Постинг
28.03.2014 16:17 -
Коментари(и) :
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 882 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.08.2015 00:27
Прочетен: 882 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 07.08.2015 00:27
28.03.2014г.
Известното от романа "Под игото" на дядо Вазов Ганково кафене днес се е възродило в публицистичните предавания на телевизиите. Няма по-голяма българска телевизия, която напоследък поне веднъж да не е разисквала възточния въпрос – ще има ли война между Русия и Украйна или няма да има, как ще постъпи us-американецът, как ще постъпят ингилизинът, французинът, солидната немска фрау и председателите Барозу и Ромпой.
А как трябва да се отнесе България? Като симптом за тежък комплекс в ефира се изляха огромни количества глупост и простотия, омраза и злоба. Казаното от журналисти, политици, историци, самозвани "експерти" и всякакъв род други телевизионни лапацала не е толкова важно и интересно, но направи впечатление безкрайната и непонятна за позитивния ум злоба и омраза на правоверните "демократи" и политически отпадъци от сорта на Асен Агов и Александър Йорданов към Русия. Уж демократи, добри хора, а жадуват жестоки наказания и санкции към Владимир Путин, към Русия, дори това да доведе до световна война, която според тях несъмнено ще бъде спечелена категорично от САЩ. За мен по-интересно е казаното и стореното от двамата държавни мъже с влияние във външната политика – министърът на външните работи и президентът, тоест, как постъпи при казуса "Крим" официална България. И двамата двигатели на външната ни политика здраво оцапаха бохчата.
Министърът, смутен от първите действия на новото украинско правителство за промяна в Закона за основите на държавната езикова политика, екстремно се изнесе накъмто Киев, сътворявайки външно-политически гаф. Не може на едно демократично правителство, дошло на власт с демократичен преврат и подкрепяно от големите западни демокрации да се вменяват недемократични намерения и евентуални действия, като ограничаване правата на българското малцинство в Украйна, както заключаваме от казаното и стореното от министъра ни в Украйна. Абсурдно и глупаво. Как господин Вигенин ще гледа в очите колегата си от Украйна, когато страната стане равноправен член на ЕС, каквато политически коректна тенденция се очертава.
"Русия се проявява агресивно националистически както към Украйна, така и към страни от Югоизточна Европа, включително към България", заявил пък президентът Плевнелиев по време на лекцията си пред Дипломатическата академия във Виена. "Какъв е следният сценарий? В нашата страна имаме руско малцинство. Възможно ли е да организират протест и да се обадят на Русия, тя да прати свои хора и да се случи същото като в Крим?", развивал непрофесионално нездравото си развинтено въображение президентът пред несъмнено гледащите го с учудване слушатели. Ден преди лекцията си във Виена той бил на посещение в Лондон, където дал интервю за предаването HARDtalk на BBC. Там господин Плевнелиев също предупредил за евентуално възможно нашествие на Русия в България и посочил следните причини : "В България руски туристи купуват апартаменти по морето. Ако утре те се обадят в Кремъл и поискат да бъдат изпратени войски ...", попитал разтревожено той.
Вижда се, че нашият президент не прави никаква разлика между руско мнозинство в Крим и руско малцинство в България, при това временно пребиваващо, не повече от 1-2 месеца в годината. Не е наясно със значението на Крим за Русия и значението на България за Русия, което бих казал, че е незначително. Такива подробности и тънкости са неподвластни на плитката президентска мисъл. Това е така, защото освен умствената му недостатъчност, желанието да изглежда значим в очите на господарите си замъглява допълнително разумът му. Мисленето на нашия президент е само в черно и бяло и гледната точка е интереса на господаря – САЩ и ЕС са добрите, Русия е лошата. Само че, със сервилност и политически слугинаж, които са основната и единствена практика в нашата външна политика, национални интереси не се защитават и не се създава авторитет пред света. Пред собствения си народ също.
Историята наистина се повтара, както го е казал Маркс : "... първия път като трагедия, втория път като фарс". След разгрома на военната интервенция срещу Съветска Русия и краят на гражданската война, страната е изолирана политически и икономически от тогавашния буржоазен свят. През пролетта на 1922 година съветска делегация за пръв път взима участие в една международна конференция, проведена в Генуа. Използва се случаят и се постига споразумение със също така изолираната Германия, договорът от Рапало от 16 април 1922 година, допълнен по-късно от търговска спогодба. Така в търсене на работа, към Съветския съюз се насочват много германски инженери. Две години по-късно, през 1924 година Съветския съюз е признат от по-големите европейски страни – Великобритания, Франция, Италия, Швеция; признат е от Австрия, Норвегия, Дания, Гърция, както и от Мексико и Китай. И така полека-лека Съветския съюз излиза от изолацията, за да се стигне по-късно до военно-политически съюз по време на Втората световна война между Съветския съюз, Великобритания и Съединените щати. И ако тогава тези събития са били драматични, то днешните аналогични на тях са си от самото начало комични. Така че и сега големите западни демокрации ще се поцупят, поцупят, ще помрънкат срещу "своеволията" на Путин, постепенно ще се успокоят и сръднята им ще мине. И бързо ще забравят всичко, защото Русия е голям пазар и източник на евтини суровини, което е съблазнително за всеки капиталист. Убеден съм, че повечето европейски компании, имащи търговски отошения с Русия, няма да се съобразят с евентуални икономически санкции срещу нея. Освен това Русия също обмисля ответни действия срещу евентуално наложените от ЕС и САЩ санкции, от което самите санкциониращи ще понесат загуби. А на ЕС и САЩ може да им се наложи да преглътнат и други нарушения на целостта на Украйна от страна на Русия. Всяко чудо за три дни, както мъдро е отбелязал народът ни. Но на българските "демократи" им се иска някак си Русия да бъде разбита, унищожена и разграбена. Така само могат да преодолеят комплекса от нея, който ги измъчва. Уж либертарианци, обожават свободата, а не признават правото на Русия и руския народ да съществуват според собствената им воля и разбирания. А защо, и те не знаят.
Вместо съвсем прагматично да търсим и използваме руския пазар и руските суровини за икономически просперитет, ние залитаме в глупави и безплодни политически противопоставяния. Вместо да приемаме руските туристи с открити душа и сърце, ние ги отблъскваме със злобно грачене. Турция, която е много по-важен военен съюзник на САЩ, отколкото сме ние, приема руските туристи в своите курорти без да се замисля, че ще направи лошо впечатление на съюзника си. Говорейки за енергийна независимост и санкции срещу Русия, президент Обама откровено лобира пред Европейския съюз в полза на us-американските газови компании, а нашите политически льольовци Вигенин и Плевнелиев го зяпат в устата и лапат мухи. Светът става все по-прагматичен и човечеството все повече се доближава до своята същност – да се труди за да удовлетворява своите материални потребности, да развива и прилага способностите си – индивидуални и колективни. Политическите, философските и особено религиозните възгледи, които пренебрегват и заобикалят обективната материална действителност са анахронизъм. Ислямският фундаментализъм и тероризмът са анахронизъм, насилственото налагане на демокрация и демократични ценности също. И нашите политици също са анахронизъм, те не съответстват и са в противоречие с времето, защото пренебрегват материалните интереси на българското общество, което е естествената им задача, заради криворазбраните евроатлантически ценности. Да вредиш на себе си и на народа си в услуга на чужди интереси си е чиста проба политически мазохизъм, при това удовлетворението и насладата от което са двойни – един път от презрението и унижението на господаря и втори път от омразата и присмеха на собствения ти народ.
Известното от романа "Под игото" на дядо Вазов Ганково кафене днес се е възродило в публицистичните предавания на телевизиите. Няма по-голяма българска телевизия, която напоследък поне веднъж да не е разисквала възточния въпрос – ще има ли война между Русия и Украйна или няма да има, как ще постъпи us-американецът, как ще постъпят ингилизинът, французинът, солидната немска фрау и председателите Барозу и Ромпой.
А как трябва да се отнесе България? Като симптом за тежък комплекс в ефира се изляха огромни количества глупост и простотия, омраза и злоба. Казаното от журналисти, политици, историци, самозвани "експерти" и всякакъв род други телевизионни лапацала не е толкова важно и интересно, но направи впечатление безкрайната и непонятна за позитивния ум злоба и омраза на правоверните "демократи" и политически отпадъци от сорта на Асен Агов и Александър Йорданов към Русия. Уж демократи, добри хора, а жадуват жестоки наказания и санкции към Владимир Путин, към Русия, дори това да доведе до световна война, която според тях несъмнено ще бъде спечелена категорично от САЩ. За мен по-интересно е казаното и стореното от двамата държавни мъже с влияние във външната политика – министърът на външните работи и президентът, тоест, как постъпи при казуса "Крим" официална България. И двамата двигатели на външната ни политика здраво оцапаха бохчата.
Министърът, смутен от първите действия на новото украинско правителство за промяна в Закона за основите на държавната езикова политика, екстремно се изнесе накъмто Киев, сътворявайки външно-политически гаф. Не може на едно демократично правителство, дошло на власт с демократичен преврат и подкрепяно от големите западни демокрации да се вменяват недемократични намерения и евентуални действия, като ограничаване правата на българското малцинство в Украйна, както заключаваме от казаното и стореното от министъра ни в Украйна. Абсурдно и глупаво. Как господин Вигенин ще гледа в очите колегата си от Украйна, когато страната стане равноправен член на ЕС, каквато политически коректна тенденция се очертава.
"Русия се проявява агресивно националистически както към Украйна, така и към страни от Югоизточна Европа, включително към България", заявил пък президентът Плевнелиев по време на лекцията си пред Дипломатическата академия във Виена. "Какъв е следният сценарий? В нашата страна имаме руско малцинство. Възможно ли е да организират протест и да се обадят на Русия, тя да прати свои хора и да се случи същото като в Крим?", развивал непрофесионално нездравото си развинтено въображение президентът пред несъмнено гледащите го с учудване слушатели. Ден преди лекцията си във Виена той бил на посещение в Лондон, където дал интервю за предаването HARDtalk на BBC. Там господин Плевнелиев също предупредил за евентуално възможно нашествие на Русия в България и посочил следните причини : "В България руски туристи купуват апартаменти по морето. Ако утре те се обадят в Кремъл и поискат да бъдат изпратени войски ...", попитал разтревожено той.
Вижда се, че нашият президент не прави никаква разлика между руско мнозинство в Крим и руско малцинство в България, при това временно пребиваващо, не повече от 1-2 месеца в годината. Не е наясно със значението на Крим за Русия и значението на България за Русия, което бих казал, че е незначително. Такива подробности и тънкости са неподвластни на плитката президентска мисъл. Това е така, защото освен умствената му недостатъчност, желанието да изглежда значим в очите на господарите си замъглява допълнително разумът му. Мисленето на нашия президент е само в черно и бяло и гледната точка е интереса на господаря – САЩ и ЕС са добрите, Русия е лошата. Само че, със сервилност и политически слугинаж, които са основната и единствена практика в нашата външна политика, национални интереси не се защитават и не се създава авторитет пред света. Пред собствения си народ също.
Историята наистина се повтара, както го е казал Маркс : "... първия път като трагедия, втория път като фарс". След разгрома на военната интервенция срещу Съветска Русия и краят на гражданската война, страната е изолирана политически и икономически от тогавашния буржоазен свят. През пролетта на 1922 година съветска делегация за пръв път взима участие в една международна конференция, проведена в Генуа. Използва се случаят и се постига споразумение със също така изолираната Германия, договорът от Рапало от 16 април 1922 година, допълнен по-късно от търговска спогодба. Така в търсене на работа, към Съветския съюз се насочват много германски инженери. Две години по-късно, през 1924 година Съветския съюз е признат от по-големите европейски страни – Великобритания, Франция, Италия, Швеция; признат е от Австрия, Норвегия, Дания, Гърция, както и от Мексико и Китай. И така полека-лека Съветския съюз излиза от изолацията, за да се стигне по-късно до военно-политически съюз по време на Втората световна война между Съветския съюз, Великобритания и Съединените щати. И ако тогава тези събития са били драматични, то днешните аналогични на тях са си от самото начало комични. Така че и сега големите западни демокрации ще се поцупят, поцупят, ще помрънкат срещу "своеволията" на Путин, постепенно ще се успокоят и сръднята им ще мине. И бързо ще забравят всичко, защото Русия е голям пазар и източник на евтини суровини, което е съблазнително за всеки капиталист. Убеден съм, че повечето европейски компании, имащи търговски отошения с Русия, няма да се съобразят с евентуални икономически санкции срещу нея. Освен това Русия също обмисля ответни действия срещу евентуално наложените от ЕС и САЩ санкции, от което самите санкциониращи ще понесат загуби. А на ЕС и САЩ може да им се наложи да преглътнат и други нарушения на целостта на Украйна от страна на Русия. Всяко чудо за три дни, както мъдро е отбелязал народът ни. Но на българските "демократи" им се иска някак си Русия да бъде разбита, унищожена и разграбена. Така само могат да преодолеят комплекса от нея, който ги измъчва. Уж либертарианци, обожават свободата, а не признават правото на Русия и руския народ да съществуват според собствената им воля и разбирания. А защо, и те не знаят.
Вместо съвсем прагматично да търсим и използваме руския пазар и руските суровини за икономически просперитет, ние залитаме в глупави и безплодни политически противопоставяния. Вместо да приемаме руските туристи с открити душа и сърце, ние ги отблъскваме със злобно грачене. Турция, която е много по-важен военен съюзник на САЩ, отколкото сме ние, приема руските туристи в своите курорти без да се замисля, че ще направи лошо впечатление на съюзника си. Говорейки за енергийна независимост и санкции срещу Русия, президент Обама откровено лобира пред Европейския съюз в полза на us-американските газови компании, а нашите политически льольовци Вигенин и Плевнелиев го зяпат в устата и лапат мухи. Светът става все по-прагматичен и човечеството все повече се доближава до своята същност – да се труди за да удовлетворява своите материални потребности, да развива и прилага способностите си – индивидуални и колективни. Политическите, философските и особено религиозните възгледи, които пренебрегват и заобикалят обективната материална действителност са анахронизъм. Ислямският фундаментализъм и тероризмът са анахронизъм, насилственото налагане на демокрация и демократични ценности също. И нашите политици също са анахронизъм, те не съответстват и са в противоречие с времето, защото пренебрегват материалните интереси на българското общество, което е естествената им задача, заради криворазбраните евроатлантически ценности. Да вредиш на себе си и на народа си в услуга на чужди интереси си е чиста проба политически мазохизъм, при това удовлетворението и насладата от което са двойни – един път от презрението и унижението на господаря и втори път от омразата и присмеха на собствения ти народ.
НОВА ИГРА ЗАВЛАДЯВА БЪЛГАРИЯ. ПЕЧАЛБИ - ...
БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА В БРИТАНСКАТА БИБЛИО...
Митрополит Морфу Неофит
БЪЛГАРСКИ СЪКРОВИЩА В БРИТАНСКАТА БИБЛИО...
Митрополит Морфу Неофит
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 34346
