Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06.2011 18:42 - Коментари(и) :
Автор: kvg55 Категория: Забавление   
Прочетен: 698 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 30.10.2012 14:23


03.06.2011г.
Мъдростта на народите
(анализ на един показалец)

Земното ни кълбо днес се населява от 7 милиарда двукраки бозайници от вида homo sapiens, разпределени неравномерно в приблизително двеста народи, народности и нации. В това число не влизат извънземните, които обитават друго пространствено измерение или разни дупки в луната и земята, защото нямаме за тях статистическа информация, а и не ни е още известно те към кой животински вид принадлежат или вече са станали човеци. Това ще разберем, когато се явят в нашето измерение и кажат : Не мислете, че дойдохме да донесем меч на земята; не меч дойдохме да донесем, а мир. Не кажат ли тези думи, това значи че не са никакви извънземни, а нечии земни лъжепророци.
Колко и какви племена и народи са живяли досега, които са отпаднали от борбата за съществуване чрез естествен подбор и не са успяли да се класират за живот при демократични условия, също не ни е известно. Някои от асимилираните вече народи (асирийци, шумери, египтяни) са оставили материално и духовно наследство, което им е запазило файл в паметта на човечеството. И докато материалното е подвластно на разрушителните сили на времето и с изчезването му се губи споменът за него, създателите и собствениците му, то запазените през хилядолетията мъдрости, съхранили в себе си опита и знанията на тези древни народи и предавани от поколение на поколение са вечни (докато има интерес към тях, разбира се), и съвременни. Такива са, защото те изразяват отношение, а същността на човека и отношението му към себеподобните и природата не се е съществено променило за пет хиляди години. Променили са се материалните условия за производството на блага и за живот – несравнимо; променили са се до перфидност оръжията за убиване и оръжията за властване – стрелата е заменена с куршум и ракета, камъка със снаряд и бомба. В битката за материални блага индивидите вече се убиват без да се гледат един друг в очите – жертвата не вижда убиецът си, а убиецът гледа жертвата си на монитор. В тази област човечеството, несъмнено също несравнимо с миналото, е напреднало и се е цивилизовало. Убиването с брадва нанася грозни следи по тялото на убития и пролива кръв, докато съвременните оръжия могат да те убият така, че да умреш усмихнат и доволен, без да пускаш кръв.
Упражняването на власт също не изисква рязане главите на противниците или бесенето им. Дори не се използват вече динени и бананови кори – излиза скъпо, защото цените на тези плодове постоянно се увеличават. Топора, бесилката и корите са заменени от високи технологии и съвсем прости човешки средства – USB flash drive, микрофони, камери, вестници, телевизия, журналисти, договори за кредит и  кошаревски свидетели. Мрачният и зловещ палач с качулка е заменен със сексапилна секретарка или камериерка с къса поличка и високи балкончета или от себеподобен с меки китки. Жрецът не гадае вече по червата (отвратително) на жертвените животни, а прави социологически проучвания. Вождът на племето се именува политически лидер, а шаманът се е трансформирал в медия и социологическа агенция. Безспорен научно-технически и технологичен прогрес значително ”превишил човещината ни”.
Материалният свят около човека се е променил, а самият човек не дотам – все така продължава да лъже, убива и ограбва природата и себеподобните си.
Причината не може да се търси в проведената от Бог езикова реформа преди 3-4 хиляди години във Вавилон, довела до разделение, объркване и неразбирателство на целокупното човечество, защото отношението към природата не се определя от вербални способности, а от умствени. Оттогава до сега се избиват и едноговорящи, а историята ни показва, че мислещите хора намират начин да се разберат помежду си, докато глупаците и безумците винаги налитат на бой. И си получават заслуженото в крайна сметка. Но докато го получат, направените от тях поразии са значителни.
В своите пословици и поговорки народите са изразили своето отношение към битието, пречупено и обагрено от специфичната за всеки народ душевност. В този смисъл четенето на пословиците и поговорките ни дава частнонародното разбиране на общи за човечеството понятия като живот и смърт, родители и деца, работа, труд  и безделие, война и мир, свобода и независимост, интереси и други етични категории за междучовешките и международните отношения като чест, лъжа, измама, доверие, възпитание, уважение, вероломство, коварство, благородство и прочие.
И така. Четенето ни започва с книгата ”Мъдростта на времето” – Пословици и поговорки от 5000 години, издание на ИК Пергамент, превод и съставителство Станимир Йотов. (Непонятна ми е практиката да не се изписва върху книгите годината на издаването им. Така не можеш приблизително да разбереш кога си купил книгата и разтворил за първи път, колко години е събирала прах, докато я отвориш за втори път и прочие). Книгата съдържа 1925 броя пословици и поговорки от 124 народа (посочени от издателите), разделени и подредени в 209 теми. Тя не може да се приеме за пълно и точно представяне мъдростта на народите, защото не всичко казано от даден народ по дадена тема е включено в нея. Освен това са използвани понятия като арабска, американска или африканска, а отделно има посочени пословици и поговорки на конкретни арабски, африкански и американски народи – алжирска, палестинска, зулу, камерунска, нигерийска, индианска, колумбийска, северноамериканска. И ако понятието арабска може да е обобщаващо прилагателно за мъдрост на отделни конкретни народи с един етнически произход и една религия, населяващи в определен регион на планетата ни отделни държави, то в същия смисъл понятие африкански и американски народ няма. Те са абстрактни понятия обобщаващи съвсем различни и живеещи в отделни страни конкретни народи. Поради различаващите се негови части, общото понятие не може да замени нито една от конкретните си съставки. Затова под понятието ”африканска” ще разбираме пословиците и поговорките на всички народи населяващи континента Африка, а под понятието ”американска”, предвид разпространеното у нас разбиране на понятието, ще разбираме пословиците и поговорките на янките. Употребени са и понятия като бедуинска, библейска, източна и мюсюлманска, които не могат да се свържат с конкретна народност или език.
Въпреки посочените условности, поради наличието на показалец систематизиращ материала по народи и по-подробни теми, приемаме тази книга за основна и занапред ще я наричаме за по-кратко ”основен източник”.
Според броя на упоменатите пословици и поговорки в показалеца на основния източник, първите десет места се заемат от следните народи : 1) Китайски – 148 броя; 2) Български – 127 броя; 3) Арабски – 127 броя; 4) Руски – 118 броя; 5) Английски – 111 броя; 6) Африкански – 93 броя; 7) Френски – 91 броя; 8) Японски – 78 броя; 9) Латински – 68 броя и 10) Испански – 55 броя.
Изобилието от китайски пословици и поговорки може да се обясни с хилядолетната история и милионна численост на китайския народ. Към българите определено е проявено пристрастие от страна на автора по обясними причини. Относно арабите може да се приеме, че не особено интензивният им делник, поради наличието на природни дадености като високи температури и богати нефтени залежи им позволява да отделят повече време за разсъждения върху скучния и монотонен живот. Известно е, че злоупотребата с алкохол предизвиква тежки умствени размишления и продължителни излияния за живота и неговия смисъл, здравето, любовта и политиката. Също така пиенето на чай преди тръгване се извършва мълчаливо, при което всеки е насаме с мислите си. Скуката и усамотяването, било на село, било на остров, също предразполагат към размишления и умозаключения. Всекидневната продължителна употреба на алкохол и чай, и животът в имение сред природата, с характерните за всеки народ особености, са присъщи на руснаците и англичаните.
Освен ”основният източник”, за по-пълно знание, ще ползваме и други подобни книги : ”Мъдростта на вековете” – мисли, афоризми, крилати изречения и народни мъдрости от 30 столетия; София, 1970, Наука и изкуство, под ръководството на проф. Тодор Боров изработиха д-р Веселина Ганева и Любен Атанасов; Енциклопедия на афоризмите от доц. д-р Любен Атанасов, издателство GABEROFF. ”e” ЕООД, 1998г. и ”Мъдростта на времето” – от Буда до Мадона 11000 афоризми, цитати, крилати фрази и поговорки, книгоиздателска къща Труд, 2011. Тези три книги занапред ще обединяваме в понятието ”други източници”.
І. Преди да може да реди мъдри мисли, един народ, както и отделният индивид, трябва да се роди, да живее достатъчно дълго време, да натрупа знания и житейски опит. След като се роди, за да може да живее, трябва да се труди и затова съвсем естествено е да започнем четенето с пословици и поговорки за живота, родителите, здравето и трудът.
Най-много върху живота според двата източника са разсъждавали древните индийци, китайците и руснаците. Тези народи, особено в най-голяма степен индийците, имат изявена съзерцателност към света. Древните индийци са дали и единственото в двата източника философско определение на живота, съдържащо неговата диалектика. Те са казали : Във всяко рождение присъства смърт, във здравето – болест. Кратко и също съдържателно, но по-абстрактно са се изразили за същността на живота амхарите : Да живееш значи да се сражаваш. Най-поетично и образно за живота са се произнесли грузинците : Животът е като огъня. Началото му – пламък, краят – пепел. От своя страна французите, типично за тях, са наблегнали на практическата страна на живота : Страдай, когато си наковалня, и удряй, когато си чук. Тази пословица ни навежда на мисълта за превратностите в живота и умението да се живее. Точният съвет за това ни дават арабите (Гъвкавата дъска не се троши) и персийците (Сред розите бъди роза, сред шиповете – шип). Движението като всеобщо и неотменимо състояние на битието и необратимостта на времето са прозряли още асирийците : Изживеният живот е като изпусната стрела. Ние българите сме направили една уникална констатация за живота и неговия смисъл, възможно да бъде извлечена само и единствено от нашето битие на нашата си земя : Живеем, колкото да не е светът без хора, сме казали ние българите.
Съществуването на живота и продължаването му от поколение в поколение зависи от родителите и грижата за децата. Най-точно грижата на родителите за децата си са изразили башкирите (Майката я боли душата за децата, а бащата – ръцете) и виетнамците : Майката ще легне на влажно, на на децата ще постели на сухо. Правилната методика за възпитание на отрочетата са изработили древните индийци и са я формулирали така : До петата година се отнасяй със сина си като с цар, от петата до петнадесетата – като със слуга, след петнадесетата – като с приятел. А значението на възпитанието за доброто бъдеще на децата са схванали азерите (Доброто възпитание е най-доброто наследство) и българите (Бащина поука – синова сполука).
Основната дейност на човека през целият му живот е да се труди за да изхранва себе си и близките си. В процеса на труда се придобиват и най-полезните знания и умения. Пак благодарение на труда човек развива и усъвършенства своите природни заложби. В крайна сметка трудът е направил от маймуната човек и пак той заедно с децата е това, което осмисля човешкият живот.
Арабите, парадоксално за тях, са констатирали, че ”Животът се свършва, работата – никога”, а абхазите са открили и причината : За този, който не знае как да работи, работата не свършва. Българите, понеже обичаме да изпипваме качествено нещата, сме определили и стандарт за качествена работа, според който, за да е висококачествен резултатът, трябва да се работи ”Не както можеш, а както трябва”. Ние най-много пъти сме се и произнесли по темата за работата – в основния източник три пъти от общо петнадесет позиции. Останалите са се произнесли само по веднъж и само близките ни по трудолюбие и манталитет испанци два пъти, а в другите източници сме изказали мнение общо петнадесет пъти.
Арабите, които са на трето място по измислени пословици и поговорки в по-горе направената класация, правилно са схванали диалектическата зависимост между умствения и физическия труд : Дай работа на тялото – ще си отдъхне главата. Руснаците пък са намерили равновесието между работата и почивката : Умей да работиш, умей да се веселиш. И едното и другото следва да се правят с мяра и умение, за да има удовлетворение. Пак руснаците са се изказали доста неясно и твърде противоречиво (да не кажа невярно) : Всичко омръзва, освен работата (?), което ме кара да заключа, че тази недодялана мъдрост е изработена в деня на майстора. Но са прави, когато казват, че ”Трудът прогонва всяка лудост”, която мъдрост ние допълваме с ” Луд умора няма ...”. Молдовците намират връзка между трудът и терапевтиката : Трудът е най-доброто лекарство, а немците, един подреден и трудолюбив народ, отново изпадат в мисловна крайност : Трудът побеждава не само болестите, но и старостта. Не съм забелязал, работейки да не се разболявам и да не остарявам. Може би защото не съм немец и не работя като немец ...?
Трудът и особено съвременният обществено организиран труд изисква дисциплина (трудова дисциплина) и организация (организация на труда). И в тази връзка много  интересно би било да прочетем, какво са казали по въпроса трите най-организирани и трудолюбиви нации на света – японците, германците и американците. И в двата източника германците и американците нищо не са казали по въпроса, американците даже въобще не са се изказали за труда. Японците отричат общественият му характер : Върши сам своята работа. Парадоксално, защото е в абсолютно противоречие със същността на японското общество изцяло и на икономиката им в частност, където разделението на труда и взаимодействието на индивидите в трудовия процес е на върховно ниво. Немците пък са се изказали, малко неприсъщо за тях, прекалено емоционално : Човекът е роден за труд, както птицата за полет (?). Чиста проба комунистическото разбиране за труда като песен. Ние се сравняваме с немците, и в частност с прусаците, и се имаме за много близки на тях по дух. Във война може и да е така, но в разбирането ни за работата не е. Немците смятат за правилно ”По-добре почивай, отколкото да работиш лошо”, а ние – ”Залудо работи, залудо не стой”. Критерият за истинността на две противоположни мнения е практиката. В конкретния случай са резултатите от работата – жизненото равнище. Сравнете нивата в жизненото равнище на българи и германци и ще отсеете вярната от невярната мисъл.
Всички народи бичуват безделието и безделниците като обществено и лично зло – Мозъкът на безделника е работилница на дявола (английска); Домът на безделника се руши (кюрдска); За безделника радост няма (лезгинска). Латинците са обобщили същността и последиците от безделието в ”Безделието е начало на всички пороци”. Ето ти сега апория – ако работиш лошо, ще живееш лошо, според по-горното сравнение; ако не работиш, ще живееш порочно, според латинците. Пита се : Лош или добър е порочният живот? Испанците са родили един парадокс, който не споделям. Те са казали, че ”Безделието създава много работа”. Парадоксално – хем нищо не правиш, хем ти се отваря много работа; от личен опит знам, че когато работя ми идват идеи за още работи, а когато не работя не ми идват никакви идеи. От всички изказали се за безделието народи, само бенгалците са формулирали точно и конкретно длъжностната характеристика на безделника : Трите най-важни задължения на безделника са : да яде, да спи, да се кара с умния. От тази характеристика можете сам да си отговорите за качествата на порочния живот.
Животът, и в труд и в почивка, е наслада, единствено, когато сме здрави. Затова наличието на физическо здраве се споделя от всички народи като благо и голямо богатство. Англичаните, с типичното им меркантилно отношение към живота, учудващо оценяват здравето по-скъпо от богатството (Доброто здраве е по-ценно от богатство). Вероятно, защото времето прекарано в боледуване не носи пари, а харчи пари. Същото казваме и ние (Здравият е най-богат), без да го спазваме, защото водим нездравословен начин на живот като лежим, ядосваме се, преяждаме, пушим и пием алкохолни ментета. И затова сме много бедни, защото сме много болни, и обратното – омагьосан кръг. Чехите и българите знаят за пряката връзка между чистотата и  здравето (Чистотата е половин здраве), както и латинците (Хигиената е две трети от здравето). Това германците явно не знаят, защото и до днес продължават да ядат немити и небелени краставици, макар че им е ясна зависимостта на здравето от храненето : Болестта влиза всякога там, където ще бъде добре нахранена.
Молдовците категорично отричат като нездравословни всякакви пружинени легла, матраци и меки постели : Болестта, където види мека постеля, там отива. Абсолютно прави са, особено за здравето на опорно-двигателния апарат.
Обратно пропорционалната зависимост между умствения и физическия капацитет особено колоритно са схванали руснаците : Недобре скроен, но здраво съшит. Същата зависимост ние сме извели и формулирали като обществено-природен закон : Луд умора няма – само се поти. Поти се само здравият човек – болният не се поти, а вдига температура.
Италианците, които са много по-напред от нас в борбата с организираната и всяка друга престъпност са постановили, че ”Няма право да се оплаква онзи, който е здрав и не е в затвора”, следователно болните и затворниците имат право да се оплакват. У нас обаче, всички се оплакват, защото арестантите и затворниците априори, презумптивно са много и тежко болни, а повечето от свободните граждани са си само болни.
Много от народите в пословиците и поговорките си дават рецепти за добро здраве, изключително на природна основа : Закуската изяж сам, обяда си раздели с приятел, а вечерята дай на врага си (китайска); Три неща прави, за да си здрав : яж с мярка, пий сдържано и спи дълбоко (латинска); След обяд почини, след вечеря се разходи (английска). Три народа са рецептирали римувано : англичаните (Една ябълка на ден, държи доктора далеч от мен); чехите (За лекар не мисли, който има весели мисли) и българите (Където слънце влиза, докторът излиза).
Универсалната рецепта за добро здраве обаче, са  написали арменците, кавказки народ, разбират от добро здраве : Главата си дръж на хладно, а краката на топло.
ІІ. Голямо житейско и човешко благо, освен доброто здраве, е животът прекаран в мир и разбирателство. По-голямо благо бих казал и от доброто здраве. По-добре да си болен в мир, отколкото здрав на война. Лошият мир е по-добър от лошата война – мислят руснаците, един добре познаващ войната народ. Мирът и разбирателството в обществото и в семейството са естествената среда, в която човекът проявява и усъвършенства човешкото в себе си. Мирът прави изобилието, са казали преди време американците, една нация с доста войнолюбива днешна власт. Която власт, в противоречие с казаното от предците  доказва, че и войната може да ти донесе изобилие. Само че, не на всички, а на много малко избрани, както сме казали ние българите – Войната на едни понася, а други отнася. Същото, много преди янките, са установили и древните индийци : Мир и труд – ето източника на благополучието. Друг един войнолюбив, но поумирил се вече народ, немският, е проумял, че Войната изяжда натрупаното в мир. Войните ускоряват развитието на научно-техническия прогрес, но на отделният човек и на обществото нанасят тежки травми, и физически, и душевни. Това важи в по-голяма степен за разрушените от войната страни и за победените народи. Това важи в най-голяма степен за съвременните войни, при които материалните разрушения и човешките жертви са несравнимо много по-големи от която и да е война в миналото, преди да се изобретят оръжията за бързо и за масово унищожаване – бомби и снаряди с голяма разрушителна сила, автоматичното оръжие, биологическото и химическото оръжия, ракетното оръжие, ядреното оръжие. Известни са пораженията, материални и духовни, от Първата и Втората световни войни, от Корейската война, от Американо-Виетнамската война, от Американо-Иракската война, от Руско-Чеченската война, от Американо-Афганската война и прочие. Войната създава разрушаващи физическото и психическото състояние на човека усещания и преживявания : непосилни физически и психични натоварвания на организма, страх, ужас и други отрицателни чувства и емоции, психически разстройства на личността, зависимости от алкохол и наркотици. Войната нарушава за поколения и години напред естествения природен баланс между мъжкото и женското и подлага на върховни изпитания воюващите нации; връща с години назад битието на разрушената страна. Войната е празник на смъртта, са установили още древните индийци.
Войните, в пълния истински смисъл на тази дума, не винаги са присъствали в историята и съпътствали битието на човека. Те са възникнали с възникването на частната собственост върху средствата за живот, класовото разделение на обществото и държавата като средство една група от хора да държи в подчинение и да живее от труда на друга група хора.
За мирът и разбирателството е ясно – те са естествена човешка потребност. Скандалджията и интриганта не са желани в никой колектив от хора. Който налита на бой, него често го бият – смята една изявено побойническа нация, поне както се представя във филмите си – американската.
Войната е преодолима и има алтернатива. Оръжието да отстъпи пред тогата! – решително постановяват латините, а древните индийци мъдро ни съветват – Побеждавай врага с убеждаване, с дарове, с двуличие или с всичко това заедно, но никога не прибягвай до война. Посланието е ясно – трябва да побеждава интелектът, а не физическата сила.
ІІІ. Съвсем естествено продължаваме с любовта (привличането), защото те са в основата на възпроизвеждането на човечеството и природата, и въобще на света. Знаем, че преди вселенското разделение и противопоставяне (големият взрив) материята е била плътно привлечена в малко по обем пространство. Плодовете на споделената любов са дали на хората възможност да предават мъдростта и опита си от поколение на поколение та до днес. Ръка за ръка с любовта и привличането върви и щастието – един осъзнат или неосъзнат вътрешен порив на човешката същност.
Най-вещият в любовта народ – французите, са се изказали и най-много по въпроса – четири пъти. За тях Няма грозна любов, както няма хубав затвор. Французите са известни лекомисленици, включително и в любовните дела. Затова при тях понякога Целувката по устата често не докосва сърцето. Всъщност това ”понякога” е ”често”, видно от пословицата. Сърдечното лицемерие на французите продължава В любовта единият винаги целува, а другият поднася бузата. Твърде деликатно са се изказали с употребата на ”бузата”, като имаме предвид, че те нямат ограничения върху обектите на целуване. Французите за темпераментна нация, а само как разумно хладно и прозаично са обощили любовните преживявания – Любовта кара времето да минава, а времето кара любовта да минава. А може би в това противоречие между разум и чувство е обаянието на любовта. Както казах, французите най-добре я разбират любовта.
Както днес, така и преди 4-5 хиляди години любовта е била страдание и затова древните шумери са изохкали болезнено : Когато любиш, хомот влачиш. Тежко. Това са разбрали и испанците – Където има любов, има и болка. А виетнамците са установили пряката зависимост между любовта и страданието – В голямата любов са големи и мъките. От своя страна японците допълват – Сърцето е кристална чаша : разбиеш ли го, не можеш го слепи. Така е. Диагнозата ”Всеки влюбен е безумен” са поставили латините, а китайците са написали рецептата за лечение : Сърдечната болест се лекува със сърдечни лекарства. Не е съвсем ясно и конкретно, но нетрадиционната китайска медицина все още е загадка за нас европейците. Затова пък англичаните са ясни и категорични, вярни и последователни и в любовта на пресметливият си характер – Никога не обичай с цялото си сърце. В крайна сметка ще го разбиеш. Черен английски хумор. Противоположно на не дотам чувствителните островитяни, азърбейджанците са открили романтичната страна на любовта : С любимия и под храста е дом. Може, само ако при тях климатът е по-мек и не така дъждовен като в Англия. Персийците са погледнали на любовта мистично-религиозно : Ако е вярно, че всички, които любят, и всички, които пият, ще отидат в ада, не вярвам, че ще се намери някой да иска да иде в рая. Явно не са познавали творчеството на италианеца Данте Алигиери, където е показано кой къде отива след приключването на земният му път.
Любовта и щастието може да са свързани, но последното не винаги идва веднага и лесно. Прозряли са го американците – Трябва да целунеш много крастави жаби, преди да намериш красивия принц. Твърде много иносказателно казано. Разбирам алегорията така, че трябва да преживееш с любимият не малко трудни мигове, за да откриеш неговата духовна красота и щастието в любовта, а не като безразборно и безсрамно сменяне на любовниците в търсене на истинските любов и щастие. Французите отново са се изказали остроумно, сравнявайки щастието с жените – Щастието е жена, ако го пренебрегнеш днес, не чакай утре да си го върнеш. Така от една пословица получаваме знание и за щастието, и за жените, това че и едното и другото са крайно честолюбиви и непостоянни. Зависимостта на цената на щастието от наличното количество щастие са измерили руснаците – Когато щастието е много, то е евтино. Диалектиката на щастието са проумяли мъдрите китайци : Щастието на следващия век се гради през този. Разни изследвания и проучвания сочат страната ни като тъжно място, а народът ни като един от най-нещастните. Ако китайците са прави в своето твърдение, то в изминалият ХХ-ти век следва да търсим причините за нашето нещастие. Половината от населението смята датата 09.09.1944г. за причина на нещастията български, другата половина датата 09.11.1989г. Негово величество ексмонархът, впоследствие и експремиер, за причина посочи чипът български. Прав е. Все пак човекът е аристократ, гледа нещата отвисоко и ги вижда нашироко и дълбоко. Щастието не се търси, а се прави, са казали руснаците, една нация, имаща отношение към щастието на българите.
ІV. Завършваме с пословиците и поговорките за мъдростта, защото стремежът на всеки човек през целият му живот трябва да е придобиването на знания и мъдрост. Знанието и мъдростта, а не придобиването на материални богатства, не и стремежът към слава и власт правят човекът по-съвършен и по-човечен. Освен това, според азърбейджанците Мъдрият говори последен. Това, което казах по-горе за мъдростта и богатството го потвърждават и асиририйците : Един мъдрец в племето е по-полезен от хиляда богаташи и Мъдрият е известен със знанията си, а не с произхода си. Гърците определят, че Почудата е началото на мъдростта, а китайците допълват гърците с Началото на мъдростта е да започнеш да назоваваш нещата с имената им. Да, явно не е проява на мъдрост да наричаш бялото черно, само защото опонентът ти нарича бялото бяло. И тука се сещам за политиците, особено нашите – българските. Англичаните са определили един дневен режим, който не споделям. Те са казали : Мисли сутринта; работи през деня; яж вечерта; спи през нощта. Така, обаче, ако се наядеш вечерта, не можеш спокойно да спиш през нощта, защото на стомахът ти е тежко и на сутринта и през деня ти е криво, и си неработоспособен. А ако вечерята е била в заведение с приятна компания, към лошият сън на сутринта се прибавя и тежък махмурлук, който съвсем блокира способността ти за мислене. Не познавам в подробности битът на англичаните, но съм убеден, че тяхната мъдрост е неприложима за нашите български условия. Испанците правилно са забелязали, че който знае най-много, говори най-малко, което потвърждава и свещеното писание – Дори и глупака считат за мъдър, когато остава спокоен, а онзи, който си държи устата затворена, считат за човек разумен. Може и така да е, но несподелената мъдрост е безполезна и даже повече, според поляците Скритата мъдрост е глупост. И затова в този смисъл немците препоръчват : Мисли с мъдреците, но се движи с простолюдието. Китайците определят що е то мъдрец – Мъдрите се приспособяват към обстоятелствата по същия начин, както водата приема формата на каната. Може да се приеме, но с известни уговорки, защото мъдростта не може да е пасивна като водата. Но от друга страна водата приема чуждата форма и не променя съдържанието си. В този смисъл ние българите ще да сме доста мъдри, защото нашето обществено съзнание приема различни форми, според това, коя ”велика” сила се натиска да ни е по-голям брат, но ние никога не му се отдаваме изцяло. Отдаваме му се формално и винаги съумяваме да запазим българската си същност. Латините са установили, че мъдростта се предава и по наследство, като са казали, че Ако мъдростта не е у теб, напразно ще слушаш мъдреците.
Липсата на зависимост между учеността и мъдростта са открили уелсците, които образно са формулирали този закон така : Лъжицата не знае вкуса на супата, както ученият глупак не познава вкуса на мъдростта. Ако си учен, не означава, че непременно си и умен, добавям по памет прочетено или чуто някъде и се сещам за онези наши учени-икономисти и агитатори, които с една и съща вътрешна убеденост ни убеждаваха в предимствата на плановата икономика и социализма, след това, че капитализмът е единственото добро за човека общество, а пазарната икономика най-правилният път към богатството и сега отново бичуват недостатъците на капитализма и пазарната икономика. За тази си работа те са получавали пари, така че прави са пресметливите англичани като свързват мъдростта с интереса на човека – Не е мъдър онзи, който не е мъдър за себе си, а запаметеното от мен подлежи на съмнение и преоценка.
Французите, един многословен и бъбрив народ са си признали, че Потокът от думи не е признак на мъдрост. А моя милост признава, че писанието ми се получи твърде дълго.
И пак французите ни учат, че естественото и непринудено поведение е в основата на ежедневната мъдрост – Преструвките на мъдрост често ни пречат да сме мъдри. Така е.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 649231
Постинги: 297
Коментари: 3369
Гласове: 17036
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930