Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05.2011 18:50 - Коментари(и) :
Автор: kvg55 Категория: Забавление   
Прочетен: 426 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 25.07.2014 14:33


16.05.2011г.
Quem deus perdere vult, primum dementat” (Когото бог иска да погуби, първо му взема ума) (Латинско-български речник, трето стереотипно издание, 1980г., Издателство ”Наука и изкуство”, стр. 829).
”Когото бог иска да погуби, първо му взема ума”. Никакво основание нямаме да се съмняваме в истинността и мъдростта на древноримските сентенции, утвърдили се  през вековете. Но като заявени скептици, нека да поразсъждаваме : Всяка година посмъртно се присъжда наградата ”Дарвин” (за подробности вижте уебсайта www.darwinawards.com). Наградите ”Дарвин” се присъждат на хора, които с безумни действия, понякога вършейки нещо нормално и даже полезно, съвсем самостоятелно са прекратили пребиваването си на тоя свят – без чужда помощ и в пълно съзнание.
Последните житейски дела на тези човешки индивиди, отразени в медиите, събрани в книги, абсолютно и дословно потвърждават цитираната латинска сентенция.
Ако бяха само тези индивидуални изяви на глупаци, човечеството спокойно може да ги отчете като приходи при ликвидация и несъстоятелност, защото самоликвидацията на всеки един несъстоятелен и глупав екземпляр си е чист приход за генетичния фонд на човечеството, тъй като променя съотношението между умни и глупави в полза на първите. И правилно ги почитаме с награди, и трябва да сме им вечно благодарни, че за собствена сметка са ни отървали от себе си и че ни дават поводи за размисъл.
Тъжно е, когато глупостта и безумието обхванат цели народи и общества, партийни и държавни водачи, от които зависи съдбата на много хора. Тогава, освен че е тъжно, е и тежко за потърпевшите от делата на глупостта. Нерядко се случва човечеството и да губи, т.е. да изразходва не по предназначение елитни, умни и талантливи свои представители в неравната битка между разума и безумието. А битката е неравна, защото в обществените си изяви глупостта, простотията и посредствеността са някак си по-действени и енергични, и главно по-настъпателни. Водени от ограничен егоистичен интерес за тях важно е делото като процес, в който процес те упражняват власт, налагат волята си, придобиват материални блага, присъстват в телевизията и вестниците, срещат се с важни според тях хора, т.е. получават своите минути слава и ред такива гъделичкащи самолюбието им мимолетни удоволствия, отколкото смисълът на делото, резултатите от него и последствията за околните. Така е, ”Луд умора няма – само се поти” и когато нямаш дълбоки размишления, които да те спират и разколебават, движението ти в общественото пространство е неспирно. С кратки почивки само за душ и преобличане, защото знае се, че нашите изначални страхове са да не простинем и да не се минем.
Степента на потене е в зависимост от количеството индивидуална енергия на човека и нейното вътрешно разпределение. От своя страна количеството енергия е функция на поетата от организма храна и в този смисъл, доколкото човек не приема храна непрекъснато, е лимитирана величина.
Разпределението на един ограничен ресурс между произволен брой консуматори винаги е с обратно пропорционална зависимост – колкото повече енергия консумират езикът и петте крайника, толкова по-малко енергия остава за мислене и обратното. В този ред на мисли може да се заключи и изведе закон за зависимостта на човешката дейност и нейните резултати от разпределението на човешката енергия в тялото на човека.
Всеки от собствения си житейски опит може да установи, че най-плодотворно и безопасно се мисли при тишина и покой ня тялото, а при шофиране, когато са в напрегната работа крайници и сетива, отплесването в дълбоки мисли си е направо животоопасно. Когато енергията е употребена за мислене, резултатът е идеи и планове; ако е употребена от крайниците, резултатът е най-разнообразен – от движение в пространството до изработването на предмети; консумирането на енергия от стомаха и червата има за краен продукт друго ... и така нататък.
В едно ТКЗС навремето енергични и дейни ръководители взеха решение да създадат на кравите условия за екологично хранене на слънце и въздух. За целта голяма площ беше оградена с телена мрежа, където кравите да се разхождат и пасат свободно. За по голяма икономическа ефективност и приходи от единица площ в ограденото пространство бяха засадени орехови фиданки. Крайният резултат от цялото това стопанско мероприятие беше следният : В процеса на свободната си паша кравите унищожиха ореховите фиданки, защото фиданките са по-малки и по-слаби от кравите и израстването им в големи и здрави дървета става по-бавно от растежа на животните; не се след дълго се наложи разваляне на оградата на няколко места заради преминаване на селскостопанска техника; след това мрежата и колците от развалената ограда бяха откраднати, което с времето полека-лека сполетя и цялата ограда.
След години тази мъдра практика в ръководенето на обществените дела беше възприета и развита, макар и не съвсем творчески, от първите демократично избрани министър-председател и президент на републиката ни. Те решиха, че кравите са виновни за недемократичния живот на българите и горките добичета бидоха изклани, а домовете им разрушени за назидание на бъдещите поколения говеда.
Много е важно да отбележим, че не става въпрос за партийна приемственост, защото първите бяха комунисти, а последвалите ги – демократи. Тук иде реч за типично национална българска традиция в ръководенето на обществените дела от създаването на третата българска държава насам.
И така, от казаното в заключение можем да обобщим, че разпределението на енергията в тялото на българина е такова, че докато едно прави – три разваля.
В началото казах че е тъжно, когато глупостта и безумието обхванат по-голямата част от обществото воглаве с управниците му. Това обяснява твърденията на чуждестранни учени и дипломати за България като най-тъжното място в света. За дипломатите е разбираемо – те трябва да се изказват любезно за другите страни и народи. Но учените, които следва да бъдат максимално обективни и разумни в изводите си и ясни, точни и конкретни при формулирането им – те защо го усукват и прикриват научната истина с чувства? Вероятно защото знаят, че на глупака, ако с дума му кажеш че е глупак, няма да ти повярва, трябва да му покажеш, да го накараш да се изживее като глупак.
Във филма ”Кабаре” (1972г., с Лайза Минели) има един много показателен, за това как се обезумява масово, епизод : Тримата приятели Сали, Браян и Макс са на излет в крайградска вила. Сали спи в автомобила, а Браян и Макс се черпят на една маса. Наоколо има много други като тях – пият бира и разговарят. Свири музика. Юноша в униформа на хитлерюгенд запява песен за родината и утрешният ден, който му принадлежи. Присъстващите го гледат с умиление и благоговение. Настроението им бързо се повишава – всички подхващат песента, стават прави, застават мирно, вдигат се ръце за нацистки поздрав. Сред тази обща еуфория един възрастен чичко седи на стола си, притеснено се почесва по вехтия каскет и тъжно се замисля ...
Макар филмът да е само едно художествено произведение, отразява достоверно една действителност и ни улеснява в разпознаването и проумяването на явлението.
У нас също има настроения за масово обезумяване, най-вече у политиците, пораждани от все повече обхващащото ни обедняване и оглупяване. За радост масата от населението все още не се поддава на такива настроения, но има отделни групи граждани, при които тези симптоми са налице. Такива например са борещите се за разрушаване паметниците в прослава на съветската армия. Че ако потръгне, и на руската.
В първите десетина години след изгонването на досадните османски натрапници политическите отношения между България и Русия са под знака на уважението и благодарността към освободителите. Постепенно, с идването на власт на Стефан Стамболов като министър-председател и на одобрения от него за княз Фердинанд Сакскобургготски, България в политическо отношение започва да се отдалечава от своята освободителка, което отдалечаване достига кулминация през първата и втората световни войни, когато България и Русия (Съветския съюз) са в противостоящи си един на друг военни съюзи. Последствията от това отдалечаване, прераснало във военно противопоставяне са, че към паметниците на руската армия-освободителка у нас се прибавиха и паметниците на съветската армия, за едни освободителка, а за други окупаторка. Е, какво искат тези безподобни глупаци? За трети път да дойде въпросната армия и да се прибавят още паметници, за да имат върху какво да се потят?
Най-полезно и безболезнено за нацията и държавата ни ще бъде всеки сам да открие и премахне глупостта и безумието в себе си и около себе си. Тежко и горко ни, ако се наложи външни сили да го правят.
Антитезата на тезата ”Луд умора няма – само се поти”, която по-горе разгледахме е : ”Докато умните се наумуват, лудите се налудуват”. А синтезата пък от своя страна представлява въпросът : Ще се поти ли ПП ГЕРБ на изборите наесен или спокойно ще си умува за светлото свое бъдеще?
В избора за органи на местната власт си струва да се поизпоти, защото местната власт, когато е наша, дава една сигурност и опора на нашата централна власт. Тогава грижите и успехите на партията в издигане на все по-високо ниво благосъстоянието на населението ще могат да се пропагандират и на местно и на централно ниво. Разбира се, има и неудобства : централната власт трябва да отпуска финансови средства на местната, но неудобствата могат да се смекчат за сметка на не-нашата местна власт.
В избора на президент казусът е съвсем различен. Тук мъдрото решение е ПП ГЕРБ да не се поти, т.е  да не издига собствен кандидат за президент и докато другите партии се потят те да си умуват спокойно. И обратно – глупавото решение е да издигне свой кандидат за президент. А архиглупавото решение е за кандидат да се издигне лично председателят на партията (Върнете се към тезата).
Спечелването на местната власт (поне преобладаваща част) и на президентската власт, което е реално постижимо за ПП ГЕРБ, и принадлежащите и вече изпълнителна и парламентарна власти, при една некореспондираща със стандартите на ЕС съдебна власт, поставя страната в състояние на политически тоталитаризъм. А ние все още пазим спомена как завърши мандатът на този вид политическо управление. Такъв резултат от изборите за ПП ГЕРБ си е чиста проба политическо самоубийство, което се възмездява с наградите ”Дарвин”. В по-лошият случай със ”Златен скункс”.
Освен това, какво остава за в бъдеще на председателят на партията при липсата на реален политически противник? И особено при собственоръчното му избиране за президент, което го прави опонент единствено сам на себе си. Липсата на противник би го поставила във физическо, ментално и вербално бездействие или най-много, предвид изявените досега личностни качества му остава само, както е казал поетът :
”... и кога нямаше кого да надвива,
той пишеше книги, за да си почива”.
Каквото правеше и вече приключващият мандата си президент. При това ново обстоятелство възниква друга една тема за размисъл : За шаблона в политическата практика. Но да караме подред, защото изобилието от идеи в главата е пречка за осъществяването им в практиката.
В интерес на обективния анализ трябва да разгледаме и другата възможност : Когато издигнатият кандидат на ПП ГЕРБ за президент се провали и не бъде избран. Тогава Партията и Председателят й в частност, ако Той е провалилият се кандидат, ще трябва да се извисят до духовното и морално величие на божият син за да могат достойно да приемат съдбата си от ”Осанна” до ”Разпни Го”.
Това последното няма да се случи, защото в думите на председателя ”Просто се забавлявам, като гледам колко ги е страх и как треперят всички и се чудят какво да направят” прозира бъдещото мъдро решение, което ще бъде взето ”някъде август месец”.
След което до датата на изборите – ГЕРБ се кефят, докато другите партии се потят.



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 649231
Постинги: 297
Коментари: 3369
Гласове: 17036
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930