Постинг
14.06.2013 12:13 -
Коментари(и) :
14.06.2013г.
"Вигенин да не връща дипломатите от ДС, поиска институтът "Атлас" – чета в новините на News.bg. И понеже Институтът за радикален капитализъм "Атлас" е стара моя слабост, веднага задъхано се насочвам към сайта му, където още на първата страница челно се сблъсквам с тлъсто заглавие : "НЕ НА РЕКОМУНИЗАЦИЯТА!". Дълбоко възмутени от намерението на министъра на външните ни работи Кристиян Вигенин да възстанови трудовите права на дипломатите, офицери и агенти на "комунистическата" Държавна сигурност, доблестните и честни защитници на свободите и правата на човека от ИРКА изливат справедливото си възмущение в открито писмо до "Президента на Република България, Народното събрание на Република България, Националния омбудсман в Република България, Медиите в Република България, Неправителствените организации в Република България, Политическите партии в Република България, Гражданите на Република България".
Фактът, че в писмото си тези уважавани от мен радетели за свободното развитие на човешката личност поставят "Гражданите на Република България" на последно място сред адресатите на своето писмо ме натъжи, защото човешкият индивид винаги трябва да бъде на първо място, а титулуваните особи, институциите, организациите, особено държавните, и най-много политическите партии, никога не могат да са по-важни от редовият трудов гражданин, бил той месар, хлебар или обущар, защото именно трудът за задоволяване интересите на тези почтени господа създава материалното благосъстояние на обществото, но все пак с трепет в сърцето и душата от този емоционален изблик на сдържаните и рационални либертарианци, трескаво се втурвам да чета писмото, като гълтам по два реда наведнъж. По-късно, вече поосвободен от първоначалната си чувствена възбуда препрочитам писмото още няколко пъти, а някои пасажи и повече. Така вече възприел с разума си и осмислил написаното осъзнавам, че под напора на благородните си чувства, членовете на ИРКА са излязли извън областта на морала и са нагазили пряко в мръсната политика, което е нещо ново за мисията на института, защото в заглавната рубрика на сайта "За нас" и подрубриките "Кои сме ние" и "Мисия" се декларира, че "Институтът за радикален капитализъм "Атлас" е независимо и неполитическо сдружение, което си поставя идеални цели", а "Мисията на Института за радикален капитализъм "Атлас" е моралната защита на капитализма".
Явно намесването в политиката ще да е нов етап в историята на ИРКА и това ме кара да се замисля за евентуалните причини накарали идейно и духовно извисените и кристално чисти морални защитници да се докоснат до нечистата политика.
Само едно нещо може да ги подтикне към такова действие и това е засягане на интересите им, материални и духовни, или поне голяма и непосредствена заплаха за тях. Страх от такава заплаха откриваме в самото писмо. "... предстои България да бъде върната в зоната на влияние на Русия." и "... най-трагичните страници в българската история са свързани с 45-те години комунизъм от съветски тип." Разбираме, че за хората от ИРКА заплахата от реабилитация на "реалния социализъм", което е правилното наименование на обществено-икономическата система, за която те говорят, както и от реставрацията му е съвсем реална. И затова в края на писмото самоотвержено, залагайки името и честта си, защото не е ясно кой може да излезе практически победител в такава дискусия, те предлагат : "Институтът за свободен капитализъм "Атлас" е готов и да инициира рационален и аргументиран обществен дебат за комунизма и нанесените от него поражения върху обществото". От последните цитати се вижда също така, че тези идеалисти, в смисъла на борци за идеи, въобще, и може би основателно не причисляват Русия към капиталистическите държави и даже все още я отъждествяват със Съветския съюз. От по-предишни публикации на "Атлас", за някои от които съм писал, знаем, че те не считат и САЩ за страна на капитализма. И въобще от всички материали, които съм прочел досега в сайта на ИРКА, не съм разбрал, коя конкретно държава членовете на института смятат за чисто капиталистическа, в смисъла в който те разбират капитализма и има ли въобще такава страна в света. Разсъждавайки стигам до извода, че за тях такава страна няма, но тяхното разбиране е, че с морална проповед и защита практически може да се постигне чистия капитализъм. Те са убедени, че светът може да се върне в капитализма, какъвто той е бил в Западна Европа от времето на Адам Смит, Дейвид Рикардо и Фредерик Бастиа, както са убедени, че опасно може да се реставрира социалистическата система от преди тридесетина година, която те наричат "комунизъм", което подменяне на понятията говори за липса на влечение и любов у тези теоретици на капитализма към научната и историческата истина и за влечение и любов към апологетиката, за което вече съм писал по техен адрес. Такава една вяра е подобна на вярата, че младостта ни ще се върне, на което моя милост с течение на годините все повече и все по-силно и горещо се надява.
Във всички държави, в които някога е съществувал капитализъм от представите на либертарианците и сега повече или по-малко са капиталистически – САЩ, Германия, Великобритания, Испания, Франция, Италия, Турция, България, в която либерализмът в икономиката и властта на частния интерес са сведени до крайност, периодично бяха разтърсени от социални бунтове. Дори и по-социалната Швеция. Мнозинство, организатори и движеща сила в тези бунтове са младите хора. Знаем, че бъдещето принадлежи на младите и че младите се бунтуват, когато не виждат бъдещето си. Защо тези държави не могат да осигурят работа и добро бъдеще на част от младите си хора. Толкова е лесно да го направят. И е толкова просто и ясно. В тези страни не са ли чували за Айн Ранд, там не са ли издавани трудовете й, тяхните интелектуалци не са ли ги чели? Нали и при тях някога е имало капитализъм в стил laissez-faire? Толкова е просто, лесно и ясно. Само трябва принципите на laissez-faire да се въведат отново в практиката и нищо повече. Тогава всичко ще си дойде на мястото и нещата ще потръгнат от самосебе си – всички икономически и политически противоречия се изглаждат автоматически. И тук на преден план излиза важната роля на либертарианците. Има ли в споменатите страни либертарианци? Имат ли си те Институти за радикален капитализъм? ... И в този момент съм ударен последователно от светкавица и гръмотевица. Шарейки с поглед по откритото писмо, изневиделица установявам, че в него пише "ОТКРИТО ПИСМО от Института за свободен капитализъм "Атлас". На края на писмото виждам, че пише същото : "Институт за свободен капитализъм "Атлас". Поглеждам в информацията на News.bg. И там пише същото – "Институтът за свободен капитализъм "Атлас" (ИСКА)". За момент ме обзема радост. ИСКА. Значи, освен, че съветва, институтът вече иска. Институтът е преминал в настъпление. Влизам отново в сайта и виждам раздвоение. Официалното наименование на института си е старото – Институт за радикален капитализъм (ИРКА). Изпадам в потрес. Раздвоен съм. Нима членовете на института са сполетяни от разцепление, защото според българския тълковен речник "радикален" означава "коренен, основен, дълбок", а "свободен" означава "Който се радва на свобода, който има право и може сам да определя своята дейност в границите на обществения ред; независим, неограничен". И двете определения прилягат еднакво добре на организацията на свободолюбивите либертарианци, но все пак "радикален" се асоциира със стремеж към промяна, коренна, основна и дълбока, а "свободен" все пак определя граници на свободата до разрешеното от обществения ред или има някакво ограничение наложено от обективната необходимост. Определението "радикален" е настъпателно и активно, докато определението "свободен" е съзерцателно и пасивно. И толкова, нищо повече не мога да кажа за името, защото не съм член на Института и единствено ми остава да се огранича само до тълкуване на понятията.
И все пак, лично за себе си, започвам да се замислям за силата и влиянието на Института сред българското общество. У нас младежта също протестира срещу метастазите на Българската комунистическа партия и Държавна сигурност, безработицата, произвола на монополите и олигархията и за повече свобода и демокрация, но за съжаление не издига лозунги за капитализъм laissez-faire. Напротив и нещо повече, издига лозунги за национализация и разширяване правата на избирателите в управлението на държавата, както и за по-категорична намеса на държавата в защита на обществените интереси. Защо ли? Дали работата на Института сред обществото и сред младежта в частност е неефективна или защитаваните и проповядвани от тях идеи са неактуални и просто не съответстват на съвременните потребности на обществото.
Размишлявам, размишлявам и ми става все по тъжно, тегаво и тъпо, че тези, честни, чисти и всеотдайни радетели за прогреса на обществото остават неразбрани от същото това общество.
"Вигенин да не връща дипломатите от ДС, поиска институтът "Атлас" – чета в новините на News.bg. И понеже Институтът за радикален капитализъм "Атлас" е стара моя слабост, веднага задъхано се насочвам към сайта му, където още на първата страница челно се сблъсквам с тлъсто заглавие : "НЕ НА РЕКОМУНИЗАЦИЯТА!". Дълбоко възмутени от намерението на министъра на външните ни работи Кристиян Вигенин да възстанови трудовите права на дипломатите, офицери и агенти на "комунистическата" Държавна сигурност, доблестните и честни защитници на свободите и правата на човека от ИРКА изливат справедливото си възмущение в открито писмо до "Президента на Република България, Народното събрание на Република България, Националния омбудсман в Република България, Медиите в Република България, Неправителствените организации в Република България, Политическите партии в Република България, Гражданите на Република България".
Фактът, че в писмото си тези уважавани от мен радетели за свободното развитие на човешката личност поставят "Гражданите на Република България" на последно място сред адресатите на своето писмо ме натъжи, защото човешкият индивид винаги трябва да бъде на първо място, а титулуваните особи, институциите, организациите, особено държавните, и най-много политическите партии, никога не могат да са по-важни от редовият трудов гражданин, бил той месар, хлебар или обущар, защото именно трудът за задоволяване интересите на тези почтени господа създава материалното благосъстояние на обществото, но все пак с трепет в сърцето и душата от този емоционален изблик на сдържаните и рационални либертарианци, трескаво се втурвам да чета писмото, като гълтам по два реда наведнъж. По-късно, вече поосвободен от първоначалната си чувствена възбуда препрочитам писмото още няколко пъти, а някои пасажи и повече. Така вече възприел с разума си и осмислил написаното осъзнавам, че под напора на благородните си чувства, членовете на ИРКА са излязли извън областта на морала и са нагазили пряко в мръсната политика, което е нещо ново за мисията на института, защото в заглавната рубрика на сайта "За нас" и подрубриките "Кои сме ние" и "Мисия" се декларира, че "Институтът за радикален капитализъм "Атлас" е независимо и неполитическо сдружение, което си поставя идеални цели", а "Мисията на Института за радикален капитализъм "Атлас" е моралната защита на капитализма".
Явно намесването в политиката ще да е нов етап в историята на ИРКА и това ме кара да се замисля за евентуалните причини накарали идейно и духовно извисените и кристално чисти морални защитници да се докоснат до нечистата политика.
Само едно нещо може да ги подтикне към такова действие и това е засягане на интересите им, материални и духовни, или поне голяма и непосредствена заплаха за тях. Страх от такава заплаха откриваме в самото писмо. "... предстои България да бъде върната в зоната на влияние на Русия." и "... най-трагичните страници в българската история са свързани с 45-те години комунизъм от съветски тип." Разбираме, че за хората от ИРКА заплахата от реабилитация на "реалния социализъм", което е правилното наименование на обществено-икономическата система, за която те говорят, както и от реставрацията му е съвсем реална. И затова в края на писмото самоотвержено, залагайки името и честта си, защото не е ясно кой може да излезе практически победител в такава дискусия, те предлагат : "Институтът за свободен капитализъм "Атлас" е готов и да инициира рационален и аргументиран обществен дебат за комунизма и нанесените от него поражения върху обществото". От последните цитати се вижда също така, че тези идеалисти, в смисъла на борци за идеи, въобще, и може би основателно не причисляват Русия към капиталистическите държави и даже все още я отъждествяват със Съветския съюз. От по-предишни публикации на "Атлас", за някои от които съм писал, знаем, че те не считат и САЩ за страна на капитализма. И въобще от всички материали, които съм прочел досега в сайта на ИРКА, не съм разбрал, коя конкретно държава членовете на института смятат за чисто капиталистическа, в смисъла в който те разбират капитализма и има ли въобще такава страна в света. Разсъждавайки стигам до извода, че за тях такава страна няма, но тяхното разбиране е, че с морална проповед и защита практически може да се постигне чистия капитализъм. Те са убедени, че светът може да се върне в капитализма, какъвто той е бил в Западна Европа от времето на Адам Смит, Дейвид Рикардо и Фредерик Бастиа, както са убедени, че опасно може да се реставрира социалистическата система от преди тридесетина година, която те наричат "комунизъм", което подменяне на понятията говори за липса на влечение и любов у тези теоретици на капитализма към научната и историческата истина и за влечение и любов към апологетиката, за което вече съм писал по техен адрес. Такава една вяра е подобна на вярата, че младостта ни ще се върне, на което моя милост с течение на годините все повече и все по-силно и горещо се надява.
Във всички държави, в които някога е съществувал капитализъм от представите на либертарианците и сега повече или по-малко са капиталистически – САЩ, Германия, Великобритания, Испания, Франция, Италия, Турция, България, в която либерализмът в икономиката и властта на частния интерес са сведени до крайност, периодично бяха разтърсени от социални бунтове. Дори и по-социалната Швеция. Мнозинство, организатори и движеща сила в тези бунтове са младите хора. Знаем, че бъдещето принадлежи на младите и че младите се бунтуват, когато не виждат бъдещето си. Защо тези държави не могат да осигурят работа и добро бъдеще на част от младите си хора. Толкова е лесно да го направят. И е толкова просто и ясно. В тези страни не са ли чували за Айн Ранд, там не са ли издавани трудовете й, тяхните интелектуалци не са ли ги чели? Нали и при тях някога е имало капитализъм в стил laissez-faire? Толкова е просто, лесно и ясно. Само трябва принципите на laissez-faire да се въведат отново в практиката и нищо повече. Тогава всичко ще си дойде на мястото и нещата ще потръгнат от самосебе си – всички икономически и политически противоречия се изглаждат автоматически. И тук на преден план излиза важната роля на либертарианците. Има ли в споменатите страни либертарианци? Имат ли си те Институти за радикален капитализъм? ... И в този момент съм ударен последователно от светкавица и гръмотевица. Шарейки с поглед по откритото писмо, изневиделица установявам, че в него пише "ОТКРИТО ПИСМО от Института за свободен капитализъм "Атлас". На края на писмото виждам, че пише същото : "Институт за свободен капитализъм "Атлас". Поглеждам в информацията на News.bg. И там пише същото – "Институтът за свободен капитализъм "Атлас" (ИСКА)". За момент ме обзема радост. ИСКА. Значи, освен, че съветва, институтът вече иска. Институтът е преминал в настъпление. Влизам отново в сайта и виждам раздвоение. Официалното наименование на института си е старото – Институт за радикален капитализъм (ИРКА). Изпадам в потрес. Раздвоен съм. Нима членовете на института са сполетяни от разцепление, защото според българския тълковен речник "радикален" означава "коренен, основен, дълбок", а "свободен" означава "Който се радва на свобода, който има право и може сам да определя своята дейност в границите на обществения ред; независим, неограничен". И двете определения прилягат еднакво добре на организацията на свободолюбивите либертарианци, но все пак "радикален" се асоциира със стремеж към промяна, коренна, основна и дълбока, а "свободен" все пак определя граници на свободата до разрешеното от обществения ред или има някакво ограничение наложено от обективната необходимост. Определението "радикален" е настъпателно и активно, докато определението "свободен" е съзерцателно и пасивно. И толкова, нищо повече не мога да кажа за името, защото не съм член на Института и единствено ми остава да се огранича само до тълкуване на понятията.
И все пак, лично за себе си, започвам да се замислям за силата и влиянието на Института сред българското общество. У нас младежта също протестира срещу метастазите на Българската комунистическа партия и Държавна сигурност, безработицата, произвола на монополите и олигархията и за повече свобода и демокрация, но за съжаление не издига лозунги за капитализъм laissez-faire. Напротив и нещо повече, издига лозунги за национализация и разширяване правата на избирателите в управлението на държавата, както и за по-категорична намеса на държавата в защита на обществените интереси. Защо ли? Дали работата на Института сред обществото и сред младежта в частност е неефективна или защитаваните и проповядвани от тях идеи са неактуални и просто не съответстват на съвременните потребности на обществото.
Размишлявам, размишлявам и ми става все по тъжно, тегаво и тъпо, че тези, честни, чисти и всеотдайни радетели за прогреса на обществото остават неразбрани от същото това общество.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 34376
