Постинг
09.06.2011 12:43 -
Коментари(и) :
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 709 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 31.08.2011 02:19
Прочетен: 709 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 31.08.2011 02:19
09.06.2011г.
На 16-ти май препоръчах на Председателя на управляващата партия да не издига свой кандидат за президент или поне той да не издига своята кандидатура. Изложих и основателни аргументи. Председателят уважи мъдрата ми препоръка и вчера следобед обяви : "Аз ще се кандидатирам за следващите президентски избори. Ще изкарам един мандат, още половината от другия и тогава ще се кандидатирам". От изказването му е видно, че трудно е преодолял императива да бъде президент, но е прозрял мъдрото за себе си, за партията, за държавата и народа решение да остави сбъдването на мечтата си за след пет години.
Надявам се да приложи последователно препоръката ми от 16.05. и ПП ГЕРБ да не предложи свой кандидат за президент на предстоящите избори. Ако все пак, по неизвестни на мен причини, ПП ГЕРБ реши да издигне свой кандидат за президент, то този кандидат абсолютно задължително следва да е дама. Кандидатурата на дама дава на партията поне две предимства и то с нарастващо във времето значение.
Първо : Издигането на дама представя в умовете на избирателите ПП ГЕРБ като една мислеща партия, която премисля и отчита и най-малките подробности при всяка своя значителна, или не толкова, политическа стъпка. Глупаво и нелепо би било срещу финият кандидат на инициативния комитет в предизборна схватка да се изпъчи бабаит от ГЕРБ. Откъдето и да го погледнеш – балканско и ориенталско, простащина. Издигането на дама срещу дама говори за европейско възпитание и европейско мислене – достойно поведение на граждани за европейско развитие.
Второ : Сблъсъкът на две чаровни и умни дами в кандидат-президентския екшън ще даде на избирателите така липсващото им зрелище, при още по-липсващият им хляб – насъщен и духовен (За значението на хляба и зрелищата в политическата практика вижте постинга ми от 24-ти януари т.г). А тези, които не вдяват за какво зрелище говоря, да изгледат още веднъж филма Les Petroleuses / Петролотърсачките (1971), с Бриджит Бардо и Клаудия Кардинале. Има го в http://www.zamunda.net/index.php.
Отказът на Председателя от сегашния избор му отваря нови политически възможности напред във времето, една от които е абсолютно осъществима, и поне три хипотетичтни.
Първо : Абсолютно сигурно е, че отлагането на избора му за президент за след пет години ще донесе на избирателите неповторимо непрекъснато петгодишно зрелище свързано със страданията на опозицията и най-вече на тройната коалиция (”Просто се забавлявам, като гледам колко ги е страх и как треперят всички и се чудят какво да направят”). Пет години опозицията ще се чуди какво да направи, а ние електората ще се забавляваме. Надявам се, не на гладен стомах.
Второ : Хипотетичните възможности са свързани с международното положение.
а) През тези пет години САЩ окончателно се налагат като единствен световен лидер (водач, вожд, господар, настойник) на целокупното човечество. В новата политическа действителност превръщането на България (ако съществува) в президентска република би било безпроблемно, предвид взаимоотношенията на настоящата власт и лично на Него със САЩ, за които посланикът им казва, че ”... говорят сами за себе си. Понастоящем са по-силни от всякога. Ние имаме реално партньорство с България, което се задълбочава с годините, в различни области – в енергетиката, в сигурността, по отношение на сътрудничеството, при борбата с организираната престъпност и корупцията. И хората в България това го чуват, и вие ме чувате как често публично се изказвам по отношение на добрите взаимоотношения между двете страни на всички нива, както и между нашите народи в областта на културата, историята. И този вид взаимоотношения продължават да се задълбочават и това, мисля, е добър сигнал. И въпреки "Уикилийкс" и някои от сензационните заглавия, които може да прочитате, взаимоотношенията между България и Съединените щати никога не са били по-силни ... Да, виждат се някои сензационни заглавия и предполагам осъзнавате, че ще продължаваме да виждаме такива заглавия, но трябва да бъдат поставени в контекста. Това не е официалната политика на американското правителство и всъщност вгледайте се и във взаимоотношенията в реално измерение. Вижте сътрудничеството, което сме изградили, което е възможно най-силно”.
Разликата между сегашните властови права на президента и тези при президентската република няма да коментирам – понятни са за всички интересуващи се.
б) През тези пет години САЩ окончателно и безвъзвратно са сполетяни от съдбата на Британската империя (провидяна образно от Иван Хаджийски преди около 70-75 години). Източна Европа и в частност България (ако съществува) се доминират от Русия. Президентската република би била още по-лесно осъществима, предвид неговите лични връзки с руски протежета и даже във вариант по-дълъг от два мандата.
в) През тези пет години избухва, развива се и обхваща, ако не целият свят, то поне България (ако съществува) световната комунистическа революция. Тук връзката с Китайската народна република, Китайската комунистическа партия и световният комунизъм (виж постинга от 14-ти април) се поддържа от министъра на финансите. За предаността и лоялността на министърът към премиера нищо не мога да кажа. Но както е видно от изложеното, празно за Председателя занапред, почти няма.
Затова, дай Боже, покрай него и ние да топнем човките и напълним гушите.
Амин.
На 16-ти май препоръчах на Председателя на управляващата партия да не издига свой кандидат за президент или поне той да не издига своята кандидатура. Изложих и основателни аргументи. Председателят уважи мъдрата ми препоръка и вчера следобед обяви : "Аз ще се кандидатирам за следващите президентски избори. Ще изкарам един мандат, още половината от другия и тогава ще се кандидатирам". От изказването му е видно, че трудно е преодолял императива да бъде президент, но е прозрял мъдрото за себе си, за партията, за държавата и народа решение да остави сбъдването на мечтата си за след пет години.
Надявам се да приложи последователно препоръката ми от 16.05. и ПП ГЕРБ да не предложи свой кандидат за президент на предстоящите избори. Ако все пак, по неизвестни на мен причини, ПП ГЕРБ реши да издигне свой кандидат за президент, то този кандидат абсолютно задължително следва да е дама. Кандидатурата на дама дава на партията поне две предимства и то с нарастващо във времето значение.
Първо : Издигането на дама представя в умовете на избирателите ПП ГЕРБ като една мислеща партия, която премисля и отчита и най-малките подробности при всяка своя значителна, или не толкова, политическа стъпка. Глупаво и нелепо би било срещу финият кандидат на инициативния комитет в предизборна схватка да се изпъчи бабаит от ГЕРБ. Откъдето и да го погледнеш – балканско и ориенталско, простащина. Издигането на дама срещу дама говори за европейско възпитание и европейско мислене – достойно поведение на граждани за европейско развитие.
Второ : Сблъсъкът на две чаровни и умни дами в кандидат-президентския екшън ще даде на избирателите така липсващото им зрелище, при още по-липсващият им хляб – насъщен и духовен (За значението на хляба и зрелищата в политическата практика вижте постинга ми от 24-ти януари т.г). А тези, които не вдяват за какво зрелище говоря, да изгледат още веднъж филма Les Petroleuses / Петролотърсачките (1971), с Бриджит Бардо и Клаудия Кардинале. Има го в http://www.zamunda.net/index.php.
Отказът на Председателя от сегашния избор му отваря нови политически възможности напред във времето, една от които е абсолютно осъществима, и поне три хипотетичтни.
Първо : Абсолютно сигурно е, че отлагането на избора му за президент за след пет години ще донесе на избирателите неповторимо непрекъснато петгодишно зрелище свързано със страданията на опозицията и най-вече на тройната коалиция (”Просто се забавлявам, като гледам колко ги е страх и как треперят всички и се чудят какво да направят”). Пет години опозицията ще се чуди какво да направи, а ние електората ще се забавляваме. Надявам се, не на гладен стомах.
Второ : Хипотетичните възможности са свързани с международното положение.
а) През тези пет години САЩ окончателно се налагат като единствен световен лидер (водач, вожд, господар, настойник) на целокупното човечество. В новата политическа действителност превръщането на България (ако съществува) в президентска република би било безпроблемно, предвид взаимоотношенията на настоящата власт и лично на Него със САЩ, за които посланикът им казва, че ”... говорят сами за себе си. Понастоящем са по-силни от всякога. Ние имаме реално партньорство с България, което се задълбочава с годините, в различни области – в енергетиката, в сигурността, по отношение на сътрудничеството, при борбата с организираната престъпност и корупцията. И хората в България това го чуват, и вие ме чувате как често публично се изказвам по отношение на добрите взаимоотношения между двете страни на всички нива, както и между нашите народи в областта на културата, историята. И този вид взаимоотношения продължават да се задълбочават и това, мисля, е добър сигнал. И въпреки "Уикилийкс" и някои от сензационните заглавия, които може да прочитате, взаимоотношенията между България и Съединените щати никога не са били по-силни ... Да, виждат се някои сензационни заглавия и предполагам осъзнавате, че ще продължаваме да виждаме такива заглавия, но трябва да бъдат поставени в контекста. Това не е официалната политика на американското правителство и всъщност вгледайте се и във взаимоотношенията в реално измерение. Вижте сътрудничеството, което сме изградили, което е възможно най-силно”.
Разликата между сегашните властови права на президента и тези при президентската република няма да коментирам – понятни са за всички интересуващи се.
б) През тези пет години САЩ окончателно и безвъзвратно са сполетяни от съдбата на Британската империя (провидяна образно от Иван Хаджийски преди около 70-75 години). Източна Европа и в частност България (ако съществува) се доминират от Русия. Президентската република би била още по-лесно осъществима, предвид неговите лични връзки с руски протежета и даже във вариант по-дълъг от два мандата.
в) През тези пет години избухва, развива се и обхваща, ако не целият свят, то поне България (ако съществува) световната комунистическа революция. Тук връзката с Китайската народна република, Китайската комунистическа партия и световният комунизъм (виж постинга от 14-ти април) се поддържа от министъра на финансите. За предаността и лоялността на министърът към премиера нищо не мога да кажа. Но както е видно от изложеното, празно за Председателя занапред, почти няма.
Затова, дай Боже, покрай него и ние да топнем човките и напълним гушите.
Амин.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 34444
