Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2014 19:04 - Коментари(и) :
Автор: kvg55 Категория: Забавление   
Прочетен: 721 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 01.03.2014 15:17


28.02.2014г.
Тъжно е, когато глупостта и безумието обхванат цели народи и общества, партийни и държавни водачи, от които зависи съдбата на много хора. Тогава, освен че е тъжно, е и тежко за потърпевшите от делата на глупостта. Това съм написал в постинга си от 16.05.2011 г., в който разсъждавам за глупаците и глупостта. Спомних си за него във връзка със събитията в Украйна. Покрай това полека-лека в съзнанието ми изплуваха и други примери. Разбира се, тук няма да стане дума за кръглите глупаци, на които през живота им нито една умна мисъл не е посетила главите им. Те не са интересни и опасни, защото са ясни и се знае, какво могат и какво да се очаква от тях. Ще говорим за умните, за относително умните, които по стечение на някакви обстоятелства извършват глупаво дело, от което потърпевши са не само те, но и много други невинни хора. Редно е най-напред да кажем за нашите си глупаци, защото все пак "нашето гардже е най-хубавото" и нашите глупаци са най-глупавите в целия свят.
Преди осем месеца едни глупаци в парламента, имената им са всеизвестни, предложиха лицето Делян Пеевски за председател на Държавна агенция "Национална сигурност". От това предложение произлязоха протести на граждани, които продължават и до днес. Те пречат на движението в столицата, пречат и на спокойната работа на правителството, което е сформирано от същите тези глупаци. Като страничен ефект от "предложението Пеевски" и на други не толкова поразителни глупости, извършени от ръководството на БСП, в тази партия възникнаха процеси на сепарация.
Оказа се, че глупаците не са само в управляващото мнозинство, но са и в опозиционното мнозинство. Веднага след сформирането на парламента опозицията реши да не присъства на заседанията, защото не ги признавали за първа политическа сила. А само преди три седмици (на 06.02.2014) опозицията внесе вот на недоверие към правителството на Пламен Орешарски за "провал в областта на сигурността и обществения ред". Премиерът определи мотивите за вота като самокритика на ГЕРБ за собственото им управление в тази област, а един от главните защитници на вота от парламентарната трибуна беше Цветан Цветанов, разследван от прокуратурата за груби нарушения, а може би и за престъпления в работата си на министър на вътрешните работи в правителството на ГЕРБ.
Всеобщото мнение беше, че този вот е доста глупаво хрумване на опозицията, а дебатите преди вота имаха силно комичен оттенък.
Преди не повече от десет години, лидерът на либийската революция Муамар Кадафи и силно желаещият да стане президент на република Франция Никола Пол Стефан Саркози дьо Наги-Боча се сближават в едно загадъчно и странно (между арабин и евреин) приятелство. Загадъчността и странността на приятелството се разсейват в началото на 2012-та година, когато г-н Саркози вече като президент, предната година е инициирал военна агресия с ракети срещу правителствените войски на Либия в подкрепа на бунтовниците срещу режима на Кадафи – новинарският сайт Mediapart съобщава за финансова подкрепа от Кадафи за Саркози в размер на 50 милиона евро във връзка с кандидат-президентската му кампания, позовавайки на документи. Оказва се, че приятелството им има и материално изражение. Саркози естествено отрича твърдо и категорично за такава помощ, но губи в надпреварата за втори мандат. За това скъпо приятелство се заговорва отново в началото на тази година, когато френската France 3 TV излъчва едно от последните интервюта на Муамар Кадафи. В интервюто той потвърждава, че Либия е финансирала предизборната кампания на Никола Саркози на президентските избори през 2007 година. Интервюто е ог 16 март 2011 година, а думите на Кадафи са : "Саркози стана президент благодарение на мен. Дадох му средствата, които му помогнаха да спечели".
Едно приятелство е здраво и дълготрайно, когато носи изгода и на двете страни. Има и приятелства, при които едната страна винаги губи, а другата само печели. В това странно приятелство глупакът се оказва Кадафи, защото вече не е между живите, а страната му е раздирана от политически и етнически конфликти и е икономически отслабена и зависима, за което голям принос има и "приятелят" му Саркози, а глупостта му е в това, че е допуснал евреин да му бъде длъжник. Както видяхме, евреинът намери изгодният за себе си начин да се издължи на кредитора си.
През миналата година Република Украйна преговаря за асоцииране в Европейския съюз. Непосредствено преди подписването на споразумението за асоцииране, в края на месец ноември Украйна прекъсва едностранно преговорите. Инициатори за прекъсването на преговорите естествено са президентът Виктор Янукович и министър-председателят Микола Азаров. Изключително глупаво политическо действие, защото и президентът и премиерът не може да не са знаели за проевросъюзните настроения сред част от украинското население и особено за противниците си, който чакат всяка една тяхна политическа грешка за да ги свалят от власт. Доколко членството на Украйна в ЕС ще оправдае очакванията на желаещите го, е отделен въпрос. Но грубото прекъсване на преговорния процес е изключително глупаво политическо действие, което виждаме, три месеца по-късно, до какво доведе – загиват хора, страната е пред гражданска война и териториално разделение, разрушават се сгради, Микола Азаров подаде оставка, а на Виктор Янукович парламентът му спретна преврат и го освободи от поста. Дори е обявен за международно издирване. Такива резки обрати в политиката не са препоръчителни.
Ако господата Янукович и Азаров бяха изучавали внимателно диалектическия и историческия материализъм щяха да знаят, че противоречията следва да се разрешават, а не да се замазват. Да се разрешават, а когато става въпрос за социални противоречия, да се подхожда внимателно и мъдро. При разрешаването на социалните противоречия насилието не дава добър резултат, освен ако радикално не ликвидираш политическия противник, както при разгрома на Парижката комуна например, но на такива едни действия вече не се гледа с добро око от буржоазния свят. Лицемерно разбира се, защото този свят също практикува и тихомълком одобрява и премълчава насилие, когато това е в негов интерес.
Не мисля, че господата Янукович и Азаров са желаели такова разрешаване на украинските противоречия. А и съмненията, че крайно десни елементи са провокирали насилието, са основателни. Но едни мъдри ръководители трябва да предвиждат провокациите и да ги избягват. Интересно защо са прекратили преговорите и какво са очаквали да се случи след прекратяването им? Какво са очаквали, вече няма значение, процесите са почти извън контрол и такива умствено ограничени политици трябва час по-скоро да напускат политическото поприще.
Защо са прекратили преговорите? Няма да кажа, че господин Путин е наредил така, защото господин Путин и хората около него не са глупави злодеи. Колкото и да са "зависими" от Москва, Янукович и Азаров не са марионетки пряко поставени от Москва, а са избрани –  Янукович пряко от народа, а Азаров и кабинетът му са одобрени от парламента. А носят и глави на раменете си.
Ако не желаят да присъединяват страната към Европейския съюз или господин Путин не го желае, то защо са предприели въобще преговорите. Можеха да отлагат, можеха да предприемат реформи и да подобрят жизнения стандарт на населението, като го ангажират с труд. Както се видя, господин Путин е склонен да подпомогне финансово Украйна. Ако са некадърни – написах го по-горе – да напускат политиката.
Ако условията за асоциирането на Украйна в Европейския съюз са били неизгодни за страната, което е много вероятно, предвид резултатите за България от нашите преговори. Тогава има и друг начин да се оттеглиш – появяваш се в телевизора и обясняваш на целокупното население с разбираеми думи, какво се иска от страна на ЕС, какво евентуално губи и печели страната ти от това членство. Обявяваш, че ще бъде проведен референдум за приемането на страната и подписването на договора. Оставяш народът да реши този важен и, както се видя, спорен въпрос. Печелиш доверие и популярност сред избирателите. Снемаш от себе си отговорността за бъдещето неудовлетворение и недоволство сред населението от асоциирането или неасоциирането. А сега какво, украинците ще си кажат, че са избрали един глупак за президент, който предизвика в страната им размирици. Все пак глупостта бързо го напусна, та не продължи да упорства и се съгласи на примирие и избори.
Новите управляващи на Украйна също не дават вид да са особено умни, след като веднага налетяха на Международния валутен фонд за финансова помощ и говорят за забрана на руския език в Украйна.
Нашите управници постъпват по същия начин – не ни питат за нищо. Но у нас глупаците са избирателите, защото търпят и не протестират, както и us-американците не протестират, когато синовете им загиват в Ирак и Афганистан за чужди частни интереси. Утешителното в крайна сметка е, че глупавото и тъжното вървят ръка за ръка със смешното, както за страничният, безпристрастен и емоционално несвързан наблюдател приключват всички исторически събития.




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 5756677
Постинги: 2808
Коментари: 25799
Гласове: 34181
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031