Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.11.2012 17:27 - Коментари(и) :
Автор: kvg55 Категория: Забавление   
Прочетен: 645 Коментари: 0 Гласове:
0



08.11.2012г.
Продължение на постинга от 30.08.2011г. :
Както вече казах, за провал може да се говори само за предварително замислени от човека намерения и проекти, които не са били осъществени пълно или частично. При естествено възникнали и развили се във времето и пространството природни или социални явления, можем единствено да говорим за възникване, развитие и отмиране, именно отмиране, постепенно или внезапно, от човешко-сетивна гледна точка, разпадане и изчезване, а не за провал.
И в този смисъл, заглавието нямаше да е в противоречие със съдържанието, ако в статията си Рон Пол разискваше провала на капитализма налаган съзнателно у нас от 1990г. насам. Налаганата ни от тогава система от капиталистически икономически отношения е била предварително планирана, разработена и оформена в следният писмен документ : "

Фондация на
националната Камара
1990
ДОКЛАД
върху
проекта за икономически
растеж и преход към
пазарна икономика в
България
подготвен от
Фондацията на Националната Камара на САЩ
за
Народна Република България
Ръководство и редактиране :
Ричард Ран, САЩ
Роналд Ът, САЩ
National Chamber Foundation
1615 H Street, NW.
Washington, DC 20062, USA
(202)463-5552
© National Chamber Foundation, Okmoмвpu 1990 npeвog © SPS corp. & Mintech Corp. / U.S.A.

Финансирането на превода, редакцията, оформлението и отпечатването на Проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България е извършено от фирма "Програмни продукти и системи" (SРS) и от МINТЕСН Согр./U.S.A. по идея на президентите на двете фирми г-н Рашко Ангелинов и г-н Сам Трендов и с любезното съгласие на д-р Ран."

(прекопирано от http://www.omda.bg/bulg/Ran/ran_new/in.html)

Изготвянето на този доклад е било известно на малцина посветени тогавашни наши управници. Дори и след оповестяването му пред политическия, стопанския и партиен елит си остана неизвестен за широката българска общественост, както и самото му прилагане в практиката. Идваха някакви задокеански съветници, единият същински пират, като онези от книгите и филмите, с превръзка на едното око, даваха съвети и толкова, обществото си оставаше в неведение за същността и подробностите.
Как е взето решението за списването на въпросния доклад, дали по наша молба, дали по тяхна, на САЩ заповед, не ми е известно. В доклада се казва : ”… новото правителство на България се обърна за съдействие към Фондацията на Националната Камара”. Ако се е обърнало по собствени инициатива и желание, разбираме доколко неспособни са били тогавашните ни политици да намират самостоятелно решение на проблемите. Ако се е обърнало по тяхна заповед, добиваме представа за безхарактерността им. Във всички случаи, основен мотив за техните действия е бил страхът : да не загубят това, което имат, за старите политици и да придобият това, което желаят да имат, за новоизлюпените. ”В политиката, това, което започва в страх, обикновено завършва с глупост” е констатирал Самюъл Т. Колридж, английски поет и критик (1772-1834). Дали поетът е универсално прав и доколко неговата максима е приложима за българския преход към пазарна икономика и демокрация, и потвърдена от практиката през прехода, всеки, изхождайки от собствените си впечатления, знания и опит, може да разсъждава и заключава.
В крайна сметка всички политически партии и дейци от онзи период са прикривали от широката общественост съществуването на доклада. Те са били страхливи, защото не им е било изгодно да бъдат смели. А онези, които бяха своенравни и с оригинални свои идеи и виждания за прехода, като д-р Петър Дертлиев и д-р Петър Берон например, май съзнателно бяха избутани в страни, и то не особено елегантно.
След като имаме капитализъм, предварително замислен и регламентиран в писмен документ, и съзнателно и целенасочено налаган от убедени в правилността му хора, имаме пълно основание да говорим за провал или за успех на тяхното начинание.
Досадно и скучно би било да разглеждаме подробно пожеланията в проекта и практическите резултати от практическото им приложение; който иска може да го открие в интернет и прочете. Всеки е наясно със своя жизнен стандарт и може сам да прецени как и защо се е възползвал от възможностите на прехода или защо не се е възползвал. Освен това за явленията, събитията и лицата от прехода е писано достатъчно и предостатъчно, и продължава да се пише и говори.
Но за да няма съмнение, ще потърся в ”проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България” доказателства за подготвяният ни от САЩ капитализъм  : ”В нетърпението си да направи прехода от комунизъм към демократичен капитализъм всяка от тях (страните в преход – б.м.) предприема основно икономическо, соци­ално и законодателно реконструиране. Въпреки че целта е еднаква – развитие на пазарна икономика, която драматично ще повиши жизне­ния им стандарт …; По подобие на новоосвободените си съседи България е избрала пътя към демократичния капитализъм и е направила редица важни стъпки в тази насока, но има да се вършат още много и много неща”.
Достойнствата на плана и очакваните резултати от прилагането му се характеризират така : ”Изложеният по-долу план за действие предоставя реално изпълнима основа за бърз преход на България към пазарна икономика, която се характеризира с непрекъснат икономически растеж”. И още : ”Основната предпоставка, залегнала в този план, е установеният факт, че пазарната икономика, в която правата на частната собственост са напълно гарантирани и движението на цените е неограничено, се отличава с най-ефективно използване на труда, капитала, суровините и предприемчивостта, което от своя страна осигурява непрекъснато увеличение на доходите и благата. Този вид икономика се характеризира и с максимал­на свобода на личността, справедливост при разпределението на дохо­дите и благата, защита на околната среда”.
Така : ”... пазарна икономика, която се характеризира с непрекъснат икономически растеж” и ”... осигурява непрекъснато увеличение на доходите и благата” и ”... справедливост при разпределението” им при задължителната ”защита на околната среда”. Несъмнено – драматично повишаване на жизненият ни стандарт. Всичките тези ”учени” и ”специалисти”, българските естествено, за американските е разбираемо, писали и подписали този доклад, къде са расли и къде са трева пасли? За какъв непрекъснат икономически растеж, непрекъснато увеличение на доходите и благата и справедливост при разпределението им са бълнували през 1990г., като цялата история на капитализма е белязана от класови борби, икономически кризи, инфлация, фалити, самоубийства на фалирали предприемачи, престъпност – организирана и неорганизирана, и войни между отделните капиталистически държави, както и срещу непослушните правителства и народи на колонизираните територии. От какво тези госпожи и господа са били заслепени при своите командировки в капиталистическия свят? – от лъскавите сгради и автомобили, умопомрачаващи технически постижения, изобилието и разнообразието от стоки за потребление и липсата на опашки пред магазините, от филми, музика, култура, обноски, блондинки, отлежало уиски и въобще ”Life”. Или от човешките и дружелюбни отношения между индивидите? Да кажат, ако си спомнят. Ама не казват. Защо година преди да пишат и подпишат доклада в лекциите и учебниците ни говореха обратното на това, което са написали в този доклад? Да обяснят, ако могат. Ама не обясняват. Наясно ли бяха с условията за икономическия просперитет на САЩ и правеха ли разлика между тази страна и България по отношение на тези условия, доколко са универсални и приложими у нас, защото на България ̀и беше наложено именно us-американското схващане и разбиране за капитализма. И откъм светлата му страна, и откъм тъмната му страна. Да си признаят, ако им изнася. Ама не признават. Мълчат като ...... , те си знаят като какво.
”Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия – и всички рекоха, че Бай Ганю е вече цял европеец”. Помогнаха през 1990г. на бай Ганя да смъкне от гърба си съветско-руската рубашка, издокара се той с фрак и цилиндър на райета и звездички с надеждата и мечтата немедлено да стане богат и уважаван – и си въобрази и повярва, че вече е цял американец. Та така.
Продължението ви е известно. Българският преход към капитализъм приключи с овладяването на държавата и властта от мафията и олигархията, което е признакът за неговия  провал. За напред за България, докато не изчисти цялата политическа пасмина подвизавала се в законодателната и изпълнителната власт в годините на прехода, прогрес няма да има. С досега управляващата ни политическа измет, ако се възпроизведе отново на предстоящите избори ни предстои бавно и мъчително разпадане и разложение до окончателното ни изчезване от картата на цивилизованите народи и държави. Толкова за българския ”модерен” капитализъм.
Прочетох, че световноизвестния финансов спекулант Сорос възложил на известни икономисти воглаве с Анатол Калетски, британски журналист и икономист, срещу приличната сума от 50 милиона щатски долара, да разработят по-нова версия на капитализма; съвършена и изчистена от подкопаващите доверието в капитализма и зацапващи образа му циклични кризи и финансови спекулации. Доста ще да го е закъсал и световния капитализъм, след като дори спекуланта Сорос се отрича от модела, който му дава великолепни възможности за забогатяване чрез борсови и валутни машинации и спекулации. Модели могат да се измислят всякакви, само че няма как да бъдат внедрени в главите на хората. Могат да бъдат наложени на отделна държава или група от хора и то само с много пари или чрез насилие, но в края на краищата всяко човешко начинание се проваля или отмира от само себе си, когато влезе в противоречие с обективната действителност.
И като се върнах да дописвам този постинг се сетих, че с месеци не съм посещавал сайта на любимият ми Институт за радикален капитализъм ”Атлас” (ИРКА). Тези дни го посетих с единствената цел и намерение да потърся в него материали конкретно свързани със ”Закон(а) за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата” и ”Закон(а) за енергията от възобновяеми източници”, който от 03.05.2011 г. отменя първия закон. Тези закони грубо нарушават принципите на свободната конкуренция, на Манифеста за принципите и възможностите на Капитализма и прокламираният от него капитализъм laissez-faire, като със силата на административната власт създават благоприятни и защитени от конкуренция условия за едни индивиди, собственици на възобновяеми източници на енергия, да служат на своето собствено добро като преследват своя рационален личен интерес и затова се запътих към сайта на ИРКА с надеждата да намеря там съмишленици по този въпрос. Вярно е, че преследването на своя рационален личен интерес със всички средства е в съответствие с либертарианската идеология, но от друга страна, все пак тези индивиди не са се договорили по честен капиталистически начин с другите производители на електроенергия по традиционните засега методи и най-вече не са се договорили с потребителите – физически и юридически лица, които да дадат съгласието си да потребяват скъпата им продукция.
Собствениците на възобновяеми източници на енергия използват в своя полза силата на държавата, предоставена им в услуга от тъпите депутати, срещу всички останали, защото няма граждани и фирми, които да не потребяват повече или по-малко електроенергия, което използване помощта на държавата би възмутило до дъното на душата му всеки уважаващ себе си либертарианец, отстояващ правото си на свобода от винаги стремящата да се намеси безцеремонно в деловите занимания на гражданите тъпа, досадна и непоносима държава.
Прегледах внимателно публикациите в сайта – пет страници анализи и коментари, две страници интервюта и седемнадесет страници в рубриката ”Клуб просперитет” и с голяма изненада и с още по-голямо разочарование в нито една от всичките 221 статии и интервюта не открих да се разискват посочените два закона. Макар и да не намерих точно това, което търсех, коментари на законите, все пак попаднах на една публикация със заглавие ”Зелената енергия – поредният спадащ балон” от Калоян Стайков, в която статия авторът много точно представя развитието на отрасъла през следващите години, как държавата първоначално стимулира инвестициите в този сектор, а след това по различни причини (грешни сметки, липса на пари или друго) прави секторът нерентабилен, което у нас май вече започна да се осъществява, защото възникнаха протести от страна на производители, банки и чуждестранни дипломати от петнадесет страни във връзка с въведените от ДКВЕР допълнителни такси за така наречените ”зелени” производители на ”зелена” енергия (?) – ”Надуването на балони в икономиката винаги започва по един и същи начин – с държавна политика, която определя някой сектор за приоритетен. На сектора се осигуряват специални условия, като например преференциални (над пазарните) цени за изкупуването на слънчева енергия през следващите 20 г. При наличието на подобни условия инвестициите в примерния сектор изведнъж стават рентабилни и интересът към тях се увеличава. По една или друга причина, например грешни сметки или просто липса на пари, държавата намалява преференциите или ги преустановява напълно, а инвеститорите се чувстват излъгани и заклеймяват държавната политика за непредсказуема. Следва отлив на инвестиции от примерния сектор и неизбежното пукане на балона, или поне драматичното му спадане”, пише авторът и на края на статията прави следното много правилно от гледна точка интересите на потребителите заключение : ”Но нека тази политика не се разпростира над всички в страната, тъй като някои не искат, а други не могат да плащат допълнително за зелена енергия. Нека за нея плаща този, който иска”.
За сметка на липсата на публикации за посочените два закона, друга една тема явно много повече вълнува либертарианската общност – срещнах цели пет писания и едно интервю по темата АЕЦ ”Белене”, половината от които от един автор и всичките с негативна насоченост спрямо проекта, като една от статиите е озаглавена особено апокалиптично : ”АЕЦ ”Белене” еднозначно означава нова национална катастрофа”. Интервюто е с ексминистър-председателя господин Иван Костов, който даже завързва несъществуващото вече съветско КГБ за проекта, а по същество интервюто му е празно политиканстване.
Друга една статия е със заглавие ”Съгласни ли сте да дадете свои пари за АЕЦ "Белене"?” и започва така : ”Ако има референдум по повод строежа на АЕЦ "Белене", всъщност въпросът трябва да е "съгласни ли сте да дадете лични средства за построяването на АЕЦ "Белене" и ако "да" – колко?”. Референдумът вече е налице, определена е и датата, въпросът на допитването не е посоченият от автора на статията, а вносителите на подписката за референдума все още не провеждат никаква агитация на населението в полза на своята инициатива. Вярно е, че числото на подписалите се под подписката за референдума е внушително, но на първите демократично проведени избори през 1990-та година доста хора се подписаха под подписка в полза на един независим кандидат за депутат, а след това на самите избори гласуваха, кой както си е наумил по партийному и така независимият кандидат за депутат след преброяването на бюлетините се оказа неприятно изненадан, тоест измамен. Та така стои въпросът с подписките и гласуването след тях при българите.
И като стана въпрос за нашите пари, които държавата евентуално може да използва за построяването на електроцентрала се сетих, че същата тази държава години наред съвсем реално безмислено троши нашите пари от данъци за безмислени военни мисии зад граница – Афганистан, Ирак, Либия. И дълбоко се нажалих, защото не намерих и ред, който да критикува това безумно и безполезно, без печалба от гледна точка на здравия капиталистически разсъдък харчене на пари. В замяна прочетох за много тежката и необратима криза в руската компания ”Газпром”, предизвиката от ”революцията в областта на шистовия газ, която е в ход в САЩ”, нещо, което нас българите никак не ни засяга, защото същите тези САЩ са наши приятели и несъмнено ще наложат същата прогресивна ”шистова” революция и у нас. Освен това прочетох доста злобни статии срещу Маркс и Енгелс, срещу Ленин и Че Гевара, срещу марксизма-ленинизма и въобще срещу социализма. Срещу онзи социализъм, който докато беше жив упорито и последователно се бореше за мир по света. Защо либертарианците, като критикуват социализма на умряло куче нож вадят, а не критикуват военните авантюри на българските демократични правителства, които струват много грешни пари на данъкоплатците? Нали либертарианците не са милитаристи и войнолюбци? Та нали ”Капитализмът е единствената система, основана на принципа, че всеки индивид притежава собствения си живот”. Защо тогава ние и нашите атлантически съюзници убиваме живота на нашите и чуждите войници, а и на невинни цивилни граждани? Да не би да е за по-голяма финансова печалба? Едва ли?
И защо някои либертарианци в свободата си да преследват своя рационален личен интерес се възползват напълно от своите действия да пренебрегват предварителните договорености и поставят под заплаха и жертват интереса, честта, здравето и даже живота на други зависещи от тях либертарианци, заради придобиването на голямо лично материално богатство? А други либертарианци, след като са придобили достатъчно и предостатъчно такова богатство се стремят чрез
политиката да се намесят в живота и интересите на другите свободни граждани? Не го ли правят за още по-голямо богатство и власт? И не ограничават ли така свободата им и правото им и те да придобиват богатство, защото материалните блага все пак са ограничени от възможностите на планетата?
Защо за либертарианците капитализмът е способен да се променя и развива към по-добро, а социализмът да не може? Нима те се страхуват от възраждане на социализма? И може ли свободният човек да изпитва страх? Или те не са достатъчно свободни? Свободата, както ни просветлява мъдрецът Сервантес, е най-висшето благо и се крепи на върха на копието. Тоест, свободата трябва постоянно да се отвоюва с борба. Самите либертарианци се борят за свободата си. Но свободен ли е човек, който борейки се за своята свобода ограничава свободата на другите? Та нали либертарианците са против всякакви ограничения пречещи на свободното развитие на индивидите, та нали те са за пълна свобода на индивидите и на обществото. Не е ли по добре за индивидите и за обществото да се развиват и капитализма и социализма едновременно? По-голямо разнообразие, по-голяма свобода, повече простор за творческата човешка мисъл. А защо да не съвместим и други обществено-икономически формации – първобитно-общинна, робовладелска и феодална? Всеки да развива такова общество и такива обществени отношения, каквито са в угода на неговият личен интерес без ограничения. Нали в Манифеста е казано : ” Когато хората са свободни да преследват собствения си интерес, да използват свободно умовете си за подобряване на собствения си живот, те са невероятно продуктивни”. Така е. Но не всички хора са еднакви. Хората са различни. За едни хора е важно да преследват собствения си материален интерес и това ги удовлетворява, а за други е важно ”мисълта си да разрешат”, както е казал за Иван Карамазов Достоевски и дори когато разрешат мисълта си, това пак не ги удовлетворява.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 649494
Постинги: 297
Коментари: 3369
Гласове: 17036
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930