Постинг
03.04.2014 13:36 -
Коментари(и) :
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 644 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.11.2015 09:32
Прочетен: 644 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 18.11.2015 09:32
03.04.2014г.
В постинга си от 20-ти март писах за необходимостта към четирите записани в конституцията точки, по които пълномощията на президента и на вицепрезидента се прекратяват предсрочно, да се прибави и пета точка със следния текст : "при проявена тъпота с взлом". Не крия, че предложението за допълнението на член 97-ми, алинея 1-ва от конституцията беше предизвикано от наблюденията ми върху проявите на господин Плевенлиев като президент, но не предполагах, че той така самопожертвувателно ще възприеме защитата на предложението ми. С това предложение смятах да намекна на президента, че често има неадекватно поведение за поста, който заема и си мислех, че той ще се усети, стресне и съответно поправи. А то какво се получи? Последвалите събития ме карат да съжалявам за написаното от мен относно президентът ни.
Знам, че господин Плевнелиев редовно чете написаното от мен в Blog.bg и живо се интересува от всяка моя нова публикация. Отдавна съм забелязал връзката между мои писания и неговото публично поведение, но напоследък тази обвързаност и зависимост започва определено да ме плаши, предвид съвсем реалната възможност да останем без президент и върховен главнокомандващ мъж във все по усложняващото се и милитаризиращо се международно положение.
Не съм психолог и не мога да обясня случващото се от научна гледна точка, но имам усещането, че с господин президента сме вплетени в някакъв сюжет по Достоевски. Нещо казано, понякога на шега, постепенно се превръща в ирационална сила, завладява президентската глава и го тласка към умопомрачение и самопогубване. Неговото влечение към моите писания придобива качествата на изпепеляваща страст за действие точно в потвърждение на думите ми и естествено все повече става пагубно за него. Прочетеното го кара да бъде безконтролен в думите и делата си в стремежа си да докаже правотата на написаното от мен, непонятен стремеж, който неизбежно го влече към пропаст. След известно затишие, президентът някак си избухна и с шемента скорост се понесе към провала. Това се потвърждава от събитията с негово участието през последните седмици след постинга ми от 20-ти март. Тези събития са известни, но ще ги припомня накратко. Като започнем с КСНС и становището изразено в декларацията от заседанието му от 24-ти март по повод събитията в Украйна, в която се казва следното : "България подкрепя суверенитета, единството и териториалната цялост на Украйна. Проведеният на 16 март 2014 г. референдум в Крим е в нарушение на международното право и България не признава резултатите от този референдум". Така заетата позиция предварително здраво връзва ръцете на външната ни политика за отстояване на българските интереси в Украйна, което се потвърди от развитието на последващите събития. Както вече е известно, Русия предлага федерализация на Украйна като начин за разрешаване на кризата, изработване на нова конституция и изграждане на Украйна като федеративна държава. Българският национален интерес настоятелно изисква България да подкрепи предложеният от Русия план, защото той дава възможност са отстояване на повече и по-разширени права на не малкото живеещи в Украйна българи. Но отново за съжаление, както вече знаем и по други поводи, отстояването на националния ни интерес и защитата интересите на нашите сънародници в други страни не е от значение за хората, които уж управляват външната ни политика – министърът на екстериора и президентът. По същата причина все още съществува визов режим между САЩ и най-верният им сателит и васал България. Твърде унизително за нас редовите българи.
След това с притеснение и тревога отбелязваме фантазията му, как руски туристи у нас, разнообразявайки почивката си, предизвикват внезапна военна окупация на страната ни от страна на Русия; ядосани продължаваме с тайната му среща във Виена с изпълнителния директор на компанията EVN, на която среща едва ли е лобирал за понижение цената на електроенергията, а нас цената на тока жизнено ни интересува и накрая завършваме с първоаприлското му откровение, как Русия чрез полети на военни самолети над Черно море умишлено цели изтощаване на армията ни. "Кой има интерес от това българските самолети постоянно да излитат извънредно, може би, за да не могат да бъдат повече технически годни, може би, за да се случат по-скоро ремонтите, които всички очакват, че ще се случат, може би, за да изтощим Българската армия и нейните усилия да бъде технически пригодна и годна", оплакал се на първи април господин Плевнелиев.
Всички знаем за 1-ви април като ден на шегата и лъжата, но също така добре познаваме президента си и неговата държавническа сериозност и сме сигурни, че той е казал това, което е искал да каже – никаква шега и измама няма в казаното от него. Фактите относно руските провокации потвърждава и министърът на отбраната.
По същата причина, да не се възприеме писанието ми като първоаприлска шега го публикувам на трети април.
Предвид казаното до тук, предложената от мен промяна на горепосочения член от конституцията става крайно наложителна. Думите и делата на президента неумолимо го водят към капичмънт. И за да не се стигне до саморазправа и линчуване на особата му от разгневени патриотично настроени човешки маси, юридическото закрепване на капичмънта в конституцията е належащо. Лесно могат да се предвидят, какви ще са следващите приказки и действия на президента ни? Разсъждавайки логически, като имаме предвид, че страната ни се използва от нашите приятели и бойни другари САЩ и НАТО като опитен обект за тестване реакциите и отношението към определени тяхни действия, както беше при отделянето на Косово, което първи признахме; както подпомагахме логистично ислямско-фундаменталистката опозиция в Сирия; както отново първи признахме дошлата с преврат власт в Украйна и категорично отрекохме още непровелият се референдум за приобщаването на Кримската република към Русия, следващата съвсем логична външнополитическа стъпка на президента ни е да обяви война на Русия под претекст, че тази страна умишлено изтощава армията ни чрез споменатите по-горе методи. Така родината ни може да произведе повод за световна или местна унищожителна война, от което самата тя ще пострада най-много, предвид размера и въоръжението на армията ни, както и от наличието на едни чуждоземски бази на територията ни.
За себе си знам, че не желая въвличането ни във война, каквато и да била – световна или локална и затова постоянно призовавам за отзоваване на военният ни контингент от Афганистан. Знам, че антивоенни са и настроенията на мнозинството от българите.
Така че, незабавното изясняване на психическия статус и институционалния статут на лицето Росен Асенов Плевнелиев е от съдбовно значение за бъдещето на родината ни.
В постинга си от 20-ти март писах за необходимостта към четирите записани в конституцията точки, по които пълномощията на президента и на вицепрезидента се прекратяват предсрочно, да се прибави и пета точка със следния текст : "при проявена тъпота с взлом". Не крия, че предложението за допълнението на член 97-ми, алинея 1-ва от конституцията беше предизвикано от наблюденията ми върху проявите на господин Плевенлиев като президент, но не предполагах, че той така самопожертвувателно ще възприеме защитата на предложението ми. С това предложение смятах да намекна на президента, че често има неадекватно поведение за поста, който заема и си мислех, че той ще се усети, стресне и съответно поправи. А то какво се получи? Последвалите събития ме карат да съжалявам за написаното от мен относно президентът ни.
Знам, че господин Плевнелиев редовно чете написаното от мен в Blog.bg и живо се интересува от всяка моя нова публикация. Отдавна съм забелязал връзката между мои писания и неговото публично поведение, но напоследък тази обвързаност и зависимост започва определено да ме плаши, предвид съвсем реалната възможност да останем без президент и върховен главнокомандващ мъж във все по усложняващото се и милитаризиращо се международно положение.
Не съм психолог и не мога да обясня случващото се от научна гледна точка, но имам усещането, че с господин президента сме вплетени в някакъв сюжет по Достоевски. Нещо казано, понякога на шега, постепенно се превръща в ирационална сила, завладява президентската глава и го тласка към умопомрачение и самопогубване. Неговото влечение към моите писания придобива качествата на изпепеляваща страст за действие точно в потвърждение на думите ми и естествено все повече става пагубно за него. Прочетеното го кара да бъде безконтролен в думите и делата си в стремежа си да докаже правотата на написаното от мен, непонятен стремеж, който неизбежно го влече към пропаст. След известно затишие, президентът някак си избухна и с шемента скорост се понесе към провала. Това се потвърждава от събитията с негово участието през последните седмици след постинга ми от 20-ти март. Тези събития са известни, но ще ги припомня накратко. Като започнем с КСНС и становището изразено в декларацията от заседанието му от 24-ти март по повод събитията в Украйна, в която се казва следното : "България подкрепя суверенитета, единството и териториалната цялост на Украйна. Проведеният на 16 март 2014 г. референдум в Крим е в нарушение на международното право и България не признава резултатите от този референдум". Така заетата позиция предварително здраво връзва ръцете на външната ни политика за отстояване на българските интереси в Украйна, което се потвърди от развитието на последващите събития. Както вече е известно, Русия предлага федерализация на Украйна като начин за разрешаване на кризата, изработване на нова конституция и изграждане на Украйна като федеративна държава. Българският национален интерес настоятелно изисква България да подкрепи предложеният от Русия план, защото той дава възможност са отстояване на повече и по-разширени права на не малкото живеещи в Украйна българи. Но отново за съжаление, както вече знаем и по други поводи, отстояването на националния ни интерес и защитата интересите на нашите сънародници в други страни не е от значение за хората, които уж управляват външната ни политика – министърът на екстериора и президентът. По същата причина все още съществува визов режим между САЩ и най-верният им сателит и васал България. Твърде унизително за нас редовите българи.
След това с притеснение и тревога отбелязваме фантазията му, как руски туристи у нас, разнообразявайки почивката си, предизвикват внезапна военна окупация на страната ни от страна на Русия; ядосани продължаваме с тайната му среща във Виена с изпълнителния директор на компанията EVN, на която среща едва ли е лобирал за понижение цената на електроенергията, а нас цената на тока жизнено ни интересува и накрая завършваме с първоаприлското му откровение, как Русия чрез полети на военни самолети над Черно море умишлено цели изтощаване на армията ни. "Кой има интерес от това българските самолети постоянно да излитат извънредно, може би, за да не могат да бъдат повече технически годни, може би, за да се случат по-скоро ремонтите, които всички очакват, че ще се случат, може би, за да изтощим Българската армия и нейните усилия да бъде технически пригодна и годна", оплакал се на първи април господин Плевнелиев.
Всички знаем за 1-ви април като ден на шегата и лъжата, но също така добре познаваме президента си и неговата държавническа сериозност и сме сигурни, че той е казал това, което е искал да каже – никаква шега и измама няма в казаното от него. Фактите относно руските провокации потвърждава и министърът на отбраната.
По същата причина, да не се възприеме писанието ми като първоаприлска шега го публикувам на трети април.
Предвид казаното до тук, предложената от мен промяна на горепосочения член от конституцията става крайно наложителна. Думите и делата на президента неумолимо го водят към капичмънт. И за да не се стигне до саморазправа и линчуване на особата му от разгневени патриотично настроени човешки маси, юридическото закрепване на капичмънта в конституцията е належащо. Лесно могат да се предвидят, какви ще са следващите приказки и действия на президента ни? Разсъждавайки логически, като имаме предвид, че страната ни се използва от нашите приятели и бойни другари САЩ и НАТО като опитен обект за тестване реакциите и отношението към определени тяхни действия, както беше при отделянето на Косово, което първи признахме; както подпомагахме логистично ислямско-фундаменталистката опозиция в Сирия; както отново първи признахме дошлата с преврат власт в Украйна и категорично отрекохме още непровелият се референдум за приобщаването на Кримската република към Русия, следващата съвсем логична външнополитическа стъпка на президента ни е да обяви война на Русия под претекст, че тази страна умишлено изтощава армията ни чрез споменатите по-горе методи. Така родината ни може да произведе повод за световна или местна унищожителна война, от което самата тя ще пострада най-много, предвид размера и въоръжението на армията ни, както и от наличието на едни чуждоземски бази на територията ни.
За себе си знам, че не желая въвличането ни във война, каквато и да била – световна или локална и затова постоянно призовавам за отзоваване на военният ни контингент от Афганистан. Знам, че антивоенни са и настроенията на мнозинството от българите.
Така че, незабавното изясняване на психическия статус и институционалния статут на лицето Росен Асенов Плевнелиев е от съдбовно значение за бъдещето на родината ни.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 34426
