Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2012 22:19 - Коментари(и) :
Автор: kvg55 Категория: Забавление   
Прочетен: 720 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 09.09.2012 22:21


09.09.2012г.
Атентатът на Бургаското летище предостави на страната ни възможност за по-значима роля в международната политика, за осъществяването на сериозна и действителна външна политика. Беда е, че нямаме активно и ефективно работещи разузнавателни служби, които да захранват с достоверна информация държавните ни органи и министерството на външните работи в частност. Но във всички случаи родните  политици и дипломати трябва да се дистанцират от външните внушения относно организаторите и извършителите на атентата, каквито внушения започнаха да правят изгубилите вече търпение наши атлантически приятели – най-напред във в. ”Ню Йорк таймс” излезе смехотворната информация, че израелските тайни служби засекли усилен обмен на телефонни разговори между Ливан и Бургас дни преди атентата; след това британският премиер привика нашият в Лондон да му наставя акъла относно вината на Иран за зловещото събитие. Засега премиерът Борисов с мълчаливо изразено несъгласие отхвърля отправяните му внушения, но такова поведение е неубедително и крайно недостатъчно за сериозна и независима българска външна политика. Още повече, че такова поведение президентът и министърът на външните работи въобще не демонстрират, макар да са видимо притеснени от ината в позицията на премиера и са принудени да се съобразяват с него. В този деликатен политически казус нашите управници следва да се поучат от папа Йоан Павел ІІ, който макар и публично да не каза кои са организаторите и извършителите на атентата срещу него, категорично заяви, че България няма нищо общо с това дело. Ако нашите служби установят, че Иран не е замесен в организирането и извършването на деянието, то без никакво притеснение и страх политиците ни следва да обявят публично този факт.
Лъжите за участие на Иран в този и други терористични актове може да станат повод за световна война, както лъжата за наличието на оръжия за масово поразяване в Ирак спомогна за съсипването на тази страна. Ако не можем да предотвратим една война, то в никакъв случай не бива да създаваме поводи за възникването й. Мисля, че това обстоятелство, свързано с атентата в Бургас, е осъзнато от премиерът ни, на което се дължи и инатливата му засега позиция.
Вярно, всеобщо разпространено е схващането, че търсенето на обективната истина е занимание на философите, а политиците защитават интереси и търсят и преследват преимуществото, предимството и успехът. Но казването на истината е присъщо на всеки достоен човек. Така че, достойният политик казва истината. Още повече, че в нашият глобално-информационен век укриването на политическите истини е почти невъзможно, за този който се интересува от тях, разбира се. Така че, като папа Йоан Павел ІІ трябва да постъпват и нашите политици – да говорят и казват истината, само истината и цялата истина придобита от българските разследващи органи относно разследването на атентата. И не само за атентата, а и за всичко останало. Казването на обективната истина, подкрепено с точни доказателства, е най-правилната съвременна политика, защото все повече от обществено активните граждани се отърсват от сляпата вяра в пропагандните манипулации и чуждите мнения, и възприемат действителността с интелекта си. Доказателство за това са читателските форуми на електронните вестници и информационните сайтове, както и телевизионните форуми, където все повече преобладават критичните мнения за ставащите политически процеси. Шеговито изразените съмнения относно поднесената официална позиция за политическите събития говорят за високото интелектуално ниво на интересуващата се публика. Невъзможността или нежеланието да се види и говори обективната истина за обществено-политическите събития от страна на политиците е точен критерии за умственият и моралният им багаж и това им качество се осъзнава от все повече избиратели. Отбягването на истината и практикуването на лъжата събори и социализма у нас. Както казваха тогава хората, ”те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим”. Настани ли се лъжата и недоверието в икономическите отношения на обществото, гибелта на такова общество е неминуема.
Обърканите представи и умозаключения, както и неадекватните действия на политическите глави предизвикват смях, а съзнателното тарикатско премълчаване и заобикаляне на истината предизвикват гняв, особено сред младите хора, чието възприемане на действителността по естествени причини е необременено от задни мисли и користни интереси и е по-чувствително от това на възрастните. Именно това тяхно възприятие ги изкарва на улицата за протести по различни поводи.
При откриването на новопостроения втори лъч на метрото от кв. ”Надежда” до кв. ”Хладилника” в столицата, министър-председателят Борисов казал следното : ”Това е демокрация – когато имаме такива проекти : метрото, магистрала ”Тракия”. Така според премиерската логика Вълко Червенков и Тодор Живков са най-изтъкнати български политици-демократи, а времето на тяхното управление най-демократично, защото тогава е имало най-големите досега у нас проекти и строителни обекти – заводи, фабрики, електроцентрали, пристанища, язовири, канали, магистрали и пътища, електропроводи, летища, мостове и всякакви стопански, инфраструктурни и социални обекти. Така също, още от 1994-та година, когато президентът Желев отиде в САЩ да гледа футболистите ни на полуфинала с Италия, който полуфинал ние трагично и не съвсем заслужено загубихме, сред хората се установи мнението, че присъствието на нашите държавни ръководители на важни спортни състезания е лоша поличба и носи неуспех и нещастие на спортистите ни. Простите хора разбраха това обективно възникнало и развило се във времето и при следващите президенти явление в политическо-спортната ни действителност, само Първанов и Плевнелиев не можаха да го разберат, близо двадесет години вече. За господин Петър Стоянов нямам спомен.
А относно гневът на младите хора, всички знаем каква беше тяхната реакция срещу лобистките поправки в закона за горите, несръчно прикривани от управляващите.
Политиката не е чисто природно явление, политиката е социално явление и като такова се сътворява от хората. Така че, в процеса на политическата практика, всеки политик оставя в нея своя индивидуален отпечатък носещ в себе си интелектуалните и моралните качества на политика. Така е впрочем, при всяка човешка изява, но в политиката, поради общественият й характер, това е видно от цялото общество. Интересно, но така е и в животинския свят, примерно при най-близките до човека животни – маймуните. Колкото по-високо по палмата се катери маймуната, толкова повече се вижда задникът й. И толкова повече плодове ще излапа. А колкото по-нависоко е, толкова е по-защитена от всякакви опасности. И прочие подобни прилики.
Но да се върнем в обществото на човеците. Имах един дядо по бабина линия, юрист-практик, в абсолютно всеобхватния смисъл на това понятие – от адвокат през прокурор до съдия и пак адвокат. Та той казваше : ” Да. ”Човек – това звучи гордо”, но най-напред го подуши дали е човек”. И това го казваше по времето на социализма, когато човек за човека беше приятел, другар и брат. Не доживя да види повторно времето на капитализма и да се изкаже за новия демократичен и пазарно мислещ човек. Пак тогава, при социализма, основна грижа на Българската комунистическа партия беше грижата за човека. Някои даже казваха, че знаят точно името на човека, обект на партийната грижа.
Търсенето на човека измежду хората не е от вчера. Още в античността древногръцкият философ Диоген Синопски, който обитавал бъчва (делва, амфора), посред бял ден с фенер (факла) в ръка търсел човека. Излиза, че още в древността в обществото е имало дефицит на човеци. Писателят Достоевски казва, че човекът е тайна, която трябва да се разгадава. Друг един писател, живял в по-късни времена от Достоевски, Клифърд Саймък направо се пита дали въобще досега е живяло такова същество – човекът. И така от търсенето и разгадаването на човека стигаме до съмнението, дали въобще го е имало на земята. Храмът на Аполон в Делфи посреща посетителите с надпис от неизвестен автор на фронтона над входа, който призовава човекът към самопознание : ”Познай себе си!”. Любима мисъл на Сократ, който я и популяризира за бъдещите поколения човеци. А доколко тези поколения са се възползвали от препоръката на Сократ е отделен и безкрайно обширен и дълбок въпрос.
Тези колебания и съмнение към човека и неговата противоречива природа от страна на изследователите му – философи, писатели и всякакви мислители, както и на самопознаващият се човек през хилядолетното развитие на човешкото общество ни навеждат към въпросите за тенденцията на това развитие при съвременния нам човек – Прогресира ли човекът? Регресира ли или съвсем деградира? И понеже човешкото общество се състои от множество отделни човеци, същите въпроси са в сила и за обществото.
Ако искаме да разберем, какво е нивото и къде е мястото на българина и българското общество сред планетарните такива, трябва да се допитаме до Маркс, мислителят чиито разсъждения за човека и обществото не са опровергани от никой до днес и от когото ще научим, че човекът не е надяващо се, а действащо същество, както и че човешката същност не е абстракция, а съвкупност от всички обшествени отношения, в каквито влиза човекът в процеса на своята дейност. И още, че променяйки с дейността си заобикалящият го свят в същото време човекът променя и самият себе си.



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 5754897
Постинги: 2808
Коментари: 25797
Гласове: 34177
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031