Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2015 13:26 - Коментари(и) : За народопсихологията на българите
Автор: kvg55 Категория: Политика   
Прочетен: 1301 Коментари: 3 Гласове:
14

Последна промяна: 11.08.2015 13:26


31.07.2015г.
"Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша".
Така дядо Славейков през 1875-та, има-няма година преди Априлското въстание, обобщава народопсихологическите си наблюдения в стихотворението си "Не сме народ".
В "Народопсихология на българите" (антология), издадена през 1984 година от издателството на Отечествения фронт, на Петко Славейков са отделени цели тридесет и осем страници с извадки от десетки негови произведения – втори по обем от представените в книгата народопсихолози. В споменатата антология обаче, въпросното избистрено и синтезирано двустишие липсва. Може би поради политически коректни причини. Но пък има едно друго, не по малко нелицеприятно за нас народопсихологично умозаключение – откъс от "За чуждото душа даваме" : "Но ако и да имаше български пансион в Букурещ и в Цариград, то българите пак щяха да дават децата си в гръцките, влашките, френските и други пансиони, едно, защото не им са фаща вяра, че в български пансион ще могат да са научат децата им колкото в иноязичните; друго, защото имат гибелната онази слабост, да не кажем порок, да презират своенародното и да предпочитат инородното. Добре ли правят? – Не, ама тъй ще правят, защото са българи; или по-добре тъй правим, защото сме българи! Ах, какви хора сме ний! Истина, добри хора сме, ама сме людска чест! Чуждото ни хубаво и за чуждото душа даваме, а нашето си не щем да знаем. Не ще сбърка някои, ако би рекъл, че ний сме по-малко хора, отколкото сме добри овце, които носим вълна не за нас си, а с млекото си храним повече чуждите".
И двете дядо Славейкови прозрения относно народопсихологията ни съвсем тривиално са актуални и днес. В много повече посоки и в много по-големи размери. Те са аксиоми – очевидни истини, които не се нуждаят от доказателства – за пример ще споменем само преклонението пред чуждестранните инвеститори. Някои от тях ни мамят, грабят ни, като тези в енергетиката, а ние ги пазим като писано яйце. Такива аксиоми, писани преди време, можем да срещнем у мнозина наши писатели, учени, публицисти, общественици, политици в гореспоменатата книга. Самият Славейков е написал още : "Ний сме народ, който лесно се предаваме  на надежди и затуй ни тегли главата". Трябвало е да добави – "на празни" надежди, което е точната формулировка на народностната ни черта да се самозалъгваме и отдаваме на празни надежди.
Геният Христо Ботев е написал :
"Свестните у нас считат за луди,
глупецът, вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи".
Че у нас богатството е критерии за ум, чест и достойнство не е от вчера, както виждаме то е още от времето на Ботев. Силата и влиянието на авторитета се определят единствено и само от размера на материалното богатство. Затова много от духовните ни водачи са били непризнати от съвременниците си несретници и сиромаси.
А в дружината Реформаторски блок има напрежение и съперничество още със самото й създаване, което ни спомня за душевната мъка и страдание на "дядо" му в "Зададе се облак тъмен" :
"Двама братя воеводи,
двамата ми верни сина:
скарали се кой да води
бащината си дружина!".
В главите, сърцата и душите на българите геният е съзрял следното : "в нашите мозъци съществува плесен, че нашият патриотизъм прилича на побеляла дреха, че нашата чест е сляпа от рождението си, че нашето самосъзнание е изветряло, че нашата гордост е потъпкана, че нашите свещени обязаности са разпродадени, че нашите сърца спят от дългият, че нашите души са прокиснали и че нашият напредок се намира само в устата ни", тоест само на приказки, на думи, както е и днес у нас с обществения ни напредък, приемането ни в Шенгенската зона например, с премахването на монополите и реформата в съдебната система.
Казаното от Петко Славейков, че сме "людска чест" се повтаря и от Любен Каравелов : "... българите и до днес още плачат по чуждите гробища и стараят се и за благосъстоянието на турската империя, и за цялостта на великата черкова, и за новоизбраното министерство в Гърция, и за акцизите в Румъния". А какво правят за себе си българите, Каравелов обобщава така : "Един народ, който не е в състояние да облекчи своето положение, който не може да отстрани вредителните за него обстоятелства, той не е за нищо и за никакво" и също така "... българският народ и до днес още не умее да оцени честните и народолюбиви хора и че тоя народ почти всякога оставя своята съдба в ръцете на най-подлите шарлатани и най-калпавите личности". Колцина от днешните ни политици не се проявиха като лицемери и шарлатани, а правещите калпави закони депутати не са ли некадърници или корумпирани слуги на корпоративни интереси. Своята низост и безочие народните избраници показаха за пореден път последно при разискванията и решенията по предложения от президента референдум за промяна в закона за изборите. Те решиха и приеха, пренебрегвайки над половин милион избиратели, това, което е изгодно единствено на тях самите, а не полезното за напредъка на обществото.
Димо Хаджидимов е забелязал, че : "Всичките поклони, всичките усмивки, всичката вежливост, учтивост, благодарност и въобще всички знаци на почитание, с които е препълнен нашия живот, са фалшиви, са изкуствени, защото главната основа, на която се градят те, не стои в гънките на сърцето, а върху един груб материален мотив ... ". Така е, уважението на българина произтича от материалното влияние на отсрещната страна, колкото по-голямо е материалното влияние, толкова по-големи са уважението и почитта към собственика му. "Обществото днес се страхува от държавата, но същевременно я мрази и ненавижда", продължава Хаджидимов. Както преди повече от сто години, така и днес държавата у нас е заплаха и пречка за собствените си граждани и затова е разпространено схващането, че българите обичат отечеството си, но ненавиждат държавата си.
Друг един автор, Петър Дървингов е написал, че "инатът е специфичност par excellence на социалния българин". За това ще кажа, че самият съвсем несъзнателно практикувам всякакъв инат към какво ли не. "Далеч сме още да бъдем високо културен и с инстинкта на историческите раси народ"; "... в нас се издават закони без да се изпълняват"; "... никаква идея за чистота не царува никъде по нашите населени места"; "България е фалшиво ориентирана"; "... има нещо гнило в нашето съществувание", продължава Петър Дървингов и заключава : "Страната ще издребнява все повече и повече всред егоизма на своите фактори и ще полети с още по голяма скорост назад, точно така, както това се е случило и друг път в историята на нашия народ".
Ние отдавна летим надолу в пропастта на самоунищожението с простотията, тъпотата и глупосттта си, които ни заливат отвсякъде и най много от телевизора, с пренебрегването на законите, с липсващото уважение един към друг, с физическата и духовна нищета, които ни владеят, с всепоглъщащата ни отвсякъде физическа и духовна мръсотия и с фалшивото приятелство с определени "велики" сили, които ни използват в услуга само на своите интереси. Съществуванието ни е повече от гнило, то направо е разкапано от порочност. Все пак напоследък се забелязва едно осъзнаване на обществените проблеми от населението, което е видно от сутрешните блокове и публицистичните предавания на телевизиите, където се поставят реални проблеми на битието ни.
Тодор Панов е написал : "... страната е не само без абсолютни, а даже и без относителни авторитети"; "Гдето има двама българи, там непременно има три партии". Ха-ха, у нас авторитети няма! Всички са маскари. Особено политиците и бизнесмените. А за броя на политическите партии и членската им маса, какво да кажем? Има хора сменили повече от три политически партии, има и такива, които вероятно членуват в две партии едновременно. И всички те водени от личната материална изгода.
Тодор Панов споменава и за "съвременната престъпна и гнила европейска цивилизация", от която българското общество "за съжаление ... възприема най-лошото и гнилото от запад". Това той публикува през 1914-та година в навечерието на Първата световна война. Днес в навечерието на нова световна война положението е абсолютно същото – Западна Европа отново е прогнила и разкапана в духовно и морално отношение. Тя няма съпротивителни сили срещу дрънкащите оръжие по цял свят САЩ и ги подкрепя безусловно във всяка тяхна агресивна акция.
Никола Кръстников е написал : "Недоверчивостта, хитростта и скритоста са характерни черти в нашите обществени отношения". Сякаш е имал предвид днешното съставяне на българските правителства и назначенията на министри и други висши държавни служители – скрито и потайно, защото политическите сили си нямат доверие.
Писателят Антон Страшимиров е констатирал : "Нам липсва гражданска дисциплина". От 1918-та година, когато е публикувана тази констатация, та до днес ние не сме съумяли да изградим и култивираме в себе си гражданска дисциплина. Това не е направил нито капитализмът до 1944-та, а така наречените демокрация и свобода, тоест неолиберален капитализъм, съвсем  съсипаха и малкото обществено съзнание и гражданска дисциплина вменени в главите на българите при социализма. Разложеният духовно електорат по лесно се манипулира и владее от политиците, които са първоизточникът на унищожаването на гражданската дисциплина сред него, защото им липсва такава, понеже не им е изгодно в далаверите, които въртят.
Литературоведът и литературен историк Боян Пенев е написал, че : "Ние всички живеем тук като чужди един на друг". Още при социализма ние започнахме да живеем "като чужди един на друг", която тенденция при прехода ни към капитализъм се задълбочи и разшири, затворили сме се и ограничили до личния и частния интерес.
Писателят Константин Петканов е написал за българина следното : "Той не може да намери връзката между частния интерес и общия". Тази връзка беше трудна за възприемане и осъзнаване от българина дори при социализма, когато общият интерес беше административно толериран, тоест знаеше се кой интерес е с предимство. При съвременния български капитализъм частният интерес тотално погази обществения.
Професор д-р Константин Гълъбов от своя страна е прозрял : "Много сме свободолюбиви и затова много толерантни към чужденците – до увреждане на собствените ни интереси ...", което наше качество граничи с глупостта и въпреки тови старателно си го кътаме. Та не вършим ли глупост като толерираме някои вече споменати чуждестраннни инвеститори, които най-нагло ни ограбват с нашето мълчаливо участие и съгласие. Съгласяваме се с Константин Гълъбов и се дивим на себе си. Чудаци. Звучи като глупаци. И още от този автор : "Три са основните издънки на себелюбието, поради които българинът е доста асоциален: безмълвното отнасяне към посегателствата върху личността – несговорчивостта – завистта". В безмълвното отнасяне към посегателствата върху личността, несговорчивостта и завистта се коренят нашият живот като чужди един на друг, противообществените ни  прояви и саможивост.
Най-известният български народопсихолог Иван Хаджийски ни говори за българската работа така : "Българска работа"  (конгрес, културно тържество, състояние, обществено предприятие и пр.), това е работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосно ръководена, която сякаш по задължение свършва със скандал, за да послужи само за позорна регистрация на печалните си герои ... ". Към това разбиране и определение за "българска работа" от двадесет и пет годишния си "демократичен" опит можем да добавим още и следното : управление на държавата, управление на икономиката, външна политика и дипломация, отношенията с "великите" сили, вътрешна политика – разграждане на комунистическите структури и конкретно на тези в селското стопанство, приватизация и реституция, политически избори, съставяне на правителство, полицейско следствие, съдебен процес, обществени поръчки, усвояване на средства по европейски програми и каквото още ви дойде на ум от нашето обществено битие.
У нас обществените дела се вършат без мисъл за бъдещето, без перспектива, без съзнание за последиците от действията.
Построили магистрала, резнали й лентичката, но забравили да поръчат указателните табели и другите пътни знаци, които следва да се поставят на магистралата. И затова шофьорите не се движат по магистралата, защото не знаят къде ще ги заведе, а ползват стария познат им път. Иде реч за автомагистралата "Марица".
В една мюсюлманска страна, каквато е Турция, назначават за посланик жена. Меко казано неподходящо и неуместно назначение. Едно глупаво решение на министъра на външните работи и на президента. В една мюсюлманска страна авторитетът и влиянието на жената в обществото не може да се сравняват с авторитетът и влиянието на мъжът в обществото. Още повече, че става въпрос за дипломат, който да отстоява националния ни интерес в една важна и несъвсем настроена към нас дружелюбно съседна държава. От публичната биография на новоназначеният посланик е видно, че май не знае турски език.
Важното е, че сме уредили със синекурна длъжност нашия човек, а националният интерес кучета го яли.
Провалихме проектът "Южен поток". И когато след няколко години бъде завършено трасето на "Турски поток" и Русия прекрати транзита на газ през Украйна, а по "Турски поток" се окаже, че няма предвидени количества газ за България, ще увиснем като прани гащи без доставки на газ. И ще трябва да разчитаме на собствените си находища, чийто количества газ съвсем не са ясни. Тогава ще си удряме главите, но ще е безполезно. Важното за нашите управници е, че изпълниха волята на господаря си, а националният интерес, както вече казах, кучета го яли.
Всяка година, един път в годината се увеличава цената на тока. Защо е този труд, защо е това изкуствено създаване на напрежение в обществото? Защо е тази тъпотия?
Да определят цена на тока, при която всички дружества в енергетиката – електропроизводителни, електропреносни и електроразпределителни ще бъдат на печалба и ще бъдат удовлетворени. Така ще се спести ежегодното напрежение в обществото и ще се постигне спокойствие, както и предвидим постоянен разход за бизнеса и гражданите за няколко години напред, ако са останали работещ бизнес и най-вече платежоспособни граждани. А КЕВР да бъде разпуснат през това време, за да се икономисат обществени средства.
Политикът Стоян Костурков смята, че "ние само на мъртвите не завиждаме", което май не е съвсем вярно, имайки предвид живота на българина в определени периоди от неговата история. Говорейки за трудът на българина, Костурков изтъква, че и в труда си българинът "се показва човек без мярка", което означава, че той смята, че и в други неща от живота българинът не знае мярката. Така е поне в яденето и пиенето му.
В цитатите на авторите от антологията "Народопсихология на българите", ако сте забелязали, никъде не се говори за българската журналистика, както и за религиозността на българите. Това е така, защото в тяхните произведения никъде не се споменава конкретно родната журналистика и забележителните й качества, положителни и отрицателни. И тук се сещам за Алеко Константинов и неговата живописна характеристика на качествата на родната ни журналистика от края на ХІХ-ти век, съхранени и пренесени от нея и до днес и оставам в недоумение, защо името на най-четения ни народопсихолог Алеко, описал така живописно всички черти на една класа и почти половината черти на един народ отсъства от антологията. Вероятно, защото стилът му на писане е твърде лековат и не е достатъчно "научен".
Що се отнася до релитиозността, изказаните от авторите мнения са твърде различни и противоречиви, а от своя страна не се смятам за достатъчно компетентен за да ги коментирам.
Получава се така, че едни и същи недостойни и неводещи до социален прогрес черти в народопсихологията ни се повтарят десетилетия и даже столетия подред, периодично, циклично, което е много тъжно и отчайващо. Излиза, че по същество ние почти не се променяме, а се въртим в омагьосан кръг и повтаряме едни и същи грешки и ни се случват едни и същи злини. Тези типични народностни черти се проявяват в различни периоди от нашата история в различни единични и особени форми, но остават общо непроменими. Разбира се няма абсолютно тъждество в проявленията, нито е възможно, а още по-малко е необходимо, но може да се каже, че налице е закономерност, след като се повтарят едни и същи явления по същество, които прояви на народът ни, видно от наблюденията на народопсихолозите са дълбоко същностни и трайни. Много от тези наши народностни черти са последица и са придобити по време на игото, но не всички. Част от тях са отпреди това и пренесени през вековете, особено любовните чувства и отношенията между жената и мъжа, натоварени с патриархалните отношения в семейството и онази характерна за средновековието прикритост на любовните чувства и свенливост, когато все пак стане въпрос за брачни и любовни отношения, както и възпитанието на децата в послушание, също резултат от патриархалните отношения.
Не се ли променим сам отвътре, ще ни бъде наложена промяна отвън, което ще е много по-болезнено. Това може да направи Европейския съюз, който единствен има донякъде интерес да бъдем културна правова държава с просветено и възпитано население като водещите страни в съюза. Другата възможност е самоубийствена гибел, към която стремглаво летим. Ако продължаваме така, Европейският съюз, Съединените щати и Русия ще продължават да ни мачкат, а ние все повече ще изпадаме в безтегловност без авторитет и влияние в Европа и света. Не започне ли самоосъзнаването на народът ни, пречистването на обществото и на политическата ни система в частност, изчезването на държавата е неминуемо. В миналото е имало такива случаи, защо да няма и днес. Това несъмнено ще стане и с "приятелска" помощ отвън.
Алеко пише : "Този народ, когато е имал светла точка отпреде си, когато му се е посочвала свята цел, той се е устремявал към тази цел с въодушевление, достойно за благородна и напредничава нация". Така е било в по тежки времена от днешното – по времето на игото, когато "... в един поразително кратък срок нашите градове и села се украсиха с училища, читалища, женски дружества и такова чисто, благородно, единодушно увлечение облада целия народ, щото подобен светъл период би направил чест в историята на която щете държава".
Тази народностна черта на българите не проумяха нашите "демократични" политически водачи. Че личното материално заботатяване, особено с не съвсем чисти средства, не е свята цел за повечето българи, защото, връщайки се към Константин Петканов ще научим, че "Българинът работи, за да твори, но не и за да печели".
Затова преобладаващата обществено – колективистична организация на производството е по-подходяща за психиката на българина, отколкото изцяло частнособственическата. Обществената организация на производството, без нескопосана партийна намеса, ще предостави възможност за творчество на повече хора от народа. Но нашите политици, които си въобразяват, че всичко знаят, типично по български "презират своенародното и  предпочитат инородното" и затова ни уреждат общественото битие по чуждоземски схеми и правила. Е, резултатът е налице – масова бедност и нищета, отчаяние и пасивност сред масата от населението.



Гласувай:
14
0


Вълнообразно


1. mt46 - Поздрав!...
09.08.2015 23:42
Актуални, верни наблюдения, цитати, изводи...
цитирай
2. kvg55 - Благодаря за положителния отзив!
09.08.2015 23:51
Благодаря за положителния отзив!
цитирай
3. zaw12929 - Най малкото е :Поздравление за а...
22.09.2015 06:20
Най малкото е :Поздравление за анализ, който кара читателя да види: че, " по същество ние почти не се променяме, а се въртим в омагьосан кръг и повтаряме едни и същи грешки и ни се случват едни и същи злини"
И ВСИЧКО ТОВА Е ОТ НЕЖЕЛАНИЕТО НИ ДА ПРИЗНАЕМ ПРАВОТО И ВЪЗМОЖНОСТТА НА ПО И НАЙ УМНИТЕ БЪЛГАРИ ДА НИ РЪКОВОДЯТ.ЗАТОВА ИМАХМЕ МИЛИОН ЕДНОЛИЧНИ ФИРМИ И НАД 300 ПАРТИИ И КАЗВАМЕ: "ОБЩОТО И КУЧЕТА НЕ ГО ЯДАТ" ЛИПСАТА НА СЪЗНАНИЕ ЗА ОБЩОТО Е ЛИПСА НА СЪЗНАНИЕ ЗА ДЪРЖАВНОСТ. ДЪРЖАВАТА се е появила там, тогава и дотолкова, доколкото се е появило правото, задължението да спазваме закона, реда, да плащаме данъка.. да сме граждани готови да защитят държавата си. Но...
Докато хитруваме сме надхитрени от слугуващи на чужди интереси и съсипахме държавата си.Защото хитростта, която ни издига в собствените очи е жалка стойност на жълти стотинки, пред златото, което ни вземат ЧУЖДИ СИЛИ.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 649277
Постинги: 297
Коментари: 3369
Гласове: 17036
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930