Постинг
07.05.2014 13:36 -
Коментари(и) :
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 1010 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.08.2015 00:22
Прочетен: 1010 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 07.08.2015 00:22
07.05.2014г.
От началото на месец април и трите електроразпределителни дружества започнаха да опипват почвата за евентуално повишаване цената на електроенергията за битово и производствено потребление. EVN поискаха скромните 7-8 % увеличение, а ЧЕЗ и Енерго-Про по солидните 13-14%. Господата от тези дружества са научили и правилно разбрали поговорката, че докато бебето не заплаче, не му се дава да бозае и плачат ли плачат. Горките те.
Опитващата се да бъде независима ДКЕВР под предлог "запознаване с новите доказателства" отново охлаби примката "откриване на процедури за отнемане на лицензиите за извършване на дейността обществено снабдяване с електрическа енергия" от охранените монополни вратове на "ЧЕЗ Електро България"АД, "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "Енерго-Про Продажби"АД до датата 12-ти май. До тогава комисията ще измисли нещо друго за оправдание и пак ще отложи стягането на примката за по-късна дата. И така, докато минат изборите за европарламент.
Натискът върху ДКЕВР от страна на занимаващите се с търговия на електроенергия в страната дружества за увеличаване цената на електроенергията е голям, натискът на гражданите за запазване и дори намаляване на цената е никакъв, а решимостта и смелостта на комисията да приложи закона спрямо нарушителите му видно от досегашните й действия отсъстват от съзнанието на членовете й. Вероятно има натиск в полза на ЕРП-та и от някои гнили парламентарни пънове, с каквито това държавно учреждение изобилства, защото мълчанието на парламентарните политически сили по този проблем става все по-зловещо за потребителите. Подкрепа на монополистите даде и "бащата на нацията" – президентът. Ако защитават националната сигурност и националния интерес, то всички политически сили активно и разумно обосновано ще отстояват стабилизирането и намаляването цената на електроенергията, ама личните интереси на ръководствата им не го позволяват, с изключение на ПП Атака, та затова комисията отлага окончателното решение по откритите процедури с надеждата електроразпределителните дружества да представят "оневиняващи ги и доказващи правотата им факти и обстоятелства", които да улеснят комисията при вземането на решение в тяхна полза, каквито са настроенията сред членовете й и подкокоросниците им от парламента и министерския съвет. Съмнявам се ДКЕВР съвсем съзнателно бавно и продължително да стяга примката около омразните монополисти само за радост и удоволствие на милионите потребители. За това се искат въображение, интелект, чувство за хумор и смелост, каквито качества рядко се срещат в едно у държавните чиновници. Така че, едно поскъпване на електроенергията от 01.07.2014 година е много по-вероятно да се случи, отколкото поевтиняването й. Ако поевтиняването все пак се осъществи, то на членовете на ДКЕВР съвсем заслужено може да се присъди държавната награда медал "За заслуга". Осмелят ли се да отнемат лицензиите обаче, то тези държавни служители са достойни за ордена "За гражданска заслуга", с който "се награждават български граждани, които имат големи заслуги за развитието и укрепването на гражданското общество, за укрепване на демократичните институции и защита на човешките права и свободи, за принос и заслуги за отбраната, сигурността и обществения ред в Република България". Така че, членовете на комисията да мислят дълбоко и решават бързо и смело, ако за тях има значение с какво име ще останат в историята на България, защото борбата за обуздаване алчността на монополите в енергетиката е борба за оцеляването на българската нация.
ДКЕВР се прави на демократична, провеждайки "открити заседания" по процедурите за отнемане на лицензиите, но в бизнеса няма демократичност и диктатура. В бизнеса има приети от търговците правила, които те спазват и когато ги нарушат сделките се прекратяват; има още и плащане на неустойки. При определени условия има и предоговаряне на правилата, към което явно се стремят някои производители и търговците на електроенергия. Хубаво би било тази прилагана от ДКЕВР към ЕРП-та практика на взаимно изслушване и представяне на доказателства да се прилага и в други бизнесотношения. Например, влизайки в магазина да мога да запозная управителя и продавача с моите виждания за цената на агнешкото месо и да приложа доказателства за цената, която съм готов да платя. И така в един демократичен бизнесдебат да стигнем до споразумение да платя за килограм агнешко месо толкова, колкото ми позволяват финансовите възможности. И така за всяка стока и услуга, включително и за електроенергията.
Впрочем, цената на електроенергията не е въпрос само на аритметични сметки и договаряне, тоест не е само икономически въпрос. Тя е нещо много повече. Цената на електроенергията е политико-икономически въпрос, тя е обществен въпрос, защото съществено засяга материалните интереси на всеки гражданин.
Електричеството е най-разпространената и масово използвана енергия. Употребата му е буквално навсякъде – в бита, в индустрията, в селскостопанското производство, в транспорта, в търговията. Разход на електроенергия се калкулира в стойността на всяка стока и услуга. И затова промяната на цената й се отразява върху жизненото равнище, повече или по-малко, на всеки от нас. Един път пряко, чрез потребената от нас електроенергия и втори път косвено, чрез потребените други стоки, в които е калкулиран разход на електроенергия. Увеличаването цената на тока е генератор на инфлация – това увеличение се мултиплицира в цените на всички останали стоки и услуги.
Както се изясни, причината за прекомерното увеличение цената на тока, довело преди година до протести и предсрочни избори са въведените в експлоатация възобновяеми източници на електроенергия – соларни и ветро електрогенератори. "Контролът" от страна на ДКЕВР на тези процеси, както се разбра е бил в услуга на производителите и във вреда на закона и потребителите. За съдбата на тогавашния председател на комисията нищо повече не се чу, а той отдавна трябваше да е вкаран в съда, че и на едно по друго място. Впоследствие в сила от 01.01.2014 г. беше въведена Такса за производство на електрическа енергия от вятърни и слънчеви електрогенератори, която, както се вижда не е регулирала съвсем нещата, след като се иска ново увеличение на цената от ЕРП-та.
Вината на всички досегашни "демократични" правителства е, че не осигуриха достатъчно мощности за производство на евтина електроенергия със запазването в експлоатация на всички реактори на АЕЦ "Козлодуй" и своевременното построяване на АЕЦ "Белене". Престъпление към националния интерес и сигурност от страна на определени правителства е приватизацията на електропроизводителни и електроразпределителните дружества, защото енергетиката е стратегически отрасъл. Престъпление спрямо интересите на потребителите е и приетият Закон за енергията от алтернативни източници в частта му за добиваната от такива източници електроенергия, с който се гарантира изкупуването на тази енергия по преференциални цени с гарантирана печалба, което е и груба административна намеса в икономическите процеси и погазване на всякакви пазарни принципи и свободната конкуренция, за което следя и забелязвам, че либертарианците от ИСКА и дума не обелват. Този закон точно показва, че депутатите въобще не мислят за интересите на избирателите си, но това е друг въпрос.
Сега разни "експерти" дуднат по телевизията, че видите ли не било правилно да се национализира, национализацията било продължителен, труден и рисков процес. Вероятно е така, защото се засягат интересите на мощни компании, които умеят да защитават интересите си по-добре от множеството разединени потребители на електричество, още повече, че управниците предават интересите на потребителите. Труден процес е, не е като бандитската приватизация, при която вземаш куфара с парите и подписваш неизгоден и вредителски за потребителите и държавата договор, защото знаеш, че няма кой да ти потърси отговорност. Вероятно и "експертите" са се облажили от такива пари, за да насаждат такова мнение сред обществото. Един изявен евродепутат и кандидат за нов евромандат пък пророкува, че ЕРП-та можели да осъдят държавата във всеки съд и тогава "Българинът за пореден път ще плати сметката за поведението на държавата". Българинът плаща, защото държавата се управлява от подлоги, мекерета и глупаво разсъждаващи като него калинки, и също от вързани на частни хранилки политици и "експерти", защитаващи бясно интересите на хранителите си, ще погинат българското общество и държава.
Да се приватизира престъпно беше лесно, защото не бяхме членове на Европейския съюз и нямаше кой да пише критични доклади. Сега вече сме членове и пак е трудно, защото когато прилагаме закона към нарушителите му, брюкселското чиновничество строго ни размахва пръст да не закачаме чуждестранния инвеститор, защото той е свещен, пък бил той нарушител и престъпник. Или поне нашите управници и евродепутати, като цитираният по-горе, така представят нещата.
Научно-техническият прогрес не може да бъде спрян и възпрепятстван от каквато и да е субективна човешка намеса, смисълът му обаче е подобряване на условията ни за живот, и той не бива да се осъществява самоцелно за сметка на потребителите. Може да се приеме, че построяването на ветро и соларни генератори за добив на електроенергия е свързано със стратегията за национална сигурност, която препоръчва "диверсификация на видовете енергия, източниците и трасетата на доставка на енергийни и други стратегически суровини". Но перманетното периодично повишаване цената на електроенергията, както е у нас години наред, създава нестабилност в икономиката, поддържа и увеличава инфлацията, ограничава покупателната способност на населението. Това също е заплаха за националната сигурност, защото това състояние на обществото води до материално и духовно обедняване, тоест стига се до оскотяване на населението и лумпенизиране на обществото. Което с всяка изминала година става все по-осезаемо и осезаемо.
След като цената на електроенергията е обществен проблем и въпрос, то следва да се решава по съответния начин и със съответните средства от уж независимият ДКЕВР, общественият орган определящ цената на електроенергията, тоест с отчитане на обществените интереси и настроения. И ако в този си вид тази комисия не е в състояние да се справи със задачите си да защити обществения интерес, то следва да се помисли за увеличаване присъствието на заинтересованите граждани в нея, притежаващи естествено съответната компетентност.
След като електроенергията е така всеобщо употребима и необходима в живота ни, то ценовата й стабилност е от изключително значение за икономиката и бита ни. С десетте или двадесетте лева месечно, които няма да дам за електроенергия, ще си купя книга, ще си купя билет за театър, концерт или футболен мач, което съотнесено към съвкупния български потребител вече е от съществено значение за икономиката на страната и за стандарта и пълноценността на личния ни живот. И обратното – всяко поглъщане на все повече и повече средства от монополистите ще ограничава инвестициите на потребителите в други сектори на икономиката и духовния живот, ще свиват тяхните финансови възможности и потребности. Престъпно безумие е по законов и административен път финансовите възможности на по-голямата част от населението да се ограничават до осигуряването на препитание и плащането на сметките за светлина, топлина и вода, тоест интересите ни да се свеждат само до задоволяване на материалните потребности. Така че, при доказано нарушаване на законите и спекулация от страна на монополистите, всяко либералничене и флиртуване с тях за сметка на потребителите е престъпно по отношение интересите на нацията и държавата.
От началото на месец април и трите електроразпределителни дружества започнаха да опипват почвата за евентуално повишаване цената на електроенергията за битово и производствено потребление. EVN поискаха скромните 7-8 % увеличение, а ЧЕЗ и Енерго-Про по солидните 13-14%. Господата от тези дружества са научили и правилно разбрали поговорката, че докато бебето не заплаче, не му се дава да бозае и плачат ли плачат. Горките те.
Опитващата се да бъде независима ДКЕВР под предлог "запознаване с новите доказателства" отново охлаби примката "откриване на процедури за отнемане на лицензиите за извършване на дейността обществено снабдяване с електрическа енергия" от охранените монополни вратове на "ЧЕЗ Електро България"АД, "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и "Енерго-Про Продажби"АД до датата 12-ти май. До тогава комисията ще измисли нещо друго за оправдание и пак ще отложи стягането на примката за по-късна дата. И така, докато минат изборите за европарламент.
Натискът върху ДКЕВР от страна на занимаващите се с търговия на електроенергия в страната дружества за увеличаване цената на електроенергията е голям, натискът на гражданите за запазване и дори намаляване на цената е никакъв, а решимостта и смелостта на комисията да приложи закона спрямо нарушителите му видно от досегашните й действия отсъстват от съзнанието на членовете й. Вероятно има натиск в полза на ЕРП-та и от някои гнили парламентарни пънове, с каквито това държавно учреждение изобилства, защото мълчанието на парламентарните политически сили по този проблем става все по-зловещо за потребителите. Подкрепа на монополистите даде и "бащата на нацията" – президентът. Ако защитават националната сигурност и националния интерес, то всички политически сили активно и разумно обосновано ще отстояват стабилизирането и намаляването цената на електроенергията, ама личните интереси на ръководствата им не го позволяват, с изключение на ПП Атака, та затова комисията отлага окончателното решение по откритите процедури с надеждата електроразпределителните дружества да представят "оневиняващи ги и доказващи правотата им факти и обстоятелства", които да улеснят комисията при вземането на решение в тяхна полза, каквито са настроенията сред членовете й и подкокоросниците им от парламента и министерския съвет. Съмнявам се ДКЕВР съвсем съзнателно бавно и продължително да стяга примката около омразните монополисти само за радост и удоволствие на милионите потребители. За това се искат въображение, интелект, чувство за хумор и смелост, каквито качества рядко се срещат в едно у държавните чиновници. Така че, едно поскъпване на електроенергията от 01.07.2014 година е много по-вероятно да се случи, отколкото поевтиняването й. Ако поевтиняването все пак се осъществи, то на членовете на ДКЕВР съвсем заслужено може да се присъди държавната награда медал "За заслуга". Осмелят ли се да отнемат лицензиите обаче, то тези държавни служители са достойни за ордена "За гражданска заслуга", с който "се награждават български граждани, които имат големи заслуги за развитието и укрепването на гражданското общество, за укрепване на демократичните институции и защита на човешките права и свободи, за принос и заслуги за отбраната, сигурността и обществения ред в Република България". Така че, членовете на комисията да мислят дълбоко и решават бързо и смело, ако за тях има значение с какво име ще останат в историята на България, защото борбата за обуздаване алчността на монополите в енергетиката е борба за оцеляването на българската нация.
ДКЕВР се прави на демократична, провеждайки "открити заседания" по процедурите за отнемане на лицензиите, но в бизнеса няма демократичност и диктатура. В бизнеса има приети от търговците правила, които те спазват и когато ги нарушат сделките се прекратяват; има още и плащане на неустойки. При определени условия има и предоговаряне на правилата, към което явно се стремят някои производители и търговците на електроенергия. Хубаво би било тази прилагана от ДКЕВР към ЕРП-та практика на взаимно изслушване и представяне на доказателства да се прилага и в други бизнесотношения. Например, влизайки в магазина да мога да запозная управителя и продавача с моите виждания за цената на агнешкото месо и да приложа доказателства за цената, която съм готов да платя. И така в един демократичен бизнесдебат да стигнем до споразумение да платя за килограм агнешко месо толкова, колкото ми позволяват финансовите възможности. И така за всяка стока и услуга, включително и за електроенергията.
Впрочем, цената на електроенергията не е въпрос само на аритметични сметки и договаряне, тоест не е само икономически въпрос. Тя е нещо много повече. Цената на електроенергията е политико-икономически въпрос, тя е обществен въпрос, защото съществено засяга материалните интереси на всеки гражданин.
Електричеството е най-разпространената и масово използвана енергия. Употребата му е буквално навсякъде – в бита, в индустрията, в селскостопанското производство, в транспорта, в търговията. Разход на електроенергия се калкулира в стойността на всяка стока и услуга. И затова промяната на цената й се отразява върху жизненото равнище, повече или по-малко, на всеки от нас. Един път пряко, чрез потребената от нас електроенергия и втори път косвено, чрез потребените други стоки, в които е калкулиран разход на електроенергия. Увеличаването цената на тока е генератор на инфлация – това увеличение се мултиплицира в цените на всички останали стоки и услуги.
Както се изясни, причината за прекомерното увеличение цената на тока, довело преди година до протести и предсрочни избори са въведените в експлоатация възобновяеми източници на електроенергия – соларни и ветро електрогенератори. "Контролът" от страна на ДКЕВР на тези процеси, както се разбра е бил в услуга на производителите и във вреда на закона и потребителите. За съдбата на тогавашния председател на комисията нищо повече не се чу, а той отдавна трябваше да е вкаран в съда, че и на едно по друго място. Впоследствие в сила от 01.01.2014 г. беше въведена Такса за производство на електрическа енергия от вятърни и слънчеви електрогенератори, която, както се вижда не е регулирала съвсем нещата, след като се иска ново увеличение на цената от ЕРП-та.
Вината на всички досегашни "демократични" правителства е, че не осигуриха достатъчно мощности за производство на евтина електроенергия със запазването в експлоатация на всички реактори на АЕЦ "Козлодуй" и своевременното построяване на АЕЦ "Белене". Престъпление към националния интерес и сигурност от страна на определени правителства е приватизацията на електропроизводителни и електроразпределителните дружества, защото енергетиката е стратегически отрасъл. Престъпление спрямо интересите на потребителите е и приетият Закон за енергията от алтернативни източници в частта му за добиваната от такива източници електроенергия, с който се гарантира изкупуването на тази енергия по преференциални цени с гарантирана печалба, което е и груба административна намеса в икономическите процеси и погазване на всякакви пазарни принципи и свободната конкуренция, за което следя и забелязвам, че либертарианците от ИСКА и дума не обелват. Този закон точно показва, че депутатите въобще не мислят за интересите на избирателите си, но това е друг въпрос.
Сега разни "експерти" дуднат по телевизията, че видите ли не било правилно да се национализира, национализацията било продължителен, труден и рисков процес. Вероятно е така, защото се засягат интересите на мощни компании, които умеят да защитават интересите си по-добре от множеството разединени потребители на електричество, още повече, че управниците предават интересите на потребителите. Труден процес е, не е като бандитската приватизация, при която вземаш куфара с парите и подписваш неизгоден и вредителски за потребителите и държавата договор, защото знаеш, че няма кой да ти потърси отговорност. Вероятно и "експертите" са се облажили от такива пари, за да насаждат такова мнение сред обществото. Един изявен евродепутат и кандидат за нов евромандат пък пророкува, че ЕРП-та можели да осъдят държавата във всеки съд и тогава "Българинът за пореден път ще плати сметката за поведението на държавата". Българинът плаща, защото държавата се управлява от подлоги, мекерета и глупаво разсъждаващи като него калинки, и също от вързани на частни хранилки политици и "експерти", защитаващи бясно интересите на хранителите си, ще погинат българското общество и държава.
Да се приватизира престъпно беше лесно, защото не бяхме членове на Европейския съюз и нямаше кой да пише критични доклади. Сега вече сме членове и пак е трудно, защото когато прилагаме закона към нарушителите му, брюкселското чиновничество строго ни размахва пръст да не закачаме чуждестранния инвеститор, защото той е свещен, пък бил той нарушител и престъпник. Или поне нашите управници и евродепутати, като цитираният по-горе, така представят нещата.
Научно-техническият прогрес не може да бъде спрян и възпрепятстван от каквато и да е субективна човешка намеса, смисълът му обаче е подобряване на условията ни за живот, и той не бива да се осъществява самоцелно за сметка на потребителите. Може да се приеме, че построяването на ветро и соларни генератори за добив на електроенергия е свързано със стратегията за национална сигурност, която препоръчва "диверсификация на видовете енергия, източниците и трасетата на доставка на енергийни и други стратегически суровини". Но перманетното периодично повишаване цената на електроенергията, както е у нас години наред, създава нестабилност в икономиката, поддържа и увеличава инфлацията, ограничава покупателната способност на населението. Това също е заплаха за националната сигурност, защото това състояние на обществото води до материално и духовно обедняване, тоест стига се до оскотяване на населението и лумпенизиране на обществото. Което с всяка изминала година става все по-осезаемо и осезаемо.
След като цената на електроенергията е обществен проблем и въпрос, то следва да се решава по съответния начин и със съответните средства от уж независимият ДКЕВР, общественият орган определящ цената на електроенергията, тоест с отчитане на обществените интереси и настроения. И ако в този си вид тази комисия не е в състояние да се справи със задачите си да защити обществения интерес, то следва да се помисли за увеличаване присъствието на заинтересованите граждани в нея, притежаващи естествено съответната компетентност.
След като електроенергията е така всеобщо употребима и необходима в живота ни, то ценовата й стабилност е от изключително значение за икономиката и бита ни. С десетте или двадесетте лева месечно, които няма да дам за електроенергия, ще си купя книга, ще си купя билет за театър, концерт или футболен мач, което съотнесено към съвкупния български потребител вече е от съществено значение за икономиката на страната и за стандарта и пълноценността на личния ни живот. И обратното – всяко поглъщане на все повече и повече средства от монополистите ще ограничава инвестициите на потребителите в други сектори на икономиката и духовния живот, ще свиват тяхните финансови възможности и потребности. Престъпно безумие е по законов и административен път финансовите възможности на по-голямата част от населението да се ограничават до осигуряването на препитание и плащането на сметките за светлина, топлина и вода, тоест интересите ни да се свеждат само до задоволяване на материалните потребности. Така че, при доказано нарушаване на законите и спекулация от страна на монополистите, всяко либералничене и флиртуване с тях за сметка на потребителите е престъпно по отношение интересите на нацията и държавата.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 34437
