Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2012 15:16 - Коментари(и) :
Автор: kvg55 Категория: Забавление   
Прочетен: 785 Коментари: 0 Гласове:
0



28.05.2012г.
В България повече не трябва публично да се говори и пише за Васил Левски, а да се размишлява. Насаме.
Написах и публикувах тези думи дни преди датата 19-ти февруари с мисълта, че може да ги прочете някой, било президента, било депутат, министър, журналист или деец на културата, въобще човек обществено значим, авторитетен и влиятелен в обществото, с реална власт над нас простосмъртните. Мислех си още, че освен да прочете, ще е хубаво и да разбере що съм искал да кажа, имайки предвид сегашното твърде печално състояние на националното ни битие и съзнание. И ако вземе, че разбере, да подеме инициатива пред властниците, от които това зависи, датата 19-ти февруари да се обяви официално за Ден на всеобщо национално мълчание и размисъл или нещо подобно в тоя смисъл. Ден без речи, без тържествени проверки и шумни фойерверки. Впрочем, мълчание и размисъл са подходящо наше поведение и за други дати – 2-ри юни, 9-ти юни, 9-ти септември и 23-септември, например. Това ще бъде полезно за духовното отрезвяване и оздравяване на нацията и най-вече за нейните неуморно готови да изтъкват себе си амбициозни водачи. И като се размислим, може евентуално да си зададем и въпросът : Защо честваме смъртта на най-тачения велик българин? Именно честваме, както ни информираха средствата за информиране около датата 19-ти февруари : ”Затварят центъра на София заради честванията за Левски (публикувано: 18/02/2012 – 18:23)(Мениджър); Възпоменателно честване на годишнина от обесването на Васил Левски (www.sabori.bg); Честване на 138-та годишнина от смъртта на Васил Левски (www.youtube.com); Възпоменателно честване на 139 години от обесването на Васил Левски организират в Карлово (17 февруари 2012 | 07:54 |)( Агенция "Фокус"); Програма за възпоменателното честване на 139 години от обесването на Васил Левски (www.karlovobg.eu); 2011.02.17 Българо-Американски Център за Културно Наследство и училищата към църквите ”Света София” и ”Свети Иван Рилски-Чудотворец” Организират Честване Денят на Васил Левски  (Eurochicago.com); Тържествени чествания на 138 години от гибелта на Васил Левски (Vesti.bg) и прочие такива вести, които излизат в търсачката Google, когато напишеш ”Васил Левски честване”. Честване – отдаване на почит чрез празненство, както определя смисъла на думата българският тълковен речник. Ако се поразровим повече из речника в търсене произхода на думата празненство пък, ще установим, че празник е ден на радост. Отговорим ли си правилно на въпроса защо честваме годишнините от смъртта на Васил Левски, ще да ни се изяснят  и много неща около тъжното ни съвремие.
Най-речовит около датата 19-ти февруари т. г. беше нашият президент, който произнесе две речи – в град Карлово на 18-ти и в град София на 19-ти февруари. В речите си, според  www.president.bg, президентът казал : ”И в това е заветът на Левски – да бъдем народ, а не стадо, да обичаме съгражданите си; Нужни са лидери, които не само посочват пътя, но и го извървяват докрай; За да успяваме, е нужно да имаме ясна цел и да работим за постигането й упорито. Цел, която стои над дребните противоборства и над несгодите. Нужна ни е кауза. Кауза, която обединява, която ни сплотява. Кауза, съизмерима с България; Просперитетът и благоденствието се постигат, когато всеки си върши работата. Така както я вършеше Левски – съвестно, отговорно, прецизно; Българите сме народ, който помни доброто; Независимо от своите политически убеждения, трябва да се обединим около дългосрочни приоритети. Само чрез единство можем да гарантираме стратегическото развитие на страната; Васил Левски ни завеща своята визия за България; Ние трябва да изработим, да изковем нашата, днешната визия. И ако говорим за национален идеал, ако новото време иска новата национална кауза, то тя се крие именно в нуждата да създадем една модерна, развита и способна държава; Мечтата на Апостола да бъдем равни на другите европейски народи може да има своите конкретни измерения. Трябва да работим неуморно и отговорно, да подкрепим подготвените, можещите, знаещите. Предстои ни много работа. Време за губене няма. Затова ще си позволя да завърша с думите на Васил Левски : ”Следователно трябва бързане, защото много не сме приготвени, а хората … няма и да ни чакат”. Да, прав е господин президентът, хората не чакат – едни емигрират, други измират, всеки според възможностите си. Но тези, от чиято работа зависи да сме нахранени, облечени, превозени, излекувани, научени, отоплени, просветени, къде съвестно, къде не чак дотам са си свършили работата. Техният труд ни прави равни на другите европейски народи. Остава да си свършат отговорно работата и онези, които уреждат обществените отношения в държавата и от които зависи да имаме самочувствие, авторитет и уважение като нация и страна и да живеем в разбирателство и мир с другите народи и помежду си. И като не са много подготвени, защо все се бутат най-отпред и най-отгоре и само ни дърдорят за идеали,  просперитет, приоритети, визия, кауза, стратегическо развитие и прочие празнодумства, защото казаното от тях се разминава с делата им и по тази причина нищо не чини. И постоянно ни натрапват глупостта и простотията си. Като онези пишман-специалисти, които застанали пред телевизионните камери започват поученията си с ”Аз не знам ...” и прочие дълбокомудри излияния. Та нали от такива неподготвени и най-вече непригодни за Делото хора, като Димитър Общия, е пострадал Левски. Вместо да ни казват как да работим, да ни дадат личен пример. Както Левски. Включително като жертват поне малко от драгоценните си лични интереси и житейски рахатлък.
Когато съдържанието е некачествено и непълноценно, то се стреми да компенсира своята негодност с по-лъскава и крещяща форма. Това явление се наблюдава у нас от десетилетия. Според личните мои впечатления – като започнем с възторжените скандирания на конгресите на БКП до 1989г. и завършим с политиците, синдикалните дейци и президентите на футболни клубове след 1989г. И попфолк изпълнителите, разбира се. А също така и част от абитуриентите. Наблюдава се и във всяка компания, разпиваща в коя да е кръчма на произволно взето населено място, както и във всяко едно предприятие и учреждение.
Шумното и безконтролно външно изразяване на емоционалното състояние е присъщо на по-низшите от човека животински видове и при децата – цвиленето на конят; ревът на магарето; блеенето на овцете; крякането на гъските; кукуригането и пляскането с криле на петлите; кудкудякането на кокошките. За развитият човек е присъщо да умее да сдържа емоциите си, да ги подчинява на разума и да ги преживява вътрешно. Развитият човек разграничава формата от съдържанието и винаги търси същността на явленията. Неслучайно народът ни много ясно и недвусмислено подигравателно сравнява първично изразените емоционални изблици на примитивните и семпли хора с тези на животните : Реве като магаре; рита като кон или магаре; мучи като крава; яде като прасе; кряка като патка; дуе се като пуяк и прочие съвсем сполучливи сравнения, което си е потвърждение на теорията на Чарлз Дарвин за произхода на човеците от животинския свят. Човекът си е животно и макар да се има за ”венец на природата”, засега е трънен венец. И ако не се самоизтреби, към което се е и запътил, природата ще го отхвърли и очисти от себе си, като изключително опасен и вреден за нея паразит.
Наблюдавайки изявите на нашите политици и на други обществено изявяващи се дейци се забелязва, че кудкудякането е присъщо не само на микрокефалните кокошки, а и на други двукраки кухоцефали, и се практикува от не малко изпъкнали българи в обществените им изяви. Между двата вида кудкудякащи двукраки обаче, има съществена разлика. Разликата е в причините за кудкудякането и в последствията и ползите от него. Кудкудякането на кокошките почти винаги е свързано със снасянето на яйце, едно добро и полезно дело, и предизвиква радост у стопанката и удовлетворява и двете страни – материална придобивка за стопанката и зърно за кокошката, докато кудкудякането на човеците, особено на политиците, е свързано със снасянето на някоя обществено значима глупост с неблагоприятни последици, както за политиците, така и за стопаните им –  избирателите.
То и затова естеството е дарило различните животни с различно количество и качество от високоорганизираната материя и следователно с различни способности и предназначение – кокошката да снася яйца и да кудкудяка, а човекът да опознава природата, обществото, себеподобните и себе си чрез съзерцание, размишление и разумно полезно действие, както и да удовлетворява заложените в него естествени човешки потребности.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 649277
Постинги: 297
Коментари: 3369
Гласове: 17036
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930