Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.06.2011 06:25 - Коментари(и) :
Автор: kvg55 Категория: Забавление   
Прочетен: 484 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 04.07.2011 18:51


29.06.2011г.
”Време е да преосмислим Маркс” е заглавие на статия във вестник ”Сега” от 09.06.2011г. От статията разбираме, че ”Наскоро в Хумболтовия университет в Берлин се проведе голяма конференция, посветена на марксизма. Под надслов "Да преосмислим Маркс" участниците се опитаха да преоткрият трудовете на философа, около чието име през последните най-малко две десетилетия настъпи сякаш пълна тишина”. И по-натам : “Преди няколко години отново се заговори за Карл Маркс, а след избухването на световната финансова криза тезите му сякаш пак станаха актуални”. След сравнителен анализ на казаното от Маркс с днешните обществени световни реалности (”краха на "реалния социализъм" в Европа; икономическата криза;  капиталистическата глобализация”; Китайците ...) се задава въпросът : ”Но дали Маркс трябва да бъде отречен като философ поради всичко това? Това вече е съвсем друг въпрос”.
Нямам преки впечатления от обществено-икономическата и обществено-политическата реалност (действителност) в съвременна Германия. Не съм имал и за цел да я познавам в подробности. Никога не съм посещавал тази страна, а от двамата германци с които съм се срещал (и двамата порядъчни буржоа, доволни от живота си), мога да заключа, че и германците са хора като нас българите. С характерните за общественото им положение и национална принадлежност особености. Още повече ми липсва знание за дискусиите в немските университети. Затова, относно написаното в посочената статия, се доверявам на авторитета и професионализма на вестника и авторите, което впрочем е професионално задължение на всяко почтено средство за информиране – да осведомява вярно тези, които не могат или нямат възможност и време да се справят от първоизточниците.
Сега интересът ми към Германия и германците е предизвикан от техният интерес към научното наследство на Карл Маркс. Интересът им към Маркс не е интелектуална екстравагантност или просто, защото той и другата половина на марксизма – Енгелс са родени в Германия. Преосмислянето на Маркс в Германия днес е следствие от процеси протичащи в страната от много години и ускорени след обединяването на федералната и демократичната германски републики и от последната криза на капитализма, поразклатили икономическата стабилност на страната, позамъглили жизненият оптимизъм на германците и сближили ги с Русия и ”Газпром”, в частност.
У нас също следва да има преосмисляне. Ние четиридесет и пет години ”живяхме” по Маркс и двадесетина вече години живеем срещу Маркс. Освен срещу Маркс, през тези години живеем и против здравия разум, защото нормалното беше да преосмислим Маркс преди двадесет години, а не да го отричаме голословно. Но къде ти у нашите ”демократи” толкова проницателност и най-вече оригинално мислене и самостоятелно мнение. Отрицанието бива метафизическо и диалектическо. Първото отрицание убива, а второто лекува. Отричайки метафизически социализма си, ние сме на път да убием и себе си, като народ и държава. Резултатът от двата ”про и анти”стандарта на живот налагат такова преосмисляне. Животът ни, свързан с и против научно-теоретическото наследство на Маркс, най-естествено и логично, и най-научно, следва да бъде осмислен и преосмислен от бившите преподаватели по политическа икономия (на капитализма и социализма), по диалектически и исторически материализъм и научен комунизъм, и от настоящите преподаватели по пазарна икономика, политология и демокрация. Надявам се, тези мастити учени, в резултат на превратните събития в нашия обществен живот, да са схванали що е то диалектика и обективни обществени закони, за да обяснят научно на популярен език на по-простата публика, какво сторихме ние българите и най-вече накъде вървят нацията и държавата ни занапред. Що се отнася до здравия разум, осмислянето е животоспасяващо изискване за всеки един от нас (същият вестник е пример, че такова осмисляне вече е започнало).
Защо германските (и не само германски, видно от статията) интелектуалци се връщат точно към философското наследство на Карл Маркс? И преосмислят ли философското наследство на други философи? – Кант, Фихте, Хегел, Шелинг, Шопенхауер, Фойербах, все немци.
Повече от век научното творчество на Карл Маркс и Фридрих Енгелс (тук задължително трябва да кажем, че възгледите на двамата за природата и обществото напълно съвпадат) е игнорирано от официалното обществено мнение в Германия и останалите от другата страна на ”желязната завеса” страни. Само официално, защото неофициално противниците им (на Маркс и Енгелс), които не са никак глупави, отлично са изучили враговете си, за разлика от уж вярните им последователи. Болестта се лекува успешно само при правилно поставена диагноза. Болният е бил тогавашното капиталистическо общество, а точната диагноза е поставена от доктор Маркс в ”Капиталът”, и съмишленикът му Енгелс. Официалното административно игнориране на марксизма, диалектически съчетано с неофициалното му използване за самолечение потвърждава неговата истинност, което капиталът естествено не може да признае, още повече, че никой от многобройните им (на М. и Е.) буржоазни критици не ги е опровергал досега. Иначе, защо ще се връщат отново към тях и преосмислят, ако са окончателно ”бита карта”, т.е. идейно изчерпани. Подминават ги, забравят ги и продължават напред към все по-светлото капиталистическо бъдеще. Напротив – това връщане за преосмисляне означава, че марксизмът съдържа все още в себе си способността да обяснява действителността и потвърждава, че ”Също както познанието и историята никога не може да стигне до окончателен завършек в някакво съвършено идеално състоянние на човечеството; съвършеното общество, съвършената ”държава” са неща, които могат да съществуват само във фантазията; напротив, всички следващи едно подир друго исторически състояния са само преходни стъпала в безкрайния ход на развитието на човешкото общество от низшето към висшето. Всяко стъпало е необходимо, значи оправдано за времето и условията, на които дължи своя произход; но то става неустойчиво и неоправдано пред лицето на новите, но по-висши условия, които постепенно се развиват в неговите недра. То трябва да направи място на по-високо стъпало, което на свой ред също така ще стигне до упадък и гибел”, Фридрих Енгелс, ”Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия”.
Марксизмът ще престане да интересува мислещите хора тогава, когато вече не е в състояние да обяснява явленията в обществото. Както ”флогистона” и ”философския камък” вече не интересуват химиците (а камъка и фармацевтите).
Но това време взе още не е дошло.
Та въпросът сега е : Докъде го докараха народите в частност и човечеството като цяло в безкрайният си ход от низшето към висшето? По отношение на технологиите и техниката от една страна и на човешкото у човека от друга страна. Т. е., докъде го докарахме с материалното и духовното? Всеки народ и всеки човек ще си отговорят сами на себе си, когато настъпи необходимост от такъв отговор.
И ако в Германия търсят отговора или помощ за отговора във философията на Карл Маркс и Фридрих Енгелс това означава, че тези немски интелектуалци са надраснали буржоазния си манталитет и в този смисъл може да се предположи, че Германия и немският народ като постигнали върховно ниво в техниката, технологиите, организацията на труда и въобще в материалното си благосъстояние от една страна, и познали падението на човешкото у себе си от друга страна, могат да се окажат първоизточникът и двигателят на предстоящата социална революция в развития свят. Обнадеждаващо е, че осмислят и преосмислят Маркс и Енгелс, а не някои философи след тях като Авенариус, Дюринг, Ремке и Шмит, защото Маркс и Енгелс са върхът в немската философия, а философите след тях са нейното отстъпление и понякога падение. Това обяснява и защо преосмислят Маркс, а не философите преди него.
След две гибелни за страната войни в търсене на жизнено пространство, Германия и народът й намериха правилния път за добър човешки живот : самодисциплина, самоусъвършенстване, организация. Германия и Япония в по-голяма степен са постигнали икономически просперитет не чрез изсмукване на материални и умствени ресурси от други страни, а единствено благодарение на собствения си умствен и физически труд. От друга страна, тези две страни (и Русия) най-добре от всички други в целия свят познават, защото са го изпитали най-жестоко и всеобхватно върху себе си, разрушителните сили на войната и последиците им за човека и обществото. Този горчив исторически опит е най-важен, а може да се окаже и решаващ при вземането на позиция във все по-жесточаващата се борба за природните ресурси на планетата. Изходът от тази борба ще предопредели бъдещото състояние на човека (като индивид) и на обществото (като отношения между индивиди) за столетия напред.
Бъдещето на човека и човечеството е занимавало и занимава философи, писатели и режисьори. Всички те са изложили своите представи за това бъдеще в научни трудове, романи и филми. Карл Маркс и Фридрих Енгелс са едни от философите разсъждавали за човека и отношението му към природата и себеподобните във време (ХІХ-ти век) и обшество (капитализъм), което е било отличително нехуманно към по-голямата част от своите членове и към по-неразвитите от него общества, несъответстващо и противоречащо на представите за човека и обществото прогласени от хуманистите и просветителите, и основавайки се на предишния исторически опит извеждат бъдещото развитие на човечеството извън и без определящите за тази обществено-икономическа формация качества : ”... присвояването на незаплатен труд е основната форма на капиталистическия начин на производство и на присъщата му експлоатация на работниците ... ; Ако парите, според Ожие, се раждат с кървави петна на едната буза , то новороденият капитал изпуска кръв и мръсотия от всичките си пори, от главата до петите ... ; Римският роб е бил прикован с вериги, а наемният работник е вързан с невидими нишки за своя собственик ... ; Премахването на феодалната зависимост направи парите единствена връзка между хората. Собствеността – природно, бездушно начало, което противостои на човешкото, духовното начало – бива издигната благодарение на това на трон и в края на краищата, за да се завърши това отчуждаване, парите – отчуждената, празна абстракция на собствеността – стават господар на света. Човек престана да бъде роб на човека и стана роб на вещта ... ; Парите са богът на този свят ... ; Частната собственост ни е направила толкова глупави и едностранчиви, че някой предмет е наш само тогава, когато го притежаваме, т.е. когато той съществува за нас като капитал или когато непосредствено го владеем, ядем го, пием го, носим го на тялото си, живеем в него и т.н. ... ; Капиталистическото производство не може да стои на едно място : то трябва да расте и да се разширява, или пък да умре ... ; Голямата печалба изостря ненаситната жажда за още по-голяма печалба ... ; Конкуренцията е най-пълният израз на господстващата в съвременното буржоазно общество война на всички срещу всички ... ; Да мамят другите, а по този начин и самите себе си – в това е цялата същност на парламентарната мъдрост ... ; Въвеждането на свободната конкуренция е равносилно ... на открита декларация, че отсега нататък членовете на обществото не са равни помежду си само дотолкова, доколкото не са равни техните капитали ... ; Дълбокото лицемерие и присъщото на буржоазната цивилизация варварство се явяват пред очите ни в оголен вид, когато наблюдаваме тази цивилизация не удома си, където тя приема благоприлични форми, а в колониите, където тя се проявява без всякакво було ... ; В отношенията между отделните капиталисти, както и между цели отрасли на производството и между цели страни, въпросът за съществуване се решава от това, дали те обладават изгодни, естествени или изкуствено създадени производствени условия. Победените биват безмилостно отстранявани. Това е Дарвиновата борба за отделно съществуване, пренесена – с удесеторена ярост – от природата в обществото. Естественото състояние на животните изпъква като връх на човешкото развитие”, К. Маркс и Фр. Енгелс.
Това, последното изречение от поредицата цитати, кара едни самоотвержени защитници с нездраво вдъхновение да защитават морално капитализма от самия него. А тези, които не вярвят на Маркс и Енгелс, защото ги недолюбват (?), могат да преосмислят живялите, разсъждавали и писали по същото време, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Чарлз Дикенс, Фьодор Достоевски.
Така са видяли двамата философи съвременното тям общество. Същото, с българско-американски привкус и осъвременено бих казал, видяхме и ние у нас през последните двадесетина години.
А бъдещето Маркс и Енгелс са видяли така : ”Човекът трябва само да познае самия себе си, да направи себе си мерило за всички жизнени отношения, да съди съобразно със своята същност, да устрои света истински човешки, съгласно с изискванията на своята природа – тогава той е разрешил загадката на нашето време”, Фридрих Енгелс, Положението на Англия, Томас Карлайл, Минало и настояще.
Немците могат да се отдадат на самопознание и всякакви отвлечени философски разсъждения за разрешаване ”загадката на нашето време”, защото са си подсигурили първите три-четири нива от йерархията на човешките потребности в "Пирамидата на Маслоу". А ние българите, които все още кретаме към първото ниво, ще трябва да се самопознаваме в движение, ако искаме да оцелеем, както вече казах. Имаме предимството, че този път ни е познат, защото вече сме го изминавали (което отново потдърждава всеизвестното, че ние българите всяко ново нещо го започваме от кота нула, че и по-надолу) и времето на вървежа ще е по-кратко. Пътят ни е познат, защото що се отнася до България и българите, то ние го докарахме до Алеко и времето, в което са живяли той и героите му : ”Идеали! Бошлаф! Личното наше земно доволство – ето идеала, който трябва да преследваме” ; ”... не си е келепир да бъдеш опозиция. Ама ще речеш защо? Защо ли? Твърде просто : защото ще стоиш зад метлата, а хората ще си плетат кошничката. И какви хора : все отбор-отбор юнаци, все учени, изпраксани. Напрежните наши бяха хептен дива работа. Крадяха гьоз-гьоре, насила, аджемийски ...” ; ”– Па-три-от ли? Е-хе-е, да го знаеш каква ми е стока! Че той помислил ли е един ден за свойто отечество. Той гледа да настани само себе си и зетя си. Такъв си е от малък, нали го зная. За патриоти ако питаш, ний сме хасъл патриоти. Хубаво ме гледай!” ; ”... овде е таква велика корупцjа що jе нигде нема; у вас, у Европи лjуди су императори, овде е злато император; коj има наj-више злата, он има наj-више силе. Парица е царица, како кажу у нас. ... Със злато можеш купити и самог президента”. Та така : Велика корупцjа. И не само у нас. Обществената развала е всеобща и всеобхватна. Видна е с просто око и достатъчно е само разумно човешко отношение към действителността за да се види.
Естествено човешко е човек да се стреми към по-добър живот. И животните го правят – и те търсят топлото и заветно място в студ и сянката в жега. Естествено е също да се заделят ”бели пари за черни дни”. Онези от животните, които са зависими от промените в климата, също го правят. Но животните, като нямащи разум, не трупат запаси от средства за живот в по-голямо количество, отколкото са им необходими да преживеят неблагоприятния сезон. Естествено е да се открадне от глад – и животните крадат от храната на други животни. Още по естествено е да се убие от глад или при самозащита – чрез убийството на други животни или растения се хранят повечето от животните и всички хора. Но животните не трупат повече запаси, отколкото са им необходими и не убиват когато са сити. Човекът, колкото повече има, иска още повече да има и преситите убиват най-много, и физически и морално. Това е, което прави човека по-висше същество от животните и това е критерият, който прави хората неравни помежду им в чисто биологично отношение и определя кои са по-висшите сред човешките екземпляри.                                                                      




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 635090
Постинги: 290
Коментари: 3068
Гласове: 16694
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031