Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.03.2011 14:58 - Коментари(и) :
Автор: kvg55 Категория: Забавление   
Прочетен: 657 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 16.02.2012 20:45


11.03.2011г.
Като човек изкушен от философията, гледам на нещата около мен с недоверие и ги пресявам през ситото на съмнението. Стремя се винаги да търся същността на явленията и действителното съдържание на всяка форма. Чел съм Хегел и знам законите на диалектиката, по които се развива природата, човешкото общество и мисленето. Един от законите на диалектиката е Законът за единството и борбата на противоположностите, който обяснява ”кое е източник на всяко развитие”.
Противоречията са неотменима същност на всеки предмет и явление и са източника на всяко развитие, а борбата между двете противоположни страни на противоречието е движещата сила на развитието. ”Всичко става чрез борба”, е забелязал още Хераклит. Самото противоречие също е подвластно на развитието и много рядко се изразява отведнъж ясно като такова. Първоначално противоречието възниква като различие между двете страни и впоследствие, в процеса на борбата (развитието), се превръща в противоположност и след това в противоречие между тях. Противоречията биват антагонистични и неантагонистични. При първите, противостоящите си страни са в остър и непримирим конфликт, който се изостря и задълбочава, и разрешаването му е винаги чрез гибелта на една от двете страни; в тези противоречия между противоположностите няма общо, освен това, че са две непримирими страни на едно и също противоречие.
Неантагонистичните противоречия не стигат до полярно враждебни противоположности, между противоположностите има и други общи неща, освен това, че са страни на едно и също противоречие, които общи неща в развитието си смекчават противоречието и то се преодолява чрез взаимното проникване на противостоящите си страни една в друга, при което несъвместимите противоположности между тях отпадат и остават само поносимите различия.
Външни и вътрешни, антагонистични и неантагонистични – за всички противоречия е характерно относителността на единството между страните им и абсолютността на борбата между противоположностите. Всяко противоречие се разрешава в борба и чрез борба.
И понеже теорията е полезна, само ако се прилага в практиката, да видим какво противоречие имаме насреща и как се развива то.
”Единият е премиер и се взема за Елиът Нес, другият е бизнесмен и уверява, че няма нищо общо с Ал Капоне. Съдебната им битка ще продължи в изборните урни” – така започва статия на Пьотр Смолар във вестник ”Монд”, преведена и препечатана от вестник ”Сега” в броят от 26-27 февруари 2011г., със заглавие : ”Ролеви игри по български”. И така, имаме две страни, които се бият (борят) – най-напред в съда, след това и в изборите. Допреди година и половина, двете борещи се сега страни, са само две различни индивидуалности, без наличие на противоположност – единият беше лоялен гражданин в държава, на която другият е министър-председател, като двамата активно си кореспондират – ”... общувахме с sms, колкото вие едва ли пращате и на жена си.”. И освен това, нещо повече : ”Зад гърба им ..... има тридесетгодишна обща история” (цитати от статията). Две различни индивидуалности, но и две страни на едно бъдещо противоречие. За три месеца различието се разраства до остра противоположност, довела до арестуването на едната страна със съгласието на другата. Причината – ”Упреквах Борисов в желание да възроди тоталитарните методи в областта на сигурността” (цитат от статията). Възникнало, противоречието започва да се развива, поне формално, като антагонистично – арест, обвинения за престъпна дейност, падане на арестанта от нара и получаване на рани, разследване от прокуратурата, публикуване на компрометиращи материали във вестник, взривяване на редакцията на същият вестник и ред подобни.
Дали това противоречие ще се разреши чрез отстраняването на едната от страните? Не, няма да се разреши по този начин. Няма да се разреши и чрез отстраняването на третата страна – министърът на интериора. А защо? Защото от първоначално антагонистично, само за две седмици, противоречието премина в неантагонистично, което май е действителната му същност – ”РЗС се отблагодари за БОРКОР с подкрепа за Дянков” (заглавие на статия от същият брой на вестник ”Сега”). Интересуващите се знаят какво е ”РЗС”, какво е ”БОРКОР” и кой ги управлява. А от статията и снимката към нея става ясно и за връзката им с едната страна на противоречието и общите неща в него.
Как тогава, би могло да се разреши то? Чрез взаимното проникване на противостоящите си страни една в друга, при което несъвместимите противоположности между тях се преодоляват и остават само поносимите различия – на теория. И на практика, в конкретния случай – като двете страни отново си поделят властта и я упражняват по живо-по здраво до следващото противоречие помежду им.
В този смисъл разсъждава и : ”Депутатът Мария Капон също не вярва, че премиерът е въплъщение на промяната.”Олигарсите са все така защитени, но по друга схема. През лятото са на Малдивите, а през зимата – в Куршевел.”". (цитат от статията).
Та така – изследвайте противоречията, за да стигнете до истината.   




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 649229
Постинги: 297
Коментари: 3369
Гласове: 17036
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930