Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.08.2015 16:01 - Коментари(и) : За естрадната ни музика при тоталитаризма
Автор: kvg55 Категория: Политика   
Прочетен: 2042 Коментари: 9 Гласове:
17

Последна промяна: 09.09.2015 13:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
17.08.2015г.
     След преврата от 10-ти ноември 89-та година не малка част от българските рок и поп изпълнители, както и текстописци и композитори незабавно застанаха на страната на новата политическа сила – Съюза на демократичните сили – и впрегнаха музите си в услуга на политиката, създадоха песни, заклеймяващи "мрачното" комунистическо минало, осмиващи живота при социализма и приветстващи светлото демократично бъдеще на родината ни и предстоящият прекрасен живот – Времето е наше, Развод, Утре започва от днес, Вдигни очи, Последен валс, Комунизмът си отива, Сега, Молитва, Не е ли време, Аз съм просто човек, Промяна, Великден по никое време, Романът свърши, Отново е Коледа, Молитва за България, всички те събрани в един диск Спомени от бъдещето (Последен валс). По-късно, след провалите на СДС-правителство, политици и политиката им, с разкриване на алчната и крадлива същност на "демократичните" политици и избуяването на попфолка, който отне препитанието на тези изискани творци, настъпи отрезвяване сред музикалните дейци по отношение на светлото бъдеще, което очакваха да донесат икономическите и особено политическите промени. Защо тези талантливи хора така ненавиждаха реалния социализъм или реакцията им беше резултат на конюнктурно поведение? Някои от тях имаха класови причини – синове, дъщери и внуци на изявени буржоазни фамилии, на които социалистическата революция е отнела удобния начин на живот. Други са били възпрепятствани в творческата си дейност от цензурата или простеещи чиновници от дирекция "Музика"; имаше прекъснати концерти на рок групи, причината за което е повече публиката, отколкото изпълнителите; търпяли са вероятно и разни унижения от партийната номенклатура. Но все пак тяхните песни звучаха от българското радио и телевизия, издаваха се на грамофонни плочи и магнетофонни касети и се радваха на вниманието на българската и съветската публика. Споменавам съветската публика, защото тя беше най-многобройната публика в социалистическия лагер, а нашите поп певци бяха много добре приети в Съветския съюз.
Израстнал съм с песните на Емил Димитров, Паша Христова и Лили Иванова, Йорданка Христова и Васил Найденов, Сребърните гривни, Щурците, Диана Експрес, LZ, ФСБ, Тангра и Сигнал и всички останали повече или по-малко известни наши естрадни изпълнители и рок групи от времето на моето детство и младост и мисля, че съм слушал много качествени песни, дължащо се на създадените строги социалистически критерии към творците и творчеството в областта на културата и цензурата в тази област. Израстнал съм и в прекия и в преносния смисъл на думата, защото откакто се помня слушам песните на изброените изпълнители и съм убеден, че с тези песни съм израсъл и духовно, и тяхното слушане е създало у мен здрави и човешки естетически критерии. И затова сега не понасям филмовите бълвочи, които се леят от телевизора и грозната музикална чалга, тормозеща слухът ми от аудиоуредбата на съседите, през отворените прозорци на жилищата и колите по улицата, та до кварталната кръчма. И смятам, че най-доброто, което съм дал досега във възпитанието на детето си е това, че го приучих да слуша здрав, мощен и жизнеутвърждаващ рок.
Освен българска, слушал съм и западна музика. Слушал съм Бийтълс, Ролинг Стоунс, Лед Зеппелин (Лед Цепелин), Дийп Пърпъл, Юрая Хийп, Кис и други британски и us-американски групи, поп и рок изпълнители, както и италианска музика и френските шансони, които се излъчваха по българското радио. А съветската музика беше задължителна в нашия радиоефир, като Владимир Висоцки и Булат Окуджава бяха върхът, както и песните от филми.
Накратко ще спомена и за качественото кино, което съм гледал – най-добрите френски, италиански, испански, по-малко английски и us-американски филми; почти всички български и съветски филми, както и филми на другите социалистически страни, сред които особено място заемаха югославските и чехословашките филми. И всичко това, ще повторя, в резултат пак на отречената сега социалистическа художествена цензура.
Освен строгите художествени изисквания към произведенията на нашите музикални творци, двадесетина години, шестдесетте и седемдесетте, имаше и ограничения за слушането на набиращата сила и влияние сред младите хора в западния свят рок музика – хард рок, хеви метъл. Издаваха се грамофонни плочи, а по-късно през осемдесетте години и магнетофонни касети с отделни песни на западноевропейски поп и рок изпълнители, но най-новото в тази музика можеше да се слуша в изобилие само по чуждестранните радиостанции на запад от България – Радио Белград, Радио Скопие, Радио Люксембург, Радио "Свободна Европа", Би Би Си, "Гласът на Америка". У нас трудно се намираха издадени от западни звукозаписни компании цели албуми на тези изпълнители, както и качествени магнетофонни записи с такава музика, но все пак се намираха. И именно за въздействието на това ограничение и забрана на западната рок музика върху развитието на българската поп и рок музика искам да поразсъждавам.
Ясно е, че тези възпирателни спрямо западноевропейската музика мерки, принудително налагаха на българите да слушат повече родна музика, която беше и административно защитена – имаше определено съотношение в излъчваната по радиото българска и чуждестранна музика в полза на българската, което следваше да се спазва, и което несъмнено е било малко или много стимулиращо за развитието й. Интересът и признанието на публиката е основното за успеха на едно художествено произведение. А нашите естрадни творци, изпълнители, композитори и текстописци имаха уважението не само на българската, но и на публиката в другите социалистически страни, особено в Съветския съюз, както вече споменах. И понеже бяха незаменими, това ги правеше велики в очите на българската публика. В същото време ограничението правеше западната музика, срещу която се водеше идеологическа борба от страна на комсомола и партията, интересна и желана от младежта. Глупава постъпка на социалистическата власт, защото всяко забранено нещо става по-привлекателно.
А съвсем различно щеше да бъде, ако я нямаше затворената социалистическа система и достъпът на западната култура до българската публика беше безпрепятствен. Тогава, несъмнено българските творци щяха да изпитват острата конкуренция на западните. Каква щеше да е нашата популярна (естрадна, както я наричаха у нас) музика в такъв случай? Определено нямаше да е същата. Щеше ли да има същият самобитен и оргинален харакатер, какъвто има или щеше да е силно повлияна от завладяващите света западни музикални вкусове, копираща ги бездарно, ако въобще издържеше на конкуренцията. Големи страни като Франция, Италия и Испания съумяваха да запазят оригиналното звучене на своята поп музика, но за малка чуждопоклонническа България това беше ли възможно.
Несъмнено, предвид чуждопоклонническите наклонности на българите, свободното излъчване по българските радио и телевизия на западна поп и рок музика доста щеше да свие времето на излъчване на родната музикална продукция. Както е днешното състояние в музикалния ефир без административни ограничения – въпреки че има радиостанция само за българска музика (БГ Радио), в общото количество излъчвана от всички радиопредаватели и телевизии музика, това на българските изпълнители е унизително малко. Преобладаващо изпълнения на западна музика се наблюдава и в така наречените телевизионни музикални формати, търсещи млади певчески таланти.
Това означава, че подрастващите поколения растат под влиянието на чуждоземска, преобладаващо us-американска музика, което смятаме за нещо нормално и естествено, но от гледна точка запазването на народностния дух, това не е съвсем така, още повече, че качеството на съвременната западна музика значително падна в сравнение с 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век. Някой ще кажат, че това сравнение на различна музика от различни периоди е невярно, но смятам, че социалните явления, които предизвикваше музиката от миналото, не се наблюдават днес. Имам предвид хипи движението, борбата срещу войната във Виетнам и въобще борбата за мир, борбата за социална справедливост и свобода, защото и самите The Beatles първоначално не са били добре приети не другаде, а в Съединените американски щати, страната на свободата и демокрацията.
Същото е положението, чуждоземското влияние, и с филмовото производство, с модата в облеклото и прическите, както и в други области на живота, макар че преди абитуриентския бал съм измислял какви ли не хитрини за да запазя косата си от учителите и милиционерите, които по улиците и около автогарата хващаха младежите с дълги коси и ги водеха в бръснарницата за привеждане в приличен социалистически вид. На брадатите също не се гледаше с добро око от социалистическата власт.
Сега свободно могат да се следват всякакви моди и вкусове, но от това ние българите имаме проблеми със самобитността си, но да не се отклонявам от темата.
Сега, когато няма художествена цензура в музикалния ефир могат да се чуят всякакви глупости и простотии в текстовете и лоша музика, защото музиката бива два вида – добра, която те вълнува и недобра, лоша, която ти досажда и тормози слуха. Мисля, че в днешно време слушаме повече лоша музика, което е следствие от всеобщия упадък на човешката цивилизация. Когато упадъкът превземе културата, това означава, че в икономиката и политиката той е много по-голям и всеобхватен.
Така че въпросът за ролята на социалистическата цензура не е еднозначен. На отделни творци тя е пречела, но общо за развитието на музиката у нас има положителна роля. За естетическото възпитание на населението също, защото пропусканата от нея западна музика също беше качествена. За добрата музика значение има и автоцензурата на творците, които се стремяха да дадат най-доброто от себе си. Не малко песни са написани по стихотворения на наши поети, а добрият текст предразполага към написването и на добра музика.
И колкото повече се отдалечаваме във времето, толкова повече ще разбираме и ще се убеждаваме, какво огромно, велико и безценно музикално богатство е създадено в популярната ни  музика по времето на социализма.




Гласувай:
17
0



1. mt46 - Поздрав за споделените мисли!...
17.08.2015 22:20
Сещам се и за песента "Дано", изпълнена от Б. Карадочева...
В началото нашата поп и рок музика е повлияна от западната. Като примери ще посоча Е. Димитров, М. Щерев, "Щурците", "Сигнал"...
цитирай
2. yoan2015 - 2
17.08.2015 23:13
Би ли било неточно ако кажа, че забранения плод е най - желан. По - повод западната музика.
цитирай
3. ambroziia - Много интересен постинг! Муз...
18.08.2015 07:54
Много интересен постинг!
Музиката е един от основните фактори
за оформяне на съзнанието.
Поздрави!
цитирай
4. mariniki - хареса ми статията... много...
06.09.2015 00:29
не само защото обичам музиката и... спомена за Радио Белград, Радио Скопие, Радио Люксембург, Радио "Свободна Европа", Би Би Си, "Гласът на Америка"... и песните на
Бийтълс...
поздравления...
цитирай
5. zaw12929 - Българските творци са смачкани от медиите
15.09.2015 21:05
Ще погледна друг аспект- авторското право: за всяко излъчване от медия се дължи заплащане. Ако се излъчва българска музика, нашите творци ще получават в края на всяка година своя дял- но излъчвайки чужди макар и хитове- нашите творци са ощетени за сметка на лошата политика на медиите.
Вместо да се борят срещу излъчването на турски- политически сили да баха изискали от медиите да излъчват предимно българска музика.
Българските творци са смачкани от медиите, защото и трябва да ги чуваме, да разбира всеки , че слуша българска медия, да получават творците полагащо се заплащане- ако България не ги излъчва, защо другите държави да го правят
цитирай
6. zaw12929 - Не е уреден и друг въпрос за творците-
15.09.2015 21:12
когато ги излъчват в обществения транспорт- да се плаща с данъка една глобална сума- примерно до 10 лева, които държавата да предоставя на съответните органи
Често чуваме претенции например на САЩ- че ще осъдят България за десетки милиони- тяхната държава си защитава творците, които и там имат голяма реализация, а нашите са изоставени сирачета.
цитирай
7. kvg55 - zaw12929,
22.09.2015 04:40
Защитата на авторските права на българските творци
е голям и актуален проблем, който никой не се наема
да разнищи и реши.
цитирай
8. flymore - Не знаех блога ви...
08.10.2015 13:47
Огромно благодаря за близките мисли и разсъждения!
Поздравявам ви за изказаното!
цитирай
9. kvg55 - Добре де, stefbelchev!Във всеки ...
15.10.2015 05:00
Добре де, stefbelchev!
Във всеки жанр има приятни за слушане парчета,
които слушам с удоволствие. Музикалните ми
предпочитания са всеобхватни и включват всички музикални жанрове, но има добра и
лоша музика. А в попфолка от двадесет години
няма добро произведение.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 215558
Постинги: 193
Коментари: 761
Гласове: 6837
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930