Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01.2011 17:15 - Коментари(и) :
Автор: kvg55 Категория: Забавление   
Прочетен: 587 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 24.08.2014 15:21


09.01.2011г.
Принос към "ПОЛИТИЧЕСКИТЕ МИТОВЕ на ПРЕХОДА"
Защо така патетично, драга chara, и катастрофично – ” Когато рухват световете ... ; ... потъват в пепелта на времето ... ; ... прегрешения, терзания и обвинения ... ; ... умират пред очите ни ... ”?
Вярно, един свят беше разрушен, но се създаде друг. Държави и империи са се разпадали и преставали да съществуват, цели народи са били асимилирани от други народи и изчезвали завинаги като такива. Какво толкова? – ”Животът е трагедия за този, който чувствува, и комедия за онзи, който мисли” (Лабрюйер).
Когато новосъздаденото е по-добро (по-съвършено) от разрушеното, тогава имаме прогрес. Окаже ли се обаче, че ”новото” не е по-добро, това пък е регрес, реставрация на нещо вече било и отминало, но не съвсем безвъзвратно.
При сравняване, следва да се сравнява същественото, определящото за сравняваното, което го прави точно това, а не нещо друго. И тъй като в нашият случай говорим за хора и човешко общество, същественото и определящото е отношението между индивидите в процеса на труда и отношението им към средствата за производство на материални блага.
В този ред на мисли, конкретно у нас, по-скоро ”миналото се възцари над настоящето” (цитат), отколкото ”... бъдещето став(н)а настояще ...”.
Все пак, всеки сам за себе си може да съпостави и сравни вчерашният с днешният си ден, но като общество, през така ”Връхлетелият ни Преход”, ние все още повече разрушаваме и по-малко съграждаме. И ако продължаваме в този дух, преходът ни ще може да се характеризира само с едно изречение – ”Разтури къща – направи колиба”.
Ясно е, че ние не си говорим за древногръцките митове и легенди, които са едно завладяващо въображението и доставящо удоволствие на ума четиво, а за съвременните митове и конкретно за политическите митове на прехода в България – митове, които съчетани със средствата за масово въздействие (манипулиране) върху съзнанието, придобиват огромна сила, проясняват общественото съзнание, разсъбличат истината за действителността и насочват обществената сила на масите в правилната посока. Въпреки силата си, политическите митове, за съжаление, са краткотрайни, защото обслужват политически (съответно икономически) интереси на управляващата в момента клика – всеки управник идва на власт със собствения си мит, т.е. всяко куче с бълхите си. Краткотрайността им, обаче, се компенсира сполучливо от тяхната безкрайност, защото митовете се редуват един след друг с десетилетия – направете си труда и избройте хронологично митовете, които се споменават и анализират в съчинението, към което давам скромния си принос, и ще се убедите. Със своята безкрайност политическите митове предпазват обществото от саморазрушаване, към което постоянно го тласка сляпата и разрушителна сила на масите и го отдалечава във времето от ”най-страшното”, за което ни предупреждава Адам Михник, според авторката.
Не познавам творчеството на Адам Михник, но ако г-н Михник наистина е казал, че ”... най-страшното на комунизма е онова, което идва след него …”, то той е абсолютно прав.
Хора, живяли много години преди нас, са си заплюли (маркирали, патентовали, запазили марка) бъдещото състояние на човечеството като комунизъм.Така че, и да не ни се иска, това е положението – комунизмът е пред нас. Името е вече регистрирано. Печатът е ударен.
Но какво следва след комунизма? След комунизма следва най-страшното – идва краят на света, засега само земният. Когато слънцето ще изстине, земята и другите планети ще се стоварят върху него и ... . Ужасна картина, която най-добре могат да опишат астрономите.
И за нещастие, това ”най-страшно” не е никак далече – само след година, година и нещо ... . Но както се казва, ”по-добре ужасен край, отколкото ужас без край” (имам предвид преходът ни към демокрация).
Да, но ние знаем и нещо друго – всеки край е ново начало (азбучна истина). И точно в тази посока правителството трябва да рекламира страната ни, за което има предвидени и парични средства – Мястото на България в предстоящият Апокалипсис ... .
Пребивавайки в град Синсинати, Марк Твен установил една обективна закономерност, характерна за този град, която формулирал по следният начин : ”Ако дойде краят на света, искам да съм в Синсинати. Там всичко закъснява с десет години”.
Къде е Синсинати, къде сме ние? Въобще не може да се сравнява с нас – ”България се движи със стотина години назад и с 45 години встрани” – чух го по телевизията от писателя Иван Кулеков. И е така – самата гола истина. Ако има съмняващи се, то те ще са незначителна част от населението, из средите на "неприлично" забогатялите по време на прехода.
Така че, какви възможности само ни се отварят? Ще поканим у нас богаташи от цял свят, предлагайки им Спасение ... . Срещу солидно възнаграждение, разбира се. Свят ми се завива, като си помисля, колко богат ще стана ... . И не само аз, а всеки един от нас, които обитаваме ”тази страна”, както се изразяваше един баш демократ.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 649231
Постинги: 297
Коментари: 3369
Гласове: 17036
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930