Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2013 10:59 - Коментари(и) :
Автор: kvg55 Категория: Забавление   
Прочетен: 605 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 18.09.2013 20:10


18.09.2013г.
Наскоро у нас на поредно височайшо посещение беше още един връх от по-голямата част, тоест на глупавата част, предвид разклатеното състояние на съюза, от евросъюзното бюрократично чиновничество – госпожа Дорис Пак, по нейно признание "германски европеец", председател на Комисията по култура и образование в Европарламента, председател на Европейската народна партия (ЕНП) – жени и член на централното бюро на същата тази партия. Както се вижда, много отговорен фактор. Преди госпожа Пак последователно ни ощастливиха, госпожа Вивиан Рединг, заместник-председател на Европейската комисия, комисар на ЕС по въпросите на правосъдието, основните права и равенството, измислила не съвсем ясното политическо понятие "олигархията от старото време", представляващо според нейните разбирания важен елемент от съвременната българска икономическо-политическа действителност и господин Ханес Свобода, водач на групата на социалистите в Европейския парламент (групата Прогресивен алианс на социалистите и демократите).
Та тези елитни еврочиновници с посещенията си раздвижиха общественото съзнание у нас така – господин Свобода удари рамо на властта, а госпожа Пак подпря опозицията. Господин Свобода даде ценни съвети за цялостна реформа на нашето управление, забелязвайки "редица важни подобрения на политическата култура" у българите в сравнение с предишното си посещение и "потупа по рамото протестиращите" като не видя "незаконни действия, тайно финансиране или анти-демократични практики по време на антиправителствените протести", а госпожа Пак в желанието си да помогне на съпартийците си по ЕНП от ГЕРБ в стремежът им да катурнат правителството на Орешарски, изговори куп глупости относно вътрешнополитическата обстановка в страната – за марионетното правителство; за добрата партия Атака, когато подкрепя ГЕРБ и за лошата партия Атака, когато подкрепя БСП и ДПС; за добрите протестиращи, които искат диалог с властта, а тя им го отказва пренебрежително, и в крайна сметка си тръгна отчаяна от това, което вижда у нас. Разбира се, глупостите са й пошушнати от ГЕРБ, но ако госпожата имаше в главата си ум, нямаше да ги повтаря папагалски, а щеше да си направи труда да разпита и вникне в конкретните обстоятелства и причини, тоест щеше да се отнесе критично към съпартийците си, както би направил всеки мислещ западноевропеец, когато се отнася за българи. Ето такива глупаци и лицемери ни управляват от високото място в Брюксел. Неотразими глупаци и безподобни лицемери, което е тъжно за интелекта на българите и тревожно за бъдещето на страната им. Онези наши управници, които имат що-годе собствени мисли в главите си относно съдбата на България, трябва сериозно да се замислят за бъдещето на страната ни като член на европейското семейство, защото глупакът, заемащ висок обществен пост е опасен не толкова за себе си, отколкото за останалите и цялото общество, а лицемерът е полезен само на себе си.
Лицемерието и глупостта някак си все повече се утвърждават като стандарти в международните отношения и в частност в отношенията между страните членове на Евросъюза. За това писах и в предния постинг, защото то всеки ден се набива в очите и ушите ни. Партикуларните и егоистични тенденции в отношенията на съставляващите Европейския съюз държави се разрастват и усилват. В условията на икономическо, политическо, социално и всякакво обективно създадено и постоянно субективно създавано неравенство между тях инак не би могло и да бъде. Съюзът отива към кардинално преустройство, а може и към окончателен разпад. При разумни отношения е възможно Европейският съюз да се прероди, но едни от съставляващите го сега страни със сигурност ще отпаднат или поне няма да са със сегашния статут и права, ако водещите съюза страни не променят отношенията в самите себе си, между себе си и към останалите страни-членки, особено към изостаналите като нас. Затова следва вече да имаме едно и повече наум за любовта и грижата в евросъюзното семейство, за да не се окажем  след не много време безпризорни, каквито ни желаят Турция, САЩ и Русия за своите си интереси. Сляпото доверие в добрите намерения спрямо нас на съседи, политически партньори, евроатлантически приятели, тяхните приятели и приятелите на тяхните приятели, което практикуват нашите политици и държавни чиновници в международните ни отношения е проявя на глупостта, за която споменах по-горе. Каквато впрочем глупост е и постоянното подозрение и обвиненията в нечисти цели и намерения към други страни. Нашите политици са лицемерни и глупави във вътрешната политика и само глупави във външната политика. А освен глупави, са и страхливи.
В същото това време, докато у нас се радвахме на гореспоменатите европейски светила, намерението на САЩ да бомбардират Сирия с ракети срещна решителната съпротива на международната общност срещу военните действия в подкрепа на мирното уреждане на конфликта. Като се започне от Китай и се завърши със самите Съединени щати, където "Десетки демонстранти се събраха днес пред Белия дом, за да протестират срещу възможно решение на президента Барак Обама за ракетни удари срещу Сирия. Демонстрантите скандираха "Долу ръцете от Сирия" и "Това не е наша война", призовавайки президента да не се намесва в конфликта между привърженици на Башар Асад и на опозицията", според Vesti.bg.
Като резултат от едно неслучайно изразено от държавния секретар Джон Кери съмнение, САЩ бяха убедени да отложат военния удар по Сирия срещу поставяне на химическите й оръжия под контрола на ООН и последващото им унищожаване. Сьс своята инициатива Русия успя да прелъже САЩ така, както се прелъгва развилняло се глезено дете, което тропа с крак, реве и заплашва без да знае, какво иска. Прелъгва се с лакомство или играчка, докато се успокои и миряса. Та и САЩ са като малко дете, прелъгват се. И за да запазят световния мир, в бъдеще Русия и Китай ще трябва все така внимателно да къткат "разглезения малък лигльо", докато им омръзне и вземат, че го напляскат възпитателно. Колкото по-скоро народът на Съединените щати на Америка осъзнае своята сила и значение за мирното развитие на човечеството, поиска сметка от своите политици за водената главно в интерес на олигархичните кръгове външна политика, настройвайки по-голямата част от планетата срещу себе си и превърнат страната си в духовен и идеен водач на целокупното човечество заедно с техническо-икономическото им лидерство, толкова по-бързо това човечество ще преодолее кризата, в която е изпаднало и ще дръпне към бъдещето в качествено нов етап от своето развитие. За съжаление засега сред us-американското общество не се забелязват обективни предпоставки за прогресивни качествени промени, които да променят облика му и поставят страната начело на световния социален прогрес, което би изключило всякакви предпоставки за световна война. Затова все още страната продължава да се забърква в международни конфликти, налагайки интересите на управляващите я финансово-индустриални кръгове по начин, който не печели симпатиите и уважението на човечеството и го заплашва с война.
В случая със Сирия гъвкавата мисъл на руската дипломация се изправи срещу първичния инстинкт на ковбоя САЩ и се оказа по-силна и ползотворна от грубата физическа сила. Съвсем логично идеята победи ракетите, защото това е и обективната тенденция в развитието на човечеството – при цивилизованите хора и общества разумът да взема връх над страстта, било тя за власт или богатство. Както вече съм писал, us-американската държавна администрация още дълго трябва да се учи на благоприлично, възпитано, културно и цивилизовано общуване от вековно мъдри народи като китайският и руският, защото пътят към мъдростта е дълъг. А те дори още не са усвоили лицемерието, подлостта  и коварството на европейците. Стремежът към мъдрост, мир и разбирателство е човешкото поведение, докато пъченето на мускули е животинско поведение. Но и най-висшите животни, бозайниците, за разлика от някои хора, при застрашаващи живота им обстоятелства проявяват свойствената им вродена инстинктивна "мъдрост".
Противоречието между човешкото и животинското, между мисленето и нагона, между разума и страстта е основното вътрешно противоречие, което движи прогресивното биологично развитие и усъвършенстване на човека и човечеството. Хилядолетие след хилядолетие разумът е ставал и ще става по-страстен, а страстите по-разумни и по присъщи само на човешкото в човека – страсти за знание, познание, самопознание и  самоусъвършенствуване. Дивакът, на когото е хрумнала мисълта да вземе камък и с него да убие своя противник не се е развълнувал по същия начин, както се вълнува днешният човек, измислил още по-ефективно оръжие, пример за което са поведението и съдбата на учените, участвали в изобретяването и разработването на първата атомна бомба.
И несъмнено в главата на президент Обама са възникнали и ще възникват мисли и чувства, свързани с установяването на мир в Сирия, макар под натиска на управляващите САЩ сили по инерция да продължава да се ежи и заплашва не само Сирия, но и Иран, типично по империалистически. Голямото значение на инициативата Сирия да се разоръжи от химически оръжия срещу отлагане употребата на военна сила е, че в главата на президента Обама и в главите на неговите министри, съветници и сътрудници, в главите на тяхните скрити  кукловоди освен мисълта за военен удар с ракети вече битува, искат или не искат и мисълта за други възможни действия свързани със Сирия, което ги прави не толкова уверени и праволинейни в агресивното им намерение, което пък от своя страна е следствие от осъзнаване последствията за тях и планетата от планирания ракетен удар. Една поредица от мисли, която е много вероятно да доведе участващите в сирийския процес заинтересовани субекти от us-американската страна до главоболие и психическа нестабилност, последвани от неадекватни спрямо интересите им действия.
Включването на Организацията на обединените нации в политическото разрешаване на сирийския конфликт възвърна авторитета й, потъпкан от САЩ, а случаят може да стане прецедент за унищожаването на такива оръжия и в други страни, ползата от което е за цялото човечество, защото отново ще се отвори дума и ще се предприемат действия за заздравяване на мира, мирното сътрудничество и мирното съвместно съществуване. А защо не прецедент и за нещо повече, за глобално разоръжаване – зависи какви поредици от мисли ще възникнат в главите на президента Обама и колегите му от Русия и Китай.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 649330
Постинги: 297
Коментари: 3369
Гласове: 17036
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930