Постинг
14.04.2011 16:20 -
Коментари(и) :
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 796 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.04.2011 22:34
Прочетен: 796 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 21.04.2011 22:34
14.04.2011г.
В постинга си от 17 януари разсъждавах за мисията на министъра на финансите в сиромашката ни родина. Изразих съмнение, че пребиваването му на този пост е безкористно, имайки предвид работата и трудовото му възнаграждение в Световната банка, и сега като министър.
По-рано, в постинга от 16.12.2010г., изразих мнение относно правилността на политиката му на икономии и изказах предположенията си за причините, поради които тази политика е на гърба и за сметка на болните, социално слабите, пенсионерите, науката и образованието, средния и малкия бизнес.
Като аристократ на духа, смятам за недостойно да се занимавам с личности, та били те и министри, както да се занимавам и с делата им.
Но когато делата (икономическата и финансова политика в случая) пряко влияят върху жизненото ти равнище, си принуден от материалните обстоятелства да изоставиш светът на идеите и да се занимаваш с хората. И когато си морално и материално неудовлетворен, т. е. гладен и сърдит, духовният ти аристократизмът увяхва ”като препикано мушкато”.
И започваш да се втренчваш критично и заядливо в работата на правителството и парламента, в имотите и благините на управниците, в lifestyle на богатите и в богатството им.
Но за да не падна по-гръб (Баба ми казваше : ”Котка по гръб пада ли, та и Красимир?”), ще изтъкна и подчертая дебело : Причината за интереса ми към министъра и делата му не е злоба, завист и омраза, а вродената ми любознателност и преклонение пред обективната (научната) истина.
Истината не е въпрос на гледна точка, както ни лъжат телевизиите, а продължителна напрегната работа на ума. Истината не е субективно възприятие на индивида, а знание, чието съдържание не зависи от човека и човечеството. Това, което ни се явява първоначално не е пълната истина, а може и въобще да не съдържа обективна истина. Добирането до истината е процес, при който познанието на човека (мисълта му) съвпада с познавания обект. И понеже познанието е невъзможно без субекта, като форма на човешкото знание, в този смисъл истината е и субективна.
В интервю дадено в ”Шоуто на канала” на 12 март т.г. министърът на финансите сподели с интелигентната публика на предаването, че колекционирал американски долари (USD) и други валутни живописни миниатюри. Така една от хипотезите ми за мисията на министъра у нас, беше потвърдена лично от него. Продължавайки анализирането и на други факти от дейността на министъра, тази хипотеза все повече се потвърждава (с подписването на договор с Русия за АЕЦ ”Белене” и с консултант по въпроса за строителството му), но и възниква друга хипотеза, която може би ще се окаже абсолютната истина за мисията на министъра ни на финансите в България.
В битието си на главен преговарящ с кризата, на думи той дава фалшиви сигнали за края й и за растеж на икономиката, а в същото време с реални действия спомага за разширяването и задълбочаването й. Като вицепремиер успява да въвлече и изпозва за маши в пъкленото си дело и други министри от кабинета (да не кажа и нещо повече).
В резултат на тази подривна дейност животът на нацията ни, и материалния и духовния, се влошава : личността деградира и се разпада, престъпността се вихри, корупцията също; във все повече български глави се развиват психични проблеми : мисли за комунизъм и носталгия по Тодор Живков; бизнесът е принуден да протестира, вместо да произвежда и още от сега да прави ”планове и сценарии за следващата криза”, както сподели по телевизията Д ”ЧР”-то на едно видно минно дружество. Така усилията на предприемачеството се насочват в погрешна посока, защото следваща криза ще има тогава, когато на настоящата и се види краят ... .
Това е парадоксално явление, защото е нормално да протестират наемните работници, а не капиталистите. Този парадокс може да бъде обяснен само, когато се изясни истинското и главното амплоа на министъра.
Увеличава се неравенството между малко много богатите и много много бедните. Нараства омразата и ненавистта към богатите и чужденците, за което главната причина е харченето на пари за строеж на автомагистрали. Тези инфраструктурни съоръжения са в полза само и единствено на чужденците и богатите – икономисват времето (парите – тime is money) им за придвижване и предпазват скъпите им автомобили от потрошаване.
Това незавидно състояние на обществото ни всъщност е прикрито, по-горе споменах, че истината никога не се явява цялата и отведнъж, осъществяване на практика на политическата стратегия на болшевика Ленин, формулирана от него като ”Колкото по-зле, толкова по-добре”. Историческият опит ни учи, че крайният резултат от тази стратегия е създаване на революционна ситуация, изразяваща се в обстоятелството ”върховете не могат – низините не искат” и падането от власт на всяка власт.
И тук му е мястото да зададем въпроса : Кому е изгодно това? Отговорът на този въпрос ни дава пълната истина.
У хората е натрупана критична маса злоба, омраза и нетърпимост към всичко и към всеки – резултат от ”демократичния” начин на живот през двадесетте години на прехода.
В населението има значително количество законно притежавано и регистрирано огнестрелно оръжие. Има и голямо количество незаконно притежавано и нерегистрирано такова, предимно автомати ”Калашников”, произведени в ”Арсенал” – Казанлък и покрай него, както и преправени на бойни газови револвери. Във всеки по-голям град има магазини за оръжие и боеприпаси, разбиването и разграбването на които не би представлявало проблем за разбунтувалата се тълпа. Налице са условия и предпоставки за размирици. Липсва само искрата (повода), за да пламне ”пожара на бунта” ... .
Спокойно. Това е само хипотеза, която няма да се осъществи в действителността. Кръвопролития и насилие няма да има. Убийства също.
Всички големи вътрешни обществено-политически събития у нас в новата ни история са били предварително планирани и подготвяни, включително и резултатите от тях : Априлското въоръжено въстание, Съединисткото въоръжено движение, Септемврийското въоръжено въстание, Антифашистката въоръжена съпротива, Деветосептемврийското въоръжено въстание, въоръжената съпротива на ”горяните”, както и Десетоноемврийското демократично невъоръжено въстание и последвалата го капиталистическа революция.
Сега в страната организация за бунт няма.
Без предварително планиране и подготовка е избухнало Войнишкото въоръжено въстание (Владайското въстание) – то е изключението, което потвърждава правилото.
У нас спонтанно възникват единствено и само битовите конфликти.
Така че, противоречията ще се разрешат не революционно, а еволюционно и по естествен път : с еднопосочни екскурзии в други страни, с автомобилни катастрофи и повече смъртоносни болести. Едни позабравени, но отново възраждащи се, и други, съвременни.
И ако една голяма държава може да си позволи да разтовари генерираното вътре в нея напрежение чрез война с друга държава, такъв изход за нашата страна би бил фатален за съществуването й.
Към така обрисуваната мрачна картина на обществената действителност, като прибавим един екзотичен щрих от преди седем месеца и всичко си идва на мястото.
Както знаем, преди около седем месеца, министърът направи ”романтична екскурзия” до Китайската народна република. Така под прикритието на една уж невинна разходка (както са правели едно време ремсистите) там той несъмнено е получил инструкции за действие от отдела по международните връзки на Централния комитет на Китайската комунистическа партия. Оттук изводът идва от само себе си – министърът ни на финансите е прикрит агент на световния комунизъм.
В постинга си от 17 януари разсъждавах за мисията на министъра на финансите в сиромашката ни родина. Изразих съмнение, че пребиваването му на този пост е безкористно, имайки предвид работата и трудовото му възнаграждение в Световната банка, и сега като министър.
По-рано, в постинга от 16.12.2010г., изразих мнение относно правилността на политиката му на икономии и изказах предположенията си за причините, поради които тази политика е на гърба и за сметка на болните, социално слабите, пенсионерите, науката и образованието, средния и малкия бизнес.
Като аристократ на духа, смятам за недостойно да се занимавам с личности, та били те и министри, както да се занимавам и с делата им.
Но когато делата (икономическата и финансова политика в случая) пряко влияят върху жизненото ти равнище, си принуден от материалните обстоятелства да изоставиш светът на идеите и да се занимаваш с хората. И когато си морално и материално неудовлетворен, т. е. гладен и сърдит, духовният ти аристократизмът увяхва ”като препикано мушкато”.
И започваш да се втренчваш критично и заядливо в работата на правителството и парламента, в имотите и благините на управниците, в lifestyle на богатите и в богатството им.
Но за да не падна по-гръб (Баба ми казваше : ”Котка по гръб пада ли, та и Красимир?”), ще изтъкна и подчертая дебело : Причината за интереса ми към министъра и делата му не е злоба, завист и омраза, а вродената ми любознателност и преклонение пред обективната (научната) истина.
Истината не е въпрос на гледна точка, както ни лъжат телевизиите, а продължителна напрегната работа на ума. Истината не е субективно възприятие на индивида, а знание, чието съдържание не зависи от човека и човечеството. Това, което ни се явява първоначално не е пълната истина, а може и въобще да не съдържа обективна истина. Добирането до истината е процес, при който познанието на човека (мисълта му) съвпада с познавания обект. И понеже познанието е невъзможно без субекта, като форма на човешкото знание, в този смисъл истината е и субективна.
В интервю дадено в ”Шоуто на канала” на 12 март т.г. министърът на финансите сподели с интелигентната публика на предаването, че колекционирал американски долари (USD) и други валутни живописни миниатюри. Така една от хипотезите ми за мисията на министъра у нас, беше потвърдена лично от него. Продължавайки анализирането и на други факти от дейността на министъра, тази хипотеза все повече се потвърждава (с подписването на договор с Русия за АЕЦ ”Белене” и с консултант по въпроса за строителството му), но и възниква друга хипотеза, която може би ще се окаже абсолютната истина за мисията на министъра ни на финансите в България.
В битието си на главен преговарящ с кризата, на думи той дава фалшиви сигнали за края й и за растеж на икономиката, а в същото време с реални действия спомага за разширяването и задълбочаването й. Като вицепремиер успява да въвлече и изпозва за маши в пъкленото си дело и други министри от кабинета (да не кажа и нещо повече).
В резултат на тази подривна дейност животът на нацията ни, и материалния и духовния, се влошава : личността деградира и се разпада, престъпността се вихри, корупцията също; във все повече български глави се развиват психични проблеми : мисли за комунизъм и носталгия по Тодор Живков; бизнесът е принуден да протестира, вместо да произвежда и още от сега да прави ”планове и сценарии за следващата криза”, както сподели по телевизията Д ”ЧР”-то на едно видно минно дружество. Така усилията на предприемачеството се насочват в погрешна посока, защото следваща криза ще има тогава, когато на настоящата и се види краят ... .
Това е парадоксално явление, защото е нормално да протестират наемните работници, а не капиталистите. Този парадокс може да бъде обяснен само, когато се изясни истинското и главното амплоа на министъра.
Увеличава се неравенството между малко много богатите и много много бедните. Нараства омразата и ненавистта към богатите и чужденците, за което главната причина е харченето на пари за строеж на автомагистрали. Тези инфраструктурни съоръжения са в полза само и единствено на чужденците и богатите – икономисват времето (парите – тime is money) им за придвижване и предпазват скъпите им автомобили от потрошаване.
Това незавидно състояние на обществото ни всъщност е прикрито, по-горе споменах, че истината никога не се явява цялата и отведнъж, осъществяване на практика на политическата стратегия на болшевика Ленин, формулирана от него като ”Колкото по-зле, толкова по-добре”. Историческият опит ни учи, че крайният резултат от тази стратегия е създаване на революционна ситуация, изразяваща се в обстоятелството ”върховете не могат – низините не искат” и падането от власт на всяка власт.
И тук му е мястото да зададем въпроса : Кому е изгодно това? Отговорът на този въпрос ни дава пълната истина.
У хората е натрупана критична маса злоба, омраза и нетърпимост към всичко и към всеки – резултат от ”демократичния” начин на живот през двадесетте години на прехода.
В населението има значително количество законно притежавано и регистрирано огнестрелно оръжие. Има и голямо количество незаконно притежавано и нерегистрирано такова, предимно автомати ”Калашников”, произведени в ”Арсенал” – Казанлък и покрай него, както и преправени на бойни газови револвери. Във всеки по-голям град има магазини за оръжие и боеприпаси, разбиването и разграбването на които не би представлявало проблем за разбунтувалата се тълпа. Налице са условия и предпоставки за размирици. Липсва само искрата (повода), за да пламне ”пожара на бунта” ... .
Спокойно. Това е само хипотеза, която няма да се осъществи в действителността. Кръвопролития и насилие няма да има. Убийства също.
Всички големи вътрешни обществено-политически събития у нас в новата ни история са били предварително планирани и подготвяни, включително и резултатите от тях : Априлското въоръжено въстание, Съединисткото въоръжено движение, Септемврийското въоръжено въстание, Антифашистката въоръжена съпротива, Деветосептемврийското въоръжено въстание, въоръжената съпротива на ”горяните”, както и Десетоноемврийското демократично невъоръжено въстание и последвалата го капиталистическа революция.
Сега в страната организация за бунт няма.
Без предварително планиране и подготовка е избухнало Войнишкото въоръжено въстание (Владайското въстание) – то е изключението, което потвърждава правилото.
У нас спонтанно възникват единствено и само битовите конфликти.
Така че, противоречията ще се разрешат не революционно, а еволюционно и по естествен път : с еднопосочни екскурзии в други страни, с автомобилни катастрофи и повече смъртоносни болести. Едни позабравени, но отново възраждащи се, и други, съвременни.
И ако една голяма държава може да си позволи да разтовари генерираното вътре в нея напрежение чрез война с друга държава, такъв изход за нашата страна би бил фатален за съществуването й.
Към така обрисуваната мрачна картина на обществената действителност, като прибавим един екзотичен щрих от преди седем месеца и всичко си идва на мястото.
Както знаем, преди около седем месеца, министърът направи ”романтична екскурзия” до Китайската народна република. Така под прикритието на една уж невинна разходка (както са правели едно време ремсистите) там той несъмнено е получил инструкции за действие от отдела по международните връзки на Централния комитет на Китайската комунистическа партия. Оттук изводът идва от само себе си – министърът ни на финансите е прикрит агент на световния комунизъм.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 34365
