Постинг
11.02.2011 12:05 -
Коментари(и) :
11.02.2011г.
Сред хората, които ме познават, минавам за скромен човек. Те самите са ми го казвали и затова си позволявам да го изтъкна публично. Но от доста време, оглеждайки се около себе си, забелязвям, че скромността никак не е полезно качество за човека в днешно време.
С възстановяването на частната собственост и необузданата борба за печалба, наричана по научному конкуренция, между икономическите субекти (корпорациите), както и между политическите – партиите, самохвалството се разраства все повече. Най-видно е то в телевизиите, като най-ефикасно средство за въздействие върху обекта на печалбата. От телевизора изобилно се лее хвалене и самохвалене до ... глупост, за тези които го осъзнават. С една дума, самохвалството се очертава като наша национална идеология, а чрез политическата Му власт е на път да стане и държавна такава. И все пак, за да не изпаднем в крайност, трябва да различаваме самохвалството от репрезентацията на нещо свършено действително и най-вече полезно за обществото.
Във връзка с казаното осъзнавам, че вродената скромност ми вреди – губя влияние в обществото, губя интереса на другите към мен, и най-вече губя пари. И затова се стремя, доколкото мога и както мога, да се самоизтъквам.
След като видях и чух в сутрешния блок на телевизията един депутат да се хвали със своята ловкост, която му ловкост го предпазила от заливане с чаша вода на парламентарната трибуна, всякакви задръжки в мене по отношение на себеизтъкването паднаха ... . И щом като цветът на нацията, каймакът на обществото, депутатите, смятат за по-достойно ловко да се сниснат, отколкото да позволят да им изплакнат очите, белки им се отворят и за обществените интереси (за личните им интереси те са широко отворени и не се затварят даже и през нощта), и се хвалят с ловкото си снисване, то и аз ще се изтъкна, пък вие го разбирайте, както искате ... .
През лятото, предвид наближаващата есенна оран и сеитба и грижата за хляба на народа, отправих упрек към Националната асоциация на земеделските арендатори, че не правят необходимото за да изкарат Трактора и прикачният му инвентар от ареста на МВР. И ето, чуха ме хората, послушаха ме, постараха се и изкараха Трактора, и то точно навреме. За прикачния му инвентар информация нямам, но както и да е.
Изкараха го, но продължителният престой в ареста явно беше развалил кондицията му, необходима за спорна и качествена оран и сеитба – пуши много, а тяга никаква, та се наложи известна възстановителна процедура.
Междувременно, сезонът за земеделска работа отмина и енергията на Трактора, след възстановяването на кондицията му, се насочи към обработване на политическата нива, което в сравнение с полската работа е много по-лесно и много по-доходно.
Отколе се знае за тайните съкровища, които крие българската земя – Вълчитрънското, Панагюрското, Луковитското, Врачанското, Боровското, Рогозенското и много други по-малки. Оказа се, че политическата нива е не по-бедна в това отношение, та като я заора Трактора и заизскачаха едни тайни политически съкровища – специални разузнавателни средства, подслушани разговори, контрабанда на цигари, бирата, която обичам да пия и за която преди време се чудех защо изчезна от магазините, и ред разни други ... . А какво още може да се изкопае в политическата нива – един министърът на интериора само знае, като владелец и пазител на тайните държавни.
Но да оставим Трактора да си работи на спокойствие политическата нива до есента, когато на изборите ще се види каква е политическата реколта, от която редовият избирател надали ще сложи нещо в устата си ... .
Докато горният текст се мътеше, а мътенето продължава от седмици до месеци, възникна нов повод да се похваля. Затова отново се обръщам към собствената си особа, тъй като твърде много се отплеснах в приказки за другите.
В постинга си от 24.01. т.г. написах : ”Нищо добро не я чака такава власт, която повече от двадесет години не може да нахрани пълноценно електората си не само физически, а и духовно – интелектуално, културно и естетически, емоционално ... ”. Тази моя зловеща прокоба е стреснала властта и опозицията й, и само две седмици след публикуването й, резултатът е налице.
Доказалият се публично вечен опозиционер, народен будител и върховен естет професор Юлиан Вучков, възприе мисълта ми, осмисли я творчески, т. е. диалектически и незабавно я приложи в практиката, което е пример за креативно сътрудничество между непознати.
Призова Главата на изпълнителния октопод и смело и безкомпромисно Му ”нашока репата” (израз на учителят Иванов от СМГ) с тегобите на народа, каза нещата с истинските им имена и Му посочи правилният кандидат на ПП ГЕРБ за президент на предстоящите през есента избори.
Главата, от своя страна, размисли и прецени за полезно да участва в това естетически изискано шоу и се отзова на призива, зер, схванала е мисълта ми за хляба и зрелищата.
Отзова се Главата и сбърка! Сбърка, защото не назова нещата с истинските им имена, което в пряк разговор с народа (представляван в случая от най-тачения си и уважаван представител) е фатално недопустимо за един демократичен политик. Само политик, който крие нещо от народа си говори абстрактно и с недомлъвки, т. е говорещият по този начин политик не може да е демократ, както не е демократ и политик, който всячески отбягва да се допитва пряко до избирателите си чрез референдум. Обикновено говорим лъжливо, когато знаем цялата истина, но не ни е изгодно да я оповестим и затова бягаме от нея. Глупаво, разбира се.
Предвид казаното, давам съгласието си Професорът да бъде издигнат за кандидат-президент на предстоящите избори, защото винаги ще ни казва ”нещата с истинските им имена”. Има съмнения дали г-н Вучков притежава професорска титла, но не е важно дали административно има присъдена такава титла. По-важно е, че от уважение към неговата ерудиция, народът го нарича ”професор”.
Сред хората, които ме познават, минавам за скромен човек. Те самите са ми го казвали и затова си позволявам да го изтъкна публично. Но от доста време, оглеждайки се около себе си, забелязвям, че скромността никак не е полезно качество за човека в днешно време.
С възстановяването на частната собственост и необузданата борба за печалба, наричана по научному конкуренция, между икономическите субекти (корпорациите), както и между политическите – партиите, самохвалството се разраства все повече. Най-видно е то в телевизиите, като най-ефикасно средство за въздействие върху обекта на печалбата. От телевизора изобилно се лее хвалене и самохвалене до ... глупост, за тези които го осъзнават. С една дума, самохвалството се очертава като наша национална идеология, а чрез политическата Му власт е на път да стане и държавна такава. И все пак, за да не изпаднем в крайност, трябва да различаваме самохвалството от репрезентацията на нещо свършено действително и най-вече полезно за обществото.
Във връзка с казаното осъзнавам, че вродената скромност ми вреди – губя влияние в обществото, губя интереса на другите към мен, и най-вече губя пари. И затова се стремя, доколкото мога и както мога, да се самоизтъквам.
След като видях и чух в сутрешния блок на телевизията един депутат да се хвали със своята ловкост, която му ловкост го предпазила от заливане с чаша вода на парламентарната трибуна, всякакви задръжки в мене по отношение на себеизтъкването паднаха ... . И щом като цветът на нацията, каймакът на обществото, депутатите, смятат за по-достойно ловко да се сниснат, отколкото да позволят да им изплакнат очите, белки им се отворят и за обществените интереси (за личните им интереси те са широко отворени и не се затварят даже и през нощта), и се хвалят с ловкото си снисване, то и аз ще се изтъкна, пък вие го разбирайте, както искате ... .
През лятото, предвид наближаващата есенна оран и сеитба и грижата за хляба на народа, отправих упрек към Националната асоциация на земеделските арендатори, че не правят необходимото за да изкарат Трактора и прикачният му инвентар от ареста на МВР. И ето, чуха ме хората, послушаха ме, постараха се и изкараха Трактора, и то точно навреме. За прикачния му инвентар информация нямам, но както и да е.
Изкараха го, но продължителният престой в ареста явно беше развалил кондицията му, необходима за спорна и качествена оран и сеитба – пуши много, а тяга никаква, та се наложи известна възстановителна процедура.
Междувременно, сезонът за земеделска работа отмина и енергията на Трактора, след възстановяването на кондицията му, се насочи към обработване на политическата нива, което в сравнение с полската работа е много по-лесно и много по-доходно.
Отколе се знае за тайните съкровища, които крие българската земя – Вълчитрънското, Панагюрското, Луковитското, Врачанското, Боровското, Рогозенското и много други по-малки. Оказа се, че политическата нива е не по-бедна в това отношение, та като я заора Трактора и заизскачаха едни тайни политически съкровища – специални разузнавателни средства, подслушани разговори, контрабанда на цигари, бирата, която обичам да пия и за която преди време се чудех защо изчезна от магазините, и ред разни други ... . А какво още може да се изкопае в политическата нива – един министърът на интериора само знае, като владелец и пазител на тайните държавни.
Но да оставим Трактора да си работи на спокойствие политическата нива до есента, когато на изборите ще се види каква е политическата реколта, от която редовият избирател надали ще сложи нещо в устата си ... .
Докато горният текст се мътеше, а мътенето продължава от седмици до месеци, възникна нов повод да се похваля. Затова отново се обръщам към собствената си особа, тъй като твърде много се отплеснах в приказки за другите.
В постинга си от 24.01. т.г. написах : ”Нищо добро не я чака такава власт, която повече от двадесет години не може да нахрани пълноценно електората си не само физически, а и духовно – интелектуално, културно и естетически, емоционално ... ”. Тази моя зловеща прокоба е стреснала властта и опозицията й, и само две седмици след публикуването й, резултатът е налице.
Доказалият се публично вечен опозиционер, народен будител и върховен естет професор Юлиан Вучков, възприе мисълта ми, осмисли я творчески, т. е. диалектически и незабавно я приложи в практиката, което е пример за креативно сътрудничество между непознати.
Призова Главата на изпълнителния октопод и смело и безкомпромисно Му ”нашока репата” (израз на учителят Иванов от СМГ) с тегобите на народа, каза нещата с истинските им имена и Му посочи правилният кандидат на ПП ГЕРБ за президент на предстоящите през есента избори.
Главата, от своя страна, размисли и прецени за полезно да участва в това естетически изискано шоу и се отзова на призива, зер, схванала е мисълта ми за хляба и зрелищата.
Отзова се Главата и сбърка! Сбърка, защото не назова нещата с истинските им имена, което в пряк разговор с народа (представляван в случая от най-тачения си и уважаван представител) е фатално недопустимо за един демократичен политик. Само политик, който крие нещо от народа си говори абстрактно и с недомлъвки, т. е говорещият по този начин политик не може да е демократ, както не е демократ и политик, който всячески отбягва да се допитва пряко до избирателите си чрез референдум. Обикновено говорим лъжливо, когато знаем цялата истина, но не ни е изгодно да я оповестим и затова бягаме от нея. Глупаво, разбира се.
Предвид казаното, давам съгласието си Професорът да бъде издигнат за кандидат-президент на предстоящите избори, защото винаги ще ни казва ”нещата с истинските им имена”. Има съмнения дали г-н Вучков притежава професорска титла, но не е важно дали административно има присъдена такава титла. По-важно е, че от уважение към неговата ерудиция, народът го нарича ”професор”.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 34426
