Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.12.2013 11:35 - Коментари(и) :
Автор: kvg55 Категория: Забавление   
Прочетен: 660 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 20.12.2013 16:13


12.12.2013г.
Напоследък окупиралите Ректората на Софийския университет "ранобудни" студенти започнаха да проявяват здрав разум, а водещите ни политици Станишев, Борисов и Местан изглупяха. И въпреки, че един мъдрец (Хенри Луис Менкен) е констатирал, че колкото повече остарява, толкова повече се убеждава, че мъдростта не идва с годините, младите да поумняват, а старите да изглупяват е напълно закономерен естествен процес.
По-напред ще отбележа изглупяването на възрастните, след което е най-добре да ги забравим завинаги, макар че те ще продължават да ни досаждат и предизвикват с глупостите и махленските си свади, както го направиха от началото на встъпването си във властта с предложението "Пеевски" едните и след излизането си от властта с отсъствието си от парламента другите.
БСП и ДПС от една страна и ГЕРБ от друга на 16.11. т.г. (събота) организираха партийни митинги съответно в София и в Пловдив. Целта на митингите беше управляващи и опозиция да премерят количеството на електоралните си единици, но предвид резултатите и медииният отзвук за тях, от гледна точка на здравия разум, провеждането им беше ненужно и даже вредно, защото извади на показ нездравите фантазии на партийните ръководства за десетки и даже за стотици (при ГЕРБ) хиляди подкрепящи ги електорални единици. И още по-лошо – видя се калпавият електорален материал на въпросните партии. Този материал може да даде политическата власт на тези партии, но не е способен да изисква от тях да защитават и удовлетворяват неговите интереси, защото самият той, както се видя по телевизиите, не е наясно за собствените си интереси, което означава, че с подобен социален материал обществен прогрес в близкото бъдеще е немислим. И със сигурност участниците в двата митинга на следващия ден са отнесли доста "благословии" от служителите по чистотата в двата града.
Водачите на двата митинга също не останаха по-назад от електората си – Станишев се извини на българските турци за възродителния процес. "БСП имаме историческа вина пред българските турци – за възродителния процес и се извиняваме за това", "ни в клин, ни в ръкав" изтърси лидерът на социалистите, човъркайки позараснали стари рани в душите на българите с ислямско вероизповедание. Не бих приел, че БСП има отношение към т. н. възродителен процес от 1984-85 година и че на редовите членове на БСП и на предшественичката й Българската комунистическа партия може да се вменява историческа вина за възродителния процес. Този процес беше замислен и осъществен от управляващата върхушка на БКП чрез репресивните органи на държавата и без одобрението на масата от партийните членове. Казвам го като редови член на БКП по времето на събитието. Освен това, предприетите от тогава управляващите мерки за "възраждане" на една част от българите не са били своеволни и необосновани, а са имали обективни предпоставки и причини и са целяли защитата на националната сигурност, което обаче не ги оправдава за начина, по който са осъществени мерките. В неподходящо вече време, българските комунисти бяха принудени да свършат най-трудното от многото, което родната буржоазия, градската и селската, през шестдесет и шестте си години управление трябваше да направи, но заслепена от алчност за власт и богатство не го стори – да изличи всички видими остатъци от потурчването на изконно българското – турщини в езика, имена на хора, наименования на населени места и местности. И много по-важното. Да промени невидимото. Да пречупи рабската психика и навици; да отслаби страхът от властта и омразата към държавата, натрупани през вековете иго. Българската буржоазия не само не го направи, но подивяла от страх, че може да загуби богатство и власт стигна дотам, един български писател да изрече за делата й думите : "Клаха народа си така, както и турчин не го е клал".
И днес новородилата се в годините на прехода нова наша буржоазия отново убива българския народ. Не така грубо и зловещо, както преди деветдесет години, но достатъчно ефикасно за да го докара до изчезване.
Станишев заяви на митингуващите още и следното : "Няма да ви предадем. Няма да се изплашим. Няма да ни купят. Няма да ни пречупят. Защото каузата ни е голяма. Ще бъдем заедно, ще бъдем силни, ще бъдем диалогични и ще направим така, че България да бъде добър дом за всички наши съграждани". Дали всичко това е така, както го реди лидерът на социалистите, ще разберем след изборите за евродепутати догодина напролет.
От своя страна на митинга в Пловдив Борисов се изцепи по своему, както само той си го може – постави интересите на евробюрократите от Брюксел над интересите на поддържниците си с думите : "В парламента ще стоим, защото не искам да дразним Брюксел – да бъдем честни. Иначе –  и миг не бих стоял там". Любимият на 1081605 броя българи Борисов стои в парламента заради спокойствието на чиновниците в централата на евросъюза, а не заради интересите на верните и търпеливи негови избиратели. И тези заслепени в любовта си към вожда избиратели пак ще го изберат. Както впрочем ще бъде избран и Станишев, от други не по-малко заблудени и гламави гласоподаватели.
От тяхна си страна, тъй като "утрото е по-мъдро от вечерта", "Ранобудните" студенти пък размислиха и осъзнаха, че пречат и нарушават правата на своите колеги преподаватели и студенти, поразхлабиха клупа на окупацията и я ориентираха в демократична посока чрез трансформирането й от тотал(итар)на в либерална окупация, тоест режимът на говорене и придвижване в двора и сградата на Ректората бил станал по-свободен и се възобновили учебните занятия. "От 18 ноември (понеделник), ние, окупиралите Ректората на Софийски университет, каним нашите колеги и преподаватели да се завърнат в окупираната сграда, за да продължат учебната и научна дейност, като за целта прехвърляме окупационния щаб в Аула Магна, най-символичното място за Университета!", разбираме от декларацията на "ранобудните", изпратена до медиите.
Студентите започнаха окупацията от морални подбуди. Благороден е поривът на младежта да се отърси от мръсотията на прехода, но това ще е изключително трудно и не е съвсем този начинът. Все пак университетите са място за сблъсък на идеи – научни и донякъде политически. Дотолкова политически, доколкото философията, правото, историята, социологията и останалите науки за обществото са класови и партийни науки. Но на университетите никак не им приляга да бъдат поле за политическа и партийна практика, което е само формален повод за евентуална критика на действията на "ранобудните". И понеже в нашите университети, както и в обществото ни въобще, няма сблъсъци на идеи, в които да се изразходва енергията на младежта, съвсем логично се стигна до по-първичното и елементарното – сблъсък на политическо-партийни интереси, тоест до сблъсък на хора. Прекрасно доказателство за това, че окупационните действия на "ранобудните" обслужват партийни интереси, умишлено и съзнателно или не е друг въпрос, е декларацията от 28 октомври т.г. на Института за свободен капитализъм "Атлас" (ИСКА) в подкрепа на студентската окупация на Софийския университет "Свети Климент Охридски""Подкрепяме и се гордеем!" е озаглавена декларацията. Основното искане на окупаторите за оставка на правителството е в интерес и услуга на партиите, чиито партийни интереси, опаковани в идейно-теоретична опаковка изразява и защитава ИСКА – СДС, ДСБ, България на гражданите, донякъде ГЕРБ и разни други дребни и незначителни партийни формирования, причисляващи се към така нареченото "дясно" политическо пространство. Тези изгладняли от продължително опозициониране партии най-настоятелно желаят извънредни избори, надявайки се да влязат в парламента, а след това и в изпълнителната власт, където е добрата храна, заветна цел на всяка партия у нас. Особено голямо в това отношение е желанието на неотдавна загубилите властта вождове на партията ГЕРБ, по произтичащи от предишното им управление причини.
Искането на студентите за нов морал в политиката е прекрасно и възвишено, но за съжаление е неизпълнимо при сега съществуващите у нас условия. Искайки нов морал и справедливост, тези млади хора слагат каруцата пред магарето и започват строежа на обществената сграда наречена нова България от покрива, а не от темелите (основите). Ако тези студенти бяха изучавали историческия материализъм, щяха да знаят, че моралните възгледи, прояви и отношения са производни на икономическите отношения и особено най-много от отношенията и формите на собственост върху средствата за живот на индивидите и материалните блага въобще.
Процесите на криминалната партикуларизация, разпределяне и преразпределяне, по-точни са думите заграбване, разграбване и плячкосване на социалистическата държавна и кооперативна собственост, а в някои случаи и на лична на гражданите собственост, спомнете си за така наречените финансови пирамиди, които чрез обещаваните умопомрачително големи лихви засмукаха немалко пари и жилища на българите, не могат да произведат и възпроизведат светъл и чист обществен морал. Участниците в тези процеси, които придобиваха собственост върху земи, заводи, други недвижими имоти, производства, технологии и пазари чрез убийства, изнудване, насилие, подкупване, кражба, лъжа, измама; забогатяваха чрез корупция, контрабанда, трафик на хора и наркотици и прочие лицемерно отричани и осъждани от буржоазния морал злодеяния, но неотменимо присъщи на буржоазното общество, които прояви теоретиците от ИСКА съвсем безскрупулно приписват като рецидиви на отдавна останалият в историята реален социализъм, няма как да са морално чисти и неопетнени според представите на протестиращите студенти. Такива хора не могат да бъдат дори лицемерно "морални", защото са изцяло погълнати и неизлечимо и неизличимо белязани от практиката на своето материално забогатяване. За изсветляването на първоначално заграбената материална собственост трябва да минат десетилетия и да се сменят поколения собственици. Това показва историята на по-напредналите от нас наши пътеводни "звезди" в капиталистическото строителство – САЩ, Великобритания и Франция.
В не толкова далечната 1998 година колективът на предприятието в което работех, по инициатива на ръководството регистрира търговско дружество с една-единствена цел – участие в приватизацията на предприятието. Бяха изготвени необходимите за това документи, но след представянето им в Министерството на икономиката (Агенцията за приватизация), за да бъдела задвижена процедурата по приватизацията, на отговарящият за това представител на дружеството беше поискан непосилният за възможностите ни подкуп от триста хиляди лева. И всичко приключи с това. Наивното ръководство осъзна, че работническо-мениджърска приватизация за нашето предприятие не може и няма да има. Но не всички работници разбраха причината за неуспеха, защото повечето от тях не се и досещаха за алчността и корумпираността на управляващите държавата.
И именно такива и подобни тям хора, чрез икономическата си власт отдавна контролират и политическата такава, в която са поставили свои марионетки, и които марионетки не могат да бъдат с по-различен морал от морала на своите господари. Просто защото са постигнали успеха си по същите порочни начини. Тези хора ни управляват днес, както ни управляваха вчера и завчера, и както ще ни управляват и утре след извънредните или редовните парламентарни избори. Изключително рядко притежаващите икономическата власт не се интересуват и от политическата такава. Известно е, че двете власти са тясно свързани и преплетени, като едната се облагодетелства от другата и обратното. Забогатялите само с ум, труд, находчивост и по щастливо стечение на обстоятелствата са незначително малцинство и не влияят съществено на икономическите и политическите процеси у нас.
Ако "ранобудните" студенти бяха изучавали историческия материализъм, щяха да искат не нов морал и справедливост, а ревизия на икономическите процеси на прехода – на приватизацията и реституцията, защото от пороците на приватизацията и реституцията произхождат пороците в политиката, съдебната система и в поведението на индивидите. Но и при такива искания, също нямаше да получат масова подкрепа, а за успех въобще не отварям дума, защото обществото ни вече е крайно деградирало в икономическо, идейно и умствено отношение, за което освен споменатите има и други причини, описанието на които изисква доста място и време. Разломът в българското общество между интелекта и знанието от една страна и глупостта и простотията от друга страна става все по-широк и по-дълбок. И като че ли страната на глупостта, простотията и нихилизма към интересите и духа на изначално българското взема връх и пространство и хвърля мъртвешка сянка върху интелекта, знанието и културата.
Общество, в което основен мотив на поведение и главна цел са материалното богатство, за чието придобиване са допустими всякакви средства, включително престъпни, и срещу което никой не се съпротивлява, дори определените да защитават законите институции, си има и съответния морал – бързото забогатяване е похвално и за пример на другите, безпринципното и брутално забогатяване не се осъжда и отхвърля от обществото, а престъпното забогатяване е ненаказуемо от юрисдикцията.
Така завзетата власт не се пуска без бой. И понеже способни и желаещи да ревизират прехода хора с възможности не се виждат, то пред страната ни остават два пътя – кървава гражданска война, което е никак вероятно, предвид психологическите нагласи на населението или постепенно изчезване на етническите българи от населяваната от тях сега територия чрез емиграция и естествено и принудително измиране.
Сега у нас управлява капиталът, а на капиталът чувства, съвест и сантименталност не са присъщи. На капиталът му е абсолютно безразлично от какво ще извлича печалба. Ако ще спечели добре, то веднага ще продаде и бащината си земя и майчиното си мляко; абсолютно безразлично му е от кого ще извлича печалба – от българина, циганина, турчина, сириеца или афтанистанеца. Капиталът печели и от смъртта. Затова продава дрога и води най-кръвопролитните войни в историята на човечеството. Евентуалното изчезване на българите и тяхната държава никак не интересува световният и местният капитал. За него е добре дошло, че това наивно племе не осъзнава съдбата си, не знае интересите си и по тази причина не му създава проблеми. Капиталът е срещал много такива племена в Африка, Азия и Америка, когато векове наред извличаше почти безплатно природните богатства от тези континенти.
Тази наша днешна обществено-политическа инфантилност има своите зародиши в станалото спорно относно последиците си върху българите иго. Когато през развитото европейско средновековие са се формирали отделните европейски народи и държави, държавата България и народът българи са били разбити и смазани от една чужда тям религиозно сила, което е от съществено значение, предвид същността на религията като господстващ обществен мироглед през тази епоха. Когато в другата част на контитента е имало Ренесанс и се е създавал новият буржоазен човек, тук българинът е криел своята вяра и духовност в църкви под земята и затънтени в дън горите манастири. Когато развивайки модерната промишленост, забогатяващата европейска буржоазия започва да гледа гордо и смело на света и да го завладява, българите все още заравят парите си дълбоко в зимника и смирено прекланят глава пред завоевателя за да оцелеят физически и духовно. Не ще и дума против, че игото е объркало дълбоко естественото наше развитие и от което объркване още не сме се оправили.
И затова, когато министърът на икономиката и енергетиката господин Драгомир Стойнев сподели, че още при предишното правителство на ГЕРБ имало приказка us-американска компания ("Уестингхаус") да строи седмият реактор на АЕЦ "Козлодуй" се замислих озадачен. Прекрасно. Така България става символ на световния мир и мирното съвместно съществуване, а електроцентралата символ на българо – руско us-американската дружба. Само че съзрях опасност. Тъй като ние българите не сме особено силни и компетентни във външната политика, което ни личи от постоянното клатушкане между "великите" сили, между не толкова великите и между съседите, и както често мешаме политиката със сервилността, като омешаме и технологиите в АЕЦ "Козлодуй", символът и самата българо – руско us-американска дружба може да хвръкнат и се изпарят във въздуха. Така евентуално ще минем на свещи за осветление и така за дълго ще се отърва от прескъпите и бързоизгарящи енергоспестяващи крушки, наложени ни насила от ЕС.
Като споменах за външна политика, напоследък все по-често ни спохождат и плодовете на нашата външна политика. Тъй като от години успешно утвърждаваме демокрацията и демократичните ценности в страни от Близкия и Средния изток – най-продължително в Афганистан, за по-кратко в Ирак, акуширахме на демокрацията и свободата в Либия, а напоследък оказваме морална и логистична помощ на опозиционните сили в Сирия, които с демократично оръжие в ръце се борят да свалят от власт диктаторът-тиранин Башар Асад и да въдворят в страната мир, веротърпимост и демокрация, страната ни е залята от благоразположени и обичащи България и народът й афганистанци, иракчани и сирийци, желаещи да обикнат още повече и за по-дълго време родината ни. Всички тези скъпи гости могат да станат катализатор за социални промени у нас, предвид тяхната настоятелност за удовлетворяване на потребностите им, нещо което липсва на любезните  домакини, както и да оправдаят построяването на ЯЕЦ "Белене", предвид увеличаващата се битова консумация на електроенергия като следствие от тяхното гостуване.
Отскоро вече подкрепяме и протестиращите в Украйна за присъединяването на страната към Европейския съюз и затова след време трябва да очакваме драги гости за по-дълго гостуване и от тази страна. Без да се меся във вътрешните им работи ще кажа, че от членството в ЕС по-голяма полза ще имат водещите държави в съюза, отколкото самата Украйна. Развитите страни в ЕС търсят пазари и черноработници – Украйна ще им осигури обширен пазар, на пазара за черноработници ще се конкурира остро с България и Румъния, и за всичко останало (стоки и услуги) с Германия, Франция и Великобритания, много по-конкурентноспособни от нея. Че дори и с Италия, Испания, Чехия и Полша. А ако все още имат неприватизирани апетитни хапки в икономиката, ще изпитат на гърбовете си честността, почтеността и щедростта на чуждестранните инвеститори. Въобще ще разберат, що е това свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали в съвременна обединена Европа.
Украйна е обширна и природно богата страна, по площ е по-голяма от Германия, има излаз на море и влияние в черноморския регион, с прилично развита икономика – втора по сила след Русия в бившия Съветски съюз, след чието разпадане икономиката й наистина значително се съкращава, но при правилна вътрешна организация и управление, с по-малко политика и повече икономика, в сътрудничество със страните от ОНД може да възвърне икономическата си мощ и икономическото и политическо влияние. В този смисъл гледам на протестите в Киев със съжалително недоумение. Брюкселските чиновници няма да премахнат корупцията и корумпираните им политици; няма да възстановят и икономиката им, както не го направиха при нас, но със сигурност ще им наложат бюрократични директиви за възобновяеми енергийни източници и други такива подобни недомислици.
Украинците няма да станат европейци, когато влязат в ЕС, както се изрази нашата хубава девойка, подкрепила протестите на място, защото те са си европейци, каквито впрочем сме и ние българите, още от време оно. Макар и различни, всички народи населяващи континента Европа сме европейци по рождение.
Очистването на украинското общество от корупцията трябва да направят самите украинци, пречиствайки най-напред себе си. Друг път няма. И след като са започнали някаква борба, в тази посока следва да насочат усилията си, а не да гледат захласнато към лицемерния и егоистичен Запад и да обвиняват Русия, че защитава интересите си. Те самите трябва да се научат да отстояват интересите си, и личните, и обществените. И ако успеят да го направят, няма да им трябват Европейския съюз и неговата тъпа и бюрократична администрация.
Същото впрочем, трябва да направим и ние българите.
Но как да стане това, като една значителна част от нас (51,3% според изследване на СУ) се определят като овчовеци (овчовеци – индивиди, които мекат, сиреч блеят като овце), тоест приемат "мекането" за правоговорно. Видимеее, направимеее, пишемеее, четемеее, ходимеее, говоримеее; меее, меее се чува около мен, сякаш съм в пълна с овце кошара. И тъй като говорът е материален израз на мисленето, то може да се предположи, че процесите в главите на овчовеците са сходни с процесите в овчите мозъци.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 649231
Постинги: 297
Коментари: 3369
Гласове: 17036
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930