това лесно може да се установи с измервателен уред – метър, рулетка или само с крачки или стъпки. Освен това наблюдваме, че телата могат да се преместват в пространството, доказателство за което е нашето ежедневно преместване от домът ни до местоработата ни или ежегодното ни пътуване до морето или планината за почивка.
Философията изучава материята като абстрактно понятие, а конкретните форми на съществуване на материята се изучават от специалните науки – планетите и звездите се изучават от физиката и астрономията, живият свят се изучава от зоологията, биологията и медицината, растенията – от ботаниката, химическите елементи – от химията и т. н. Трябва да споменем за една особена форма на съществуване на материята – енергията, която макар и невидима с просто око е също материална и в това се убеждаваме като пъхнем пръста си в електрическия контакт, при което получаваме съвсем материално и опасно за живота ни енергиино разтърсване.
Като се абстрахираме от конкретната форма, в която съществуват заобикалящите ни тела и погледнем на тях от философска гледна точка, тоест общо, като материя, разбираме, че пространството е обективно съществуващо необходимо условие за съществуването на материята. И понеже материята е в постоянно движение, а светът е изцяло материален, в него няма празни, незаети от материя места, то можем да заключим ,че пространството е обективно реална форма на съществуване на движещата се материя. Философското понятие пространство изразява съвместното съществуване и отделеността на предметите и процесите едни от други, тяхната протяжност и мястото на тяхното разположение или протичане едни спрямо други.
Освен пространствено разположение, телата и процесите имат и времево разположение. Материалните тела се намират и материалните процеси се извършват не само на различни места в пространството, но и по различно време – по-рано или по-късно едни от други. Телата възникват по различно време, например яйцето е възникнало много преди кокошката, което е доказано от зоологията; процесите пък се извършват в определена последователност – процесът раждане се извършва след процесът забременяване. Освен че процесите се извършват в определена последователност, те притежават и се отличават и със своята продължителност във времето и отделни фази и стадии в развитието си. От казаното дотук следва, че освен в пространството предметите и явленията съществуват и във времето.
Един и същ интервал от време между две събития, в зависимост от настроението, психическото състояние и интереса, за различните хора може да изглежда с различна продължителност. Но това съвсем не означава, че интервалите от време, продължителността във времето са нещо субективно. Напротив, както и при пространственото разположение на предметите и процесите, протичането на времето е съвсем обективно и не зависи от човешките възприятия и съзнание. Човечеството е изобретило часовника именно за да може да отчита обективно и точно времетраенето на процесите. Това че различните процеси или отделните фази на един процес протичат в различно време е основно условие за съществуването на тези процеси. Ако не беше тази продължителност във времето и разновременност, то нямаше да съществуват, което означава, че вън от времето движението на материята е невъзможно. Следователно времето е неотменимо присъщо на материята, то е обективно реална форма на съществуване на движещата се материя.
Материята в своето съществуване и движение, съществува и се движи единствено и само в пространството и във времето. Винаги и навсякъде всяко тяло съществува както в пространството, така и във времето, което означава, че пространството и времето са свързани органически, както едно с друго, така и с материята. Пространството и времето се явяват неотменими и неотделими атрибути на материята. Както материята не може да съществува извън пространството и времето, така няма пространство и време без материя. Макар пространството и времето да са еднакво форми на съществуване на материята, те все пак са различни форми на съществуване на материята. Общото между тях, първо, е това, че те са обективни – съществуват вън и независимо от човешкото съзнание. Второ, тъй като материята е несътворима и неунищожима, тоест съществува вечно, вечни са и пространството, и времето. Трето, пространството и времето са безгранични и безкрайни. По отношение безграничността на пространството това означава, че в каквато и посока да се движим в пространството и на каквото и разстояние да се преместваме от първоначалното си местонахождение, никъде и никога няма да има граница, по-нататък от която да не можем да отидем. Безкрайността на пространството се изразява в това, че движейки се винаги в една посока, ние никога няма да се върнем в изходната си точка, а ще преминаваме през все нови и нови области на вселената. Има разбира се и крайни, пределни пространства. В известен смисъл може да се приеме, че безкрайното пространство е съставено от безброй крайни пространства. Крайно пространство е сферата, каквато е и формата на нашата планета, чиято повърхност е пределна.
Времето също е безгранично и безкрайно. Колкото и много време да мине от някакво събитие, времето ще продължава и по-нататък, без да достигне някога някакъв предел, пред който да спре и след който да няма вече никаква продължителност. Също така, колкото и отдавна да е станало някое събитие, то е било предшествувано от безброй много други събития, които в съвкупност имат безкрайна продължителност във времето преди последното събитие. Времето протича така, че не повтаря себе си, а минава през все нови и нови мигове и продължителности.
Както е известно, пространството и материалните тела са триизмерни. За разлика от тях времето е едномерно – то протича само в една единствена посока – от миналото през настоящето и от него към бъдещето. В пространството предметите могат да се разместват в различини посоки, но причинно свързаните процеси не могат да са обърнати във времето – от бъдещето към миналото – времето не може да се връща.
От казаното до тук можем да заключим, че заобикалящият ни свят е четиримерен. Той съществува в пространството, което е триизмерно и във времето, което е едноизмерно.
Фактът, че пространството и времето съществуват обективно, независимо от промените, които се извършват с материята, е израз на абсолютността на пространството и времето. Но като форми на съществуването на материята, свойствата на пространството и времето също се променят, тъй като са обусловени от свойствата на изменящата се материя. В зависимост от материалните условия се променят пространствените форми, протяжността на материалните обекти, променя се характерът на геометричните закони, променя се и продължителността на явленията във времето, по друг начин започва да тече времето. В тези обстоятелства се отразява относителността на пространството и времето. Създаването на неевклидовата геометрия от Лобачевски и теорията на относителността от Айнщайн са доказателства за относителността на пространството и времето и зависимостта им от състоянието и промените в материята.
Преди време Vesti.bg цитира вестник "Гардиън", според който физици от лондонския "Импириъл Колидж" имали намерение да произведат материя от светлина. "Учени: Скоро ще превърнем светлина в материя", беше заглавието на статията. Такова поднасяне на новината освен, че е крайно непрофесионално, защото се противопоставя светлината на материята и се създава впечатлението, че светлината е нематериална, което съвсем не е така, означава и липса на философски знания у журналиста работил върху информацията. А наличието на обща култура, включваща познания по философия и знания на конкретни науки е от значение за качеството на публикациите. Доброто образование и обща култура изискват "За всичко да се знае по малко, но за малкото всичко!", е казал философът Г. А. Брутян.
По-надолу в статията се цитира един учен, Андрей Серий, ръководител на института "Джон Адамс" в Оксфордския университет. "На човек му спира дъхът, като си помисли, че неща, които сме смятали, че нямат никаква връзка, всъщност могат да се превръщат едни в друго – материя и енергия. Ще можем ли в бъдеще да превръщаме енергия във време и обратно?", запитал се ученият. От статията не става ясно какъв точно учен е уважаемият Андрей Серий, но казаното от него, ако преводът е точен, напълно оправдава липсата на философски познания у журналиста. При наличието на учени с мирогледа на Серий, критиката към журналистите за непрофесионализъм при поднасянето на научна информация от научните среди е пресилена.
Недопустимо е учени, каквито и да са те да мислят, че между материята, светлината, енергията и времето няма връзка, и че е възможно съществуването на енергия без материален носител. Този въпрос, за отношението на материята и енергията, е изяснен във философията още преди сто години. А ако за някои съвременни учени все още не е изяснен, то се дължи и е проблем на самите учени, защото са пропуснали да се занимават методично с философия. Ето я практическата полза от изучаването на философията – придобиване на правилен мироглед и методология за изследване на природата и обществото.
Понятието материя, както видяхме е понятие на философията и е свързано със заобикалящия ни свят. Понятието материя е общо и абстрактно понятие за обозначаване на обективната реалност. Светлината е понятие на физиката за обозначаване на един частен и конкретен вид материя. Така че, понятието материя включва в себе си и понятието светлина. Иначе, превръщането на материята светлина в друг вид конкретна материя е напълно възможно и не противоречи на законите на философията и физиката. В постинга си от 01.10.2011г. за изследванията в CERN пиша за връзката между светлината и тъмнината, като за връзка между две различни конкретни проявления на материята.
Знаем, че от дълбока древност сред хората се оформило схващането за съществуването на повече от един свят. Освен известният им материален свят се смятало, че има и други нематериални светове, обиталища на "духове", "върховен разум" и "висша воля". Християнската религия пък е създала представата за три свята – земният свят, небесен свят (рая) и подземен свят (ада).
Стъпка по стъпка науката стига до доказателства за неправилността на представата за съществуването на различни светове. Философията смята, че светът е единен и това е реалния материален свят, към който принадлежим и ние хората с нашето съзнание, с нашите усещания, чувства, представи и мисли.
Единството на света не е в неговото съществуване, макар че съществуването му е предпоставка за неговото единство. За да бъде единен и преди да бъде единен, светът трябва да съществува.
Единството на света се състои в неговата материална същност. В природата няма празни пространства. Науката все повече доказва, че светът е съставен от елементите от таблицата на Д. И. Менделеев, тоест заобикалящият ни свят е "Менделеев свят", смята академик А. Е. Ферсман. Светът е единен и материален и материалното начало на света е основата на неговото единство.
Вечно и непрекъснато движение е присъщо на всичко, което съществува където и да било във вселената. Всичко е подчинено на този велик закон на битието. Там където една форма на съществуване на материята изчезва, неизбежно възникват нови форми, начеващи своята собствена история. Материята се преобразува от една форма в други без да изгубва основните си свойства.
Научно потвърждение на материалното единство на света е законът за съхранението и превръщането на енергията, според който, каквото количество движение се придобива от едно тяло, такова количество се губи от друго. Този закон означава, че всички процеси във вселената образуват единна взаимно свързана верига, в която няма място за нещо, което не е породено от материята.
Така наречените "свръхестествени" явления не произхождат от някакъв тайнствен нематериален свят. Техен източник е съществуващият материален свят, чиито свойства все още не са ни известни. В своето съществуване човечеството е живяло с много заблуди, които науката постепенно е преодолявала и отхвърляла. Постепенно ще бъдат разгадани и "свръхестествените" явления, с които живее съвременното човечество.
"Светът е материален. Той е единен, вечен и безкраен. И самият човек – най-висшият продукт, цветът на материалния свят – е част от великото цяло, наречено природа".
Философията – Материя и форми на нейното съществуване. Единство на света.
Ако се огледаме около себе си ще забележим, че сме заобиколени от безбройно много предмети, тела с различни форми, качества и свойства. Като започнем от най-близките – столът, масата, бюрото, нашите близки и колеги и свършим с най-отдалечените – планетите и звездите. В своята съвкупност всички тези тела и предмети образуват това, което наричаме природа и заобикалящ ни свят. От пръв поглед между повечето от заобикалящите ни тела няма връзка. Но това не е съвсем така, защото видима връзка може и да няма, но има невидима за очите връзка, което е и задачата на философията – със силата на абстракцията да установява невидимите за очите връзки в обективния свят. И така, каква е връзката и какво е общото между телата в заобикалящия ни свят. Първо, тези тела са обективни, те съществуват вън и независимо от нашето съзнание. Ако не приемате, че телата около нас са обективно съществуващи, то няма смисъл да четете написаното, но битовият реализъм на всеки здрав човек, който не е пребивавал по определени причини в психиатрията и не е придобивал знания при философите идеалисти, възприема света като съществуващ извън нашето съзнание и независимо от човека. Второ, тези тела са материални, съставени са от една и съща материя – атоми и молекули на различни химически елементи, подредени по различен начин, което прави заобикалящите ни неща различни – твърди, меки, течни и газообразни; малки, големи и гигантски; тежки и леки; живи и неживи; с електрически или без електрически заряд и трето, всички заобикалящи ни тела се намират в постоянно движение и изменение. Изучавайки философията, арменският поет-философ Егише Чаренц се провикнал проникновено : "Ти знаеш ли, че светът е движение, в процес на вечно изменение?".
Това, че заобикалящите ни тела са материални, обективни и съществуват независимо от нашите мисли научаваме веднага, когато някой ни блъсне силно или настъпи по пръстите в обществения траспорт. Блъска ни и ни настъпва тялото на човека, което е материално, а не мисълта му, която е нематериална, идеална, макар че нашата мисъл също може да "настъпва", разпореждайки се на тялото, но това е частен случай, характерен само за хората, при които имаме съзнателно действие. По-подходящ пример за илюстриране материалността и обективността на заобикалящите ни предмети е, когато от недоглеждане се блъснем в някой стълб или пътен знак.
Това, че материята е изградена от молекули и атоми е доказано от науката. Само това, че всички заобикалящи ни тела се намират в постоянно непрекъснато движение е малко по-трудно за възприемане. От пръв поглед движението на някои тела е забележимо с просто око, но други определено стоят неподвижно и не се движат. Така е, но във времето на моята младост беше популярен лафа : Земята се върти и ний се возим без пари. Така че, дори когато стоим неподвижно, ние пак се движим, заедно със земята. Даже масивният ни гардероб, който не мръдна и сантиметър при всички земетресения от 1960-та година насам, съдържа в себе си движение – движението на електроните, протоните и неутроните в изграждащите го атоми. Също така дървесните червеи доста са го прояли, а лакът му е значително овехтял, което също е определена форма на движение и изменение.
Днес са известни следните три основни форми на съществуване на материята : неорганична, органична и социалноорганизирана – човешкото общество. Погледнато от по-обща гледна точка материята се проявява като вещество и като поле. А състоянията, в които тя съществува като вещество, биват : твърдо, течно, газообразно, плазмено и звездно. Относно проявата на материята като поле, съвременното природознание познава гравитационно, електромагнитно, ядрено, мезонно и други полета. И тъй като материята се движи, то основните форми на нейното движение са : 1. Механическата форма на движение – преместването на телата едно спрямо друго в пространството. 2. Група от форми на движение изучавани от физиката – топлинните и електромагнитните процеси, светлинните явления, гравитационните взаимодействия, вътрешноатомните и ядрените процеси, движението и взаимното превръщане една в друга на "елементарните частици". 3. Химическата форма на движение – химическите процеси. 4. Биологическата форма на движение – органическият живот и обмяната на веществата в частност и 5. Социалната форма на движение – социалните процеси, историята на човешкото общество.
Поне засега това са открили и научно установили със сигурност природните и обществените науки.
От казаното до тук, като се абстрахираме от конкретната форма и състояние на телата, които ни заобикалят, можем до заключим и обобщим, че сме заобиколени от материя, както и, че ние самите представляваме материя. И то не каква да е материя, а движеща се, постоянно и непрекъснато движеща се материя. Това е гледната точка и обяснението на философията за света – вечно движеща се материя. Всичко в света е движеща се материя и всичко в света се поражда единствено и само от движещата се материя.
В природата няма нещо неизменно и постоянно, някаква абсолютно проста постоянна и неизменима субстанция, която да се явява като основен градивен елемент на материята и затова учените в Европейския център за ядрени изследвания (CERN) все още трудно изолират практически бозонът на Хигс, защото тази уж най-елементарна частица постоянно се превръща в нещо друго, все още непознато на учените. Така че, към казаното до тук за материята следва да добавим и следното : материята е неизчерпаема в дълбочина. Зад бозонът на Хигс и успоредно с него стоят други, все още непознати нам "елементарни" частици и това до безкрайност. Дълто време се е смятало, че атомът е най-малката неизменна и неделима частица на веществата. Но когато на учените става известна радиоактивността, което означава разпадане, делимост на атомите, това схващане се променя. Откриването на електрона, най-малката частица с електрически зараяд влизаща в състава на атома, поставя пред учените нови предизвикателства. Така се стига до бозонът на Хигс. Несъмнено и тази преграда пред учените в изследването строежа на материята след време ще бъде преодоляна.
И така, разбираме че светът съществува като вечно и непрекъснато движеща се материя. Абсолютизирайки движението, все пак трябва да кажем, че в съществуването си материята има и периоди на покой. Именно когато е в състояние на покой материята предоставя на човека най-благоприятни условия за изследването й. Покоят на "елементарните" частици, в сравнение със зведните системи например, е твърде кратък и това затруднява учените при изследването им. Но покоят и равновесието са относителни и временни състояния на материята, а движението й е абсолютно. Покоят и равновесието се явяват като частни случай на всеобщото движение на материята.
Продължавайки разглеждането на телата около нас забелязваме, че няма такива, които да не притежават измерение на дължина, широчина и височина, Всички заобикалящи ни тела имат параметрите дължина, широчина и височина, тоест те притежават определен обем, притежават една или друга пространствена протяжност. Освен това, телата в заобикалящия ни свят се намират на определени места, независимо в каква външна форма съществуват, отстоят на различно разстояние от нас или едно от друго. Във всичко това намира израз обстоятелството, че телата съществуват в пространството.
Едно и също тяло или промеждутъка между няколко тела, в зависимост от разстоянието, на което отстоят от нас, може да изглеждат по-малки или по-големи. Но това не означава, че обемът на тялото, пространствената му протяжност и размерът на промеждутъка са субективни, зависещи от нашия окомер. Напротив, размерите на телата и разстоянията между тях са напълно реални и обективно съществуващи и това лесно може да се установи с измервателен уред – метър, рулетка или само с крачки или стъпки. Освен това наблюдваме, че телата могат да се преместват в пространството, доказателство за което е нашето ежедневно преместване от домът ни до местоработата ни или ежегодното ни пътуване до морето или планината за почивка.
Философията изучава материята като абстрактно понятие, а конкретните форми на съществуване на материята се изучават от специалните науки – планетите и звездите се изучават от физиката и астрономията, живият свят се изучава от зоологията, биологията и медицината, растенията – от ботаниката, химическите елементи – от химията и т. н. Трябва да споменем за една особена форма на съществуване на материята – енергията, която макар и невидима с просто око е също материална и в това се убеждаваме като пъхнем пръста си в електрическия контакт, при което получаваме съвсем материално и опасно за живота ни енергиино разтърсване.
Като се абстрахираме от конкретната форма, в която съществуват заобикалящите ни тела и погледнем на тях от философска гледна точка, тоест общо, като материя, разбираме, че пространството е обективно съществуващо необходимо условие за съществуването на материята. И понеже материята е в постоянно движение, а светът е изцяло материален, в него няма празни, незаети от материя места, то можем да заключим ,че пространството е обективно реална форма на съществуване на движещата се материя. Философското понятие пространство изразява съвместното съществуване и отделеността на предметите и процесите едни от други, тяхната протяжност и мястото на тяхното разположение или протичане едни спрямо други.
Освен пространствено разположение, телата и процесите имат и времево разположение. Материалните тела се намират и материалните процеси се извършват не само на различни места в пространството, но и по различно време – по-рано или по-късно едни от други. Телата възникват по различно време, например яйцето е възникнало много преди кокошката, което е доказано от зоологията; процесите пък се извършват в определена последователност – процесът раждане се извършва след процесът забременяване. Освен че процесите се извършват в определена последователност, те притежават и се отличават и със своята продължителност във времето и отделни фази и стадии в развитието си. От казаното дотук следва, че освен в пространството предметите и явленията съществуват и във времето.
Един и същ интервал от време между две събития, в зависимост от настроението, психическото състояние и интереса, за различните хора може да изглежда с различна продължителност. Но това съвсем не означава, че интервалите от време, продължителността във времето са нещо субективно. Напротив, както и при пространственото разположение на предметите и процесите, протичането на времето е съвсем обективно и не зависи от човешките възприятия и съзнание. Човечеството е изобретило часовника именно за да може да отчита обективно и точно времетраенето на процесите. Това че различните процеси или отделните фази на един процес протичат в различно време е основно условие за съществуването на тези процеси. Ако не беше тази продължителност във времето и разновременност, то нямаше да съществуват, което означава, че вън от времето движението на материята е невъзможно. Следователно времето е неотменимо присъщо на материята, то е обективно реална форма на съществуване на движещата се материя.
Материята в своето съществуване и движение, съществува и се движи единствено и само в пространството и във времето. Винаги и навсякъде всяко тяло съществува както в пространството, така и във времето, което означава, че пространството и времето са свързани органически, както едно с друго, така и с материята. Пространството и времето се явяват неотменими и неотделими атрибути на материята. Както материята не може да съществува извън пространството и времето, така няма пространство и време без материя. Макар пространството и времето да са еднакво форми на съществуване на материята, те все пак са различни форми на съществуване на материята. Общото между тях, първо, е това, че те са обективни – съществуват вън и независимо от човешкото съзнание. Второ, тъй като материята е несътворима и неунищожима, тоест съществува вечно, вечни са и пространството, и времето. Трето, пространството и времето са безгранични и безкрайни. По отношение безграничността на пространството това означава, че в каквато и посока да се движим в пространството и на каквото и разстояние да се преместваме от първоначалното си местонахождение, никъде и никога няма да има граница, по-нататък от която да не можем да отидем. Безкрайността на пространството се изразява в това, че движейки се винаги в една посока, ние никога няма да се върнем в изходната си точка, а ще преминаваме през все нови и нови области на вселената. Има разбира се и крайни, пределни пространства. В известен смисъл може да се приеме, че безкрайното пространство е съставено от безброй крайни пространства. Крайно пространство е сферата, каквато е и формата на нашата планета, чиято повърхност е пределна.
Времето също е безгранично и безкрайно. Колкото и много време да мине от някакво събитие, времето ще продължава и по-нататък, без да достигне някога някакъв предел, пред който да спре и след който да няма вече никаква продължителност. Също така, колкото и отдавна да е станало някое събитие, то е било предшествувано от безброй много други събития, които в съвкупност имат безкрайна продължителност във времето преди последното събитие. Времето протича така, че не повтаря себе си, а минава през все нови и нови мигове и продължителности.
Както е известно, пространството и материалните тела са триизмерни. За разлика от тях времето е едномерно – то протича само в една единствена посока – от миналото през настоящето и от него към бъдещето. В пространството предметите могат да се разместват в различини посоки, но причинно свързаните процеси не могат да са обърнати във времето – от бъдещето към миналото – времето не може да се връща.
От казаното до тук можем да заключим, че заобикалящият ни свят е четиримерен. Той съществува в пространството, което е триизмерно и във времето, което е едноизмерно.
Фактът, че пространството и времето съществуват обективно, независимо от промените, които се извършват с материята, е израз на абсолютността на пространството и времето. Но като форми на съществуването на материята, свойствата на пространството и времето също се променят, тъй като са обусловени от свойствата на изменящата се материя. В зависимост от материалните условия се променят пространствените форми, протяжността на материалните обекти, променя се характерът на геометричните закони, променя се и продължителността на явленията във времето, по друг начин започва да тече времето. В тези обстоятелства се отразява относителността на пространството и времето. Създаването на неевклидовата геометрия от Лобачевски и теорията на относителността от Айнщайн са доказателства за относителността на пространството и времето и зависимостта им от състоянието и промените в материята.
Преди време Vesti.bg цитира вестник "Гардиън", според който физици от лондонския "Импириъл Колидж" имали намерение да произведат материя от светлина. "Учени: Скоро ще превърнем светлина в материя", беше заглавието на статията. Такова поднасяне на новината освен, че е крайно непрофесионално, защото се противопоставя светлината на материята и се създава впечатлението, че светлината е нематериална, което съвсем не е така, означава и липса на философски знания у журналиста работил върху информацията. А наличието на обща култура, включваща познания по философия и знания на конкретни науки е от значение за качеството на публикациите. Доброто образование и обща култура изискват "За всичко да се знае по малко, но за малкото всичко!", е казал философът Г. А. Брутян.
По-надолу в статията се цитира един учен, Андрей Серий, ръководител на института "Джон Адамс" в Оксфордския университет. "На човек му спира дъхът, като си помисли, че неща, които сме смятали, че нямат никаква връзка, всъщност могат да се превръщат едни в друго – материя и енергия. Ще можем ли в бъдеще да превръщаме енергия във време и обратно?", запитал се ученият. От статията не става ясно какъв точно учен е уважаемият Андрей Серий, но казаното от него, ако преводът е точен, напълно оправдава липсата на философски познания у журналиста. При наличието на учени с мирогледа на Серий, критиката към журналистите за непрофесионализъм при поднасянето на научна информация от научните среди е пресилена.
Недопустимо е учени, каквито и да са те да мислят, че между материята, светлината, енергията и времето няма връзка, и че е възможно съществуването на енергия без материален носител. Този въпрос, за отношението на материята и енергията, е изяснен във философията още преди сто години. А ако за някои съвременни учени все още не е изяснен, то се дължи и е проблем на самите учени, защото са пропуснали да се занимават методично с философия. Ето я практическата полза от изучаването на философията – придобиване на правилен мироглед и методология за изследване на природата и обществото.
Понятието материя, както видяхме е понятие на философията и е свързано със заобикалящия ни свят. Понятието материя е общо и абстрактно понятие за обозначаване на обективната реалност. Светлината е понятие на физиката за обозначаване на един частен и конкретен вид материя. Така че, понятието материя включва в себе си и понятието светлина. Иначе, превръщането на материята светлина в друг вид конкретна материя е напълно възможно и не противоречи на законите на философията и физиката. В постинга си от 01.10.2011г. за изследванията в CERN пиша за връзката между светлината и тъмнината, като за връзка между две различни конкретни проявления на материята.
Знаем, че от дълбока древност сред хората се оформило схващането за съществуването на повече от един свят. Освен известният им материален свят се смятало, че има и други нематериални светове, обиталища на "духове", "върховен разум" и "висша воля". Християнската религия пък е създала представата за три свята – земният свят, небесен свят (рая) и подземен свят (ада).
Стъпка по стъпка науката стига до доказателства за неправилността на представата за съществуването на различни светове. Философията смята, че светът е единен и това е реалния материален свят, към който принадлежим и ние хората с нашето съзнание, с нашите усещания, чувства, представи и мисли.
Единството на света не е в неговото съществуване, макар че съществуването му е предпоставка за неговото единство. За да бъде единен и преди да бъде единен, светът трябва да съществува.
Единството на света се състои в неговата материална същност. В природата няма празни пространства. Науката все повече доказва, че светът е съставен от елементите от таблицата на Д. И. Менделеев, тоест заобикалящият ни свят е "Менделеев свят", смята академик А. Е. Ферсман. Светът е единен и материален и материалното начало на света е основата на неговото единство.
Вечно и непрекъснато движение е присъщо на всичко, което съществува където и да било във вселената. Всичко е подчинено на този велик закон на битието. Там където една форма на съществуване на материята изчезва, неизбежно възникват нови форми, начеващи своята собствена история. Материята се преобразува от една форма в други без да изгубва основните си свойства.
Научно потвърждение на материалното единство на света е законът за съхранението и превръщането на енергията, според който, каквото количество движение се придобива от едно тяло, такова количество се губи от друго. Този закон означава, че всички процеси във вселената образуват единна взаимно свързана верига, в която няма място за нещо, което не е породено от материята.
Така наречените "свръхестествени" явления не произхождат от някакъв тайнствен нематериален свят. Техен източник е съществуващият материален свят, чиито свойства все още не са ни известни. В своето съществуване човечеството е живяло с много заблуди, които науката постепенно е преодолявала и отхвърляла. Постепенно ще бъдат разгадани и "свръхестествените" явления, с които живее съвременното човечество.
"Светът е материален. Той е единен, вечен и безкраен. И самият човек – най-висшият продукт, цветът на материалния свят – е част от великото цяло, наречено природа".
След смъртта ни ДНК излита нанякъде
НОВА ИГРА ЗАВЛАДЯВА БЪЛГАРИЯ. ПЕЧАЛБИ - ...
Президентът Радев патрон на шествието на...
НОВА ИГРА ЗАВЛАДЯВА БЪЛГАРИЯ. ПЕЧАЛБИ - ...
Президентът Радев патрон на шествието на...
Вярно и точно. Това е бъдещето на познанието и бъдещето на човека. Поздрав!!!
цитирайБлагодаря за положителния отзив!
цитирайОтново не съм съгласен с огромната лекция за материята. ето един конкретен цитат:
"Така наречените "свръхестествени" явления не произхождат от някакъв тайнствен нематериален свят. Техен източник е съществуващият материален свят, чиито свойства все още не са ни известни. В своето съществуване човечеството е живяло с много заблуди, които науката постепенно е преодолявала и отхвърляла. Постепенно ще бъдат разгадани и "свръхестествените" явления, с които живее съвременното човечество."
Ето това е заблудата на съвременната наука. Защото смята че вече окончателно е решен въпроса, кое е първичното. Смята се че Свръхестествения нематериален свят е свойство на съществуващия материален свят, който ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ИЗУЧЕН ДОКРАЙ И ТЕЗИ СВОЙСТВА НЕ СА ИЗВЕСТНИ НА НАУКАТА. Ето това е огромната заблуда. Този свръхестествен нематериален свят затова е ТАЙНСТВЕН. Защото от него започва всичко. Трябва да се промени подходът на днешната философия. Да се признае фактът, че материята е плод на нещо друго, което аз наричам Информационна материя (ИМ). Че за да съществува вселената в днешния си вид, трябва да има ПРОЕКТ за нейното създаване. Време-пространството е плод на този проект. А вероятно има и други подобни проекти, по които са създадени други ВСЕЛЕНИ, за които ние изобщо не подозираме. С други стойности на физичните константи, където скоростта на светлината не е 300 000 km/s. Може да няма време или пък там пространството да не е тримерно. Това за съвременната наука може да е неизвестно, а може и никога да не стане известно, затова всичко което е казано по-горе, САМО ОТНОСИТЕЛНО Е ВЯРНО за света в който живеем. Но в едно съм сигурен, че има ИМ, която не е част от време-пространството и която коректно с ръка на сърцето трябва да наречем "божествена" материя и стига да си мислим, че човешкото съзнание е плод на материята. Исус Христос естествено е плод на човешкото съзнание, но БОГА съществува и това е авторът на проекта на нашата вселена в която живеем.
цитирай"Така наречените "свръхестествени" явления не произхождат от някакъв тайнствен нематериален свят. Техен източник е съществуващият материален свят, чиито свойства все още не са ни известни. В своето съществуване човечеството е живяло с много заблуди, които науката постепенно е преодолявала и отхвърляла. Постепенно ще бъдат разгадани и "свръхестествените" явления, с които живее съвременното човечество."
Ето това е заблудата на съвременната наука. Защото смята че вече окончателно е решен въпроса, кое е първичното. Смята се че Свръхестествения нематериален свят е свойство на съществуващия материален свят, който ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ИЗУЧЕН ДОКРАЙ И ТЕЗИ СВОЙСТВА НЕ СА ИЗВЕСТНИ НА НАУКАТА. Ето това е огромната заблуда. Този свръхестествен нематериален свят затова е ТАЙНСТВЕН. Защото от него започва всичко. Трябва да се промени подходът на днешната философия. Да се признае фактът, че материята е плод на нещо друго, което аз наричам Информационна материя (ИМ). Че за да съществува вселената в днешния си вид, трябва да има ПРОЕКТ за нейното създаване. Време-пространството е плод на този проект. А вероятно има и други подобни проекти, по които са създадени други ВСЕЛЕНИ, за които ние изобщо не подозираме. С други стойности на физичните константи, където скоростта на светлината не е 300 000 km/s. Може да няма време или пък там пространството да не е тримерно. Това за съвременната наука може да е неизвестно, а може и никога да не стане известно, затова всичко което е казано по-горе, САМО ОТНОСИТЕЛНО Е ВЯРНО за света в който живеем. Но в едно съм сигурен, че има ИМ, която не е част от време-пространството и която коректно с ръка на сърцето трябва да наречем "божествена" материя и стига да си мислим, че човешкото съзнание е плод на материята. Исус Христос естествено е плод на човешкото съзнание, но БОГА съществува и това е авторът на проекта на нашата вселена в която живеем.
Търсене
За този блог
Гласове: 34374
