Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05.2012 05:45 - Коментари(и) :
Автор: kvg55 Категория: Забавление   
Прочетен: 570 Коментари: 0 Гласове:
0



16.05.2012г.
Два месеца преди конгреса на оглавяваната от него партия Сергей Станишев нанесе първия сериозен удар на Бойко Борисов с катарско-българския бизнесфорум чрез министърът на екстериора по линия на еврейската връзка помежду им. И понеже еврейското лоби не позволява отстраняването на по-виновния министър, уволнение сполетя не чак дотам виновния, поради липса или по-слабо лоби. Това действие на двамата конспиратори също така съвпада с интересите на израелската държава за ограничаване и саботиране на връзките с арабски страни, а освен това даде страничен ефект в международните изяви на премиерът ни – хвърли го в братската прегръдка на министър-председателя на Република Турция.
Сега вече е негов ред за ответен удар срещу Станишев. Както се очертава от последвалите му изказвания, ударът ще да е смазващ не само за Станишев, но и за цялата Българска социалистическа партия. Смазващ и разрушителен, който да изпрати противната нему партия в политическото небитие като осъществи на практика желанията на преобладаващата част от членовете и симпатизантите
̀й и удовлетвори интересите им.
В град Мадан господин Борисов каза : "Иван Костов раздаде навремето предприятията на толкова много хора и от него трябва да се търси отговорност ... На кое по-напред да се направи ревизия – на Кремиковци ли, Цанков камък ли, Белене ли. От 22 (? – питанката моя) години насам е имало грабежи". При посещението си в град Кюстендил премиерът продължи в същия дух : "Със свито сърце гледам един прекрасен град, за каквото и до го попитам кмета, той казва – това го взе единия, това другия, третия и вижте в какво състояние е града. Горе долу, същото след тези 20 години представлява и държавата, затова трябва много усилия да се положат, за да тръгнем бавно напред".
Така. Внимателният анализ на казаното от Него ни говори за отричане правилността на стореното в обществено-икономическото битие на страната през последните 20 години (от 1989 до 2009 г.) – предприятията са раздадени, не са продадени, и съвсем логично от раздаването им няма приходи в хазната. При това са раздадени на твърде много хора, които само в град  Кюстендил са най-малко трима, което прави икономиката ни раздробена между повече, но по-малки по размер частни капитали. От раздаванетто на предприятията на "толкова много хора" икономиката ни е изпаднала в условията на свободна конкуренция, условия, които отдавна са останали в историята на големите развити капиталистически държави. По тази причина българските капиталисти са неконкуретни на концерните от тези държави, настъпващи свободно в страната ни – било в търговията и услугите или в производството. Всичко през тези двадесет, а не 22  години (в изказването си господин Борисов явно се е увлякъл емоционално) е било съпроводено и с "грабежи" – много от приватизираните предприятия просто са разграбени (източени) и впоследствие ликвидирани, в буквалния смисъл на думата – от тях камък върху камък не е останало; българските филиали на чуждестранните фирми рядко произвеждат скъп краен продукт за потребление, производството е ограничено до евтини суровини и полуфабрикати, които се изнасят към други поделения на предприятието-майка; под най-различни форми (чрез финансови машинации, офшорни регистрации и прочие) финансовите резултати не се отчитат в страната ни и накрая, на лице е добре работеща система за ощетяване на републиканския, че и  на местните бюджети. Като краен резултат от цялостното управление на всички предишни партии и правителства, страната е разнебитена и спряна от движение. За да тръгне отново, бавно и напред, ще "трябва много усилия да се положат". Какви конкретно ще да са тези усилия? Вземайки предвид и други предишни изказвания на премиера – (Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков да смогне да направи, например), съвсем основателно може да се каже че предстои ревизия на прехода ни към демокрация и пазарна икономика, защото направеното от Живков беше възможно и стана само върху резултатите на завършилата в края на 1947-ма година цялостна ревизия на наличното останало след Деветосептемврийския преврат капиталистическо икономическо и политическо наследство в страната.
Инициативата за такава ревизия трябваше да подеме и осъществи Сергей Станишев и ръководството на социалистическата партия, изхождайки от интересите на масата нейни партийни членове и симпатизанти. Но в политиката, както и в любовта, когато пропуснеш мига да извършиш обективно налагащото се и необходимо действие, неизменно и незабавно се намира друг, който го извършва, и така твоите интереси биват неудовлетворени и даже увредени.
Сега възможностите за извършване на налагащото се необходимо действие са за противникът ГЕРБ и водачът му Борисов. Всички избраници на ГЕРБ правят това, което повели Борисов, а Той в никакъв случай не бива да бъде подценяван и гледан пренебрежително от другите политици. Защото Той, по известни причини, не е задръстил главата си с метафизически знания и безполезни готови рецепти за успех, а с необремененият си от мисловни шаблони здрав селски разум, което го прави и здрав материалист, воден от добре развитият си инстикт за самосъхранение плътно следва движението и течението на събитията (несъмнено и стихиен диалектик), сътворявани и направлявани от които трябва. И понеже мненията, решенията и действията на нашите политици се забъркват на небългарска територия, след което се наливат в главите им, от него се иска само да си отваря ушите, да гледа строго, да плаши подчинените си и винаги да бъде на мястото на откриването. Неща, които Той прави конгениално. Конгениално, защото първо, нещата му се внушават и второ, защото има съмняващи се в неговата непогрешимост.
И в този смисъл написаното се отнася не само за Него. Както е казал народът – тебе думам, дъще, сещай се снахо.
В началото на седми клас постъпих в една пловдивска болница за лечение на повреденото ми око. И понеже бях най-малък на възраст в цялото отделение и съответно най-беззащитен, скоро се превърнах в обект на научни изследвания и опити. Студентите от Пловдивския медицински институт по време на практическите си занятия съсредоточено разглеждаха болното ми око или със спринцовка, на която имаше крива игла, вкарваха течност в някаква си дупчица на долният клепач, която течност изтичаше през носа ми в едно медицинско легенче. Така бях обект на медицински изследвания и опити без каквито и да е ползи за мен. Е, вярно че се отърквах о различни засукани какички, но това не обезщетяваше в пълен размер причинените ми неудобства и страдания. Можеха да ме възнаграждават поне с по един шоколад, но не се сещаха. Както и да е, когато осъзнах положението си на опитен обект се оплаках на баща ми и след неговата намеса опитите се прекратиха.
Сега ми се чини, че днес родната ни България е в същото положение – обект на икономически, политически и социално-инженерни изследвания и опити. От страна на САЩ, Европейският съюз, Русия, Турция и разни други по-близки и по-далечни държави, както и на разни уж неправителствени организации – религиозни, икономически, политически, социологически и всякакви. Всички те вкарват в главите на нашите управници разни идеи – отказ от производство и продажба на оръжие като израз на борбата за мир, от което светът не стана по-мирен; повсеместна приватизация като панацея срещу бедността; закон за конфискуване на придобито чрез престъпления имущество; енергиина зависимост и независимост; проучване за наличие на шистов газ; на гол тумбак втора ядрена електроцентрала; военна заплаха от страни набедени, че практикуват тероризъм; несъществуващи етноси, малцинства и религиозни общности; международна демократична антитерористична общност; насаждане на демокрация с оръжие; учителите и училището трябвало само да обучават, но не и да възпитават – принцип (учение + възпитание) практикуван с безспорен успех от образователните ни системи от килийното училище насам, та до края на тоталитарното и началото на демократичното училище, беше идиотски изоставен, и ред такива установени и световно признати глупости.
И ако като пациент в пловдивската болница имах съзнанието, че страдам в името на науката, сега се усещам като пълен глупак.
Явно своята глупост и провала на замислите си в икономиката са осъзнали и кукловодите, а още повече са осъзнали обективно налагащата се необходимост от ревизия на Прехода, иначе щяха ли да вложат тези революционни слова в устата Му. Тази ревизия е желана, както от излъганите с масовата приватизация и въобще от останалите без собственост българи, така и от Него, защото здравият усет не го лъже – това е пътят към славата, политическото дълголетие и вечното и неоспоримо място в историята ни. Препоръчвам казаното от Него на нашите либертарианци, с тяхните вопли за свободен пазар, конкуренция  и "по-малко държава в икономиката", за размисъл. Стига са предъвквали Адам Смит, фон Мизес и Рон Пол.
Като начало на практическите действия във връзка с ревизията са недвусмислените съвети, изисквания и директивите на чиновниците от Европейския съюз, които настояват да няма давност за придобитото в годините на Прехода по престъпен начин имущество (то изключително рядко се намира придобито по н̀е престъпен начин) и конфискацията му да става и без влязла в сила съдебна присъда, какъвто и закон вече се прие.
Но все пак, имайки предвид обективните и субективните условия, както и своенравието Му, не бива да се очаква незабавно одържавяване на престъпно придобитото, каквато е била концепцията през 1947 г. Най-вероятният резултат е концентриране на тази собственост в значително по-малко на брой държатели (олигарси) на средствата за производство на материални блага. Тази формула удовлетворява и двете страни – олигарсите и политика. Първите придобиват монополни условия и не им се пречкат в бизнескомбинациите разни дребосъци, а Вторият бива освободен от протестиращите дребосъци и улеснен в отношенията си с бизнеса – винаги е по-лесно да се разбереш с малко олигарси, отколкото с много независими и непреклонни частни собственици. Първите винаги ще укрепват политическата Му власт, щом покорно ги слушка, докато вторите перманентно все са недоволни от нещо. Наемните засега все още едва-едва проглеждат и прохождат, постоянно успивани от синдикатите. Непокорните и активните са емигрирали, а пенсионерите и болните са на изчезване. Спре ли до тук, обаче, на сред път, политическата му смърт е незабавна.

За нормалното функциониране на икономиката и на обществото въобще е необходимо всички да имат достатъчно, съотнесено към масовия жизнения стандарт или поне да имат екзистенц-минимума, а не малцинството да има всичко и мнозинството да няма нищо. Във време на икономически подем значението на политиката в обществения живот е по-малко. При икономическа криза, която неминуемо преминава и в политическа, идейна и морална, политическите действия придобиват голямо значение за преодоляването на кризата. И когато частният капитал не може или не иска да направи необходимите жертви за да задвижи намиращата се в криза икономика, т. е. той е загубил прогресивната си роля в общественото развитие, това следва да направи политическото ръководство на обществото чрез силата и средствата на държавната власт. Не осъществи ли този политико-икономически акт, загубата на ПП ГЕРБ на предстоящите парламентарни избори е много вероятна, а на следващите – сигурна. Безспорно е, че единствената политическа сила, която може да измести ПП ГЕРБ от управлението е БСП, но не в това е голямото притеснение на г-н Борисов. За неговото чувствително честолюбие е по-важно, кой ще е начело на тази партия, комуто ще сдава изпълнителната власт като най-вероятен негов наследник на длъжността министър-председател, когато изгуби изборите. В тази връзка неговото лично спасение е Георги Първанов начело на БСП след конгреса. Така, защото Първанов може и да не спомене за наследството на ГЕРБ в управлението на държавата, докато Станишев няма да пропусне и то нееднократно да нищи пред медиите това наследство.
Остави ли подходящото наследство обаче, а именно : обобществена престъпно придобитата собственост; обобществена собственост на всички частни дружества с монополно положение; обобществена собственост на стратегически за развитието на икономиката производства – на електроенергия и на горива, и по този начин осигуряване за по-продължително време постоянни цени на тези продукти; одържавени всички гори; създадени държавни търговски банки, Станишев дума няма да може да обели за икономическото наследството на ПП ГЕРБ и Борисов.

Преобладаваща държавна собственост в икономиката и еднопартийна политическа система се оказа не съвсем сполучлива обществена комбинация. Но обществена собственост, не държавна – в разпореждане на отделни държавни чиновници, а точно обществена – под контрола на обществото чрез неговите избраници, върху стратегически елементи на икономиката (енергетика, горива, финанси), като стабилна основа за развиване на всички останали икономически дейности, където свободно могат да се конкурират предприятия с различна собственост : частна, кооперативна, обществена, смесена + политическа, идейна и медиина свобода е нещо съвсем различно.
Така че, кукловодите да не забравят с кого си имат работа. Ако те не са видели съвсем ясно и до края пътя на България, Той ще го види. Защото любовта му към народа, родината и към самият Него е безпределно голяма, а думата му е мъжка. На което ние и най-много разчитаме за по-доброто ни бъдеще.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 649231
Постинги: 297
Коментари: 3369
Гласове: 17036
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930